Определение № 59 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2275/2019 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на ,,Аякс-1” ЕООД чрез адвокат Г. С. от АК-Д. срещу решение № 65/25.03.2019 г. по в.гр.д. № 64/2019 г. на Окръжен съд Добрич, с което се отменя решение № 1148 от 07.12.2018 г. по гр.д. № 3050/2018 г. на Районен съд Добрич и са уважени предявените искове на С. М. Ж. срещу ,,Аякс-1” ЕООД за отмяна на Заповед № 13/22.05.2018 г. на управителя на дружеството, на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ – поради липсата на необходимото образование и за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност ,,отговорник спомагателни дейности” при ответното дружество. Касационната жалба съдържа доводи за нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси: Подлежи ли на контрол правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация и трябва ли да се доказва в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 обективна необходимост от извършената промяна?; Необходимо ли е съдът да установи от доказателствата по делото, че промяната в изискванията за длъжността по отношение на образованието на работника в случая е извършено единствено с цел прекратяване на трудовото правоотношение с работника?; Компетентен ли е съдът да се произнася за това каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна?; Подлежи ли на съдебен контрол преценката по целесъобразност дали промяната на изискванията за определена длъжност е с оглед нуждите на производствената и служебна работа. Според касатора, въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, формирана с решение № 37/05.03.2019г. по гр.д. № 3148/2018г. на ІV г.о., решение № 295/29.03.2017г. по гр.д. № 1178/2016г. на ІV г.о., решение № 321/31.10.2011г. по гр.д. № 13/2011г. на ІІІ г.о., решение № 417 от 19.10.2011г. по гр.д.№ 143/2011г. на ІV г.о. и решение № 71/24.07.2013г. по гр.д.№ 284/2012г. на ІV г.о. Ответникът по касационната жалба С. М. Ж. чрез адвокат М. Д. от АК-Д. е подал писмен отговор, в който твърди, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество, че касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността ,,отговорник спомагателни дейности” при ответника по трудов договор, прекратен със Заповед № 13/22.05.2018 г. на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, тъй като работникът не притежава необходимото образование за изпълняваната работа. Съдът е установил, че работодателят е изменил изискванията за заемане на длъжността /от средно на висше образование/, с длъжностната характеристика, връчена на 18.05.2018 г. Според мотивите на обжалваното решение, преценката на работодателя за въвеждане на нови изисквания за образование и квалификация за заемане на дадена длъжност е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, но при въведен довод за злоупотреба с право, съдът следва да преценява дали работодателят е действал добросъвестно. Изискванията за работа по длъжностните характеристики от 29.04.2013 г. и 18.05.2018 г. се свеждат до задължения по организирането и извършването на конкретни дейности по подготовката на помещенията и съоръженията за основната производствена дейност – животновъдство, с оглед на което, при съпоставяне на трудовите задължения по двете длъжностни характеристики, според въззивния съд, промяната в образователните изисквания от работодателя е лишена от основание и необходимост работата да бъде изпълнявана от лице с висше образование, тъй като съществена част от трудовите задължения на ищеца са отпаднали. В този случай, единствената цел е била да се прекрати трудовото правоотношение с работника, поради което според въззивната инстанция, правото да бъдат въведени нови образователни изисквания за длъжността от работодателя чрез използването на законово допустимо средство е в разрез с принципа на добросъвестност, установен в чл.8, ал.1 КТ. Преценката за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е поставена в зависимост от поставените от касатора въпроси, които уточнени при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, се свеждат до материалноправния въпрос, може ли едностранно да бъде прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, ако работникът не притежава въведеното от работодателя след сключване на трудовия договор ново изискване за образование за заеманата длъжност, за което работникът е уведомен с длъжностната характеристика. Отговор на повдигнатия въпрос се дава с т.2 на Тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 4/2017 г., в което се приема, че основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор е налице, когато след сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование и професионална квалификация за изпълняваната работа, освен ако работодателят променя първоначалните изисквания за длъжността с единствената цел да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя. В този случай се нарушава принципа за добросъвестност по чл.8, ал.1 КТ и при въведен довод от ищеца в исковата молба, съдът е длъжен да преценява дали е работодателят е действал добросъвестно или е налице злоупотреба с права. С цитираното тълкувателно решение се преодолява противоречивото решаване на въпроса в практиката на Върховния касационен съд, поради което изводите на въззивния съд, че когато изискванията за образование и квалификация са въведени от работодателя след възникване на трудовото правоотношение се осъществява хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 КТ и ако се установи, че заповедта за уволнение е издадена при злоупотреба с права, тя ще подлежи на отмяна като незаконосъобразна, тъй като работодателят не може да черпи благоприятни за себе си последици от своето неправомерно поведение. Както вече е изяснено в практиката на Върховния касационен съд, изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт, в длъжностната характеристика или щатното разписание. Работодателят има право да променя изискванията за образование и професионална квалификация на длъжностите с щатното разписание и/или с длъжностната характеристика, когато изискванията не са определени в нормативен акт. С оглед спецификата на конкретната работа и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование или квалификация за заемане на определена длъжност, което е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол. Съдът не може да преценява дали има обективна необходимост от въведената промяна в изискванията за съответната длъжност, но работодателят е длъжен да спазва принципа за добросъвестно упражняване на правата и да не злоупотреба с права съгласно чл.8, ал.1 КТ, което обстоятелство, при своевременно наведен довод, подлежи на съдебен контрол. Ето защо, когато по надлежния ред бъде установено, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е издадена при злоупотреба с права от работодателя, тя ще подлежи на отмяна като незаконосъобразна. В случая, въззивният съд приема, че работодателят може да въвежда нови образователни изисквания за длъжността на ищеца, който въпрос е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, освен при направен довод за злоупотреба с права от страна на работодателя. Изменението на образователните изисквания за заемане на конкретната длъжност от ищеца по делото е подчинена на целта да бъде прекратено трудовото му правоотношение, без работодателят да съобрази характера на извършваната работата, поради което заповедта за уволнение е издадена в нарушение на изискванията за добросъвестност по чл.8, ал.1 КТ. Крайните изводи на въззивната инстанция са в съответствие с разясненията в т.2 на ТР № 4/2017 от 01.02.2021 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ВКС, ОСГК., поради което не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От С. М. Ж. чрез адвокат М. Д. от АК - Д. са поискани разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 01.09.2016 г. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение