Определение № 60246 от 04.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 30/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 72732/18. 08.2020 г. на „Ермила“ ЕООД (н), чрез процесуалния представител адвокат Д. Ш., срещу въззивно решение № 1464/06.07.2020 г. по гр. д. № 5887/2019 г. на Софийски апелативен съд. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят се въпросите: 1.Относно приложението на чл. 20 ЗЗД при наличие на неясна договорна клауза, по която е налице спор между страните по делото. Прилага се практика на ВКС /решение № 559 от 17.05.1993 г. по гр. д. № 1724/1992 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 2627 от 12.01.2005 г. по гр. д. № 2264/2003 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 10 от 07.09.2010 г. по т. д. № 241/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 188 от 11.01.2016 г. по т.д. № 3378/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 75 от 20.06.2016 г. по т.д. № 1608/2015 г. на ВКС; решение № 85 от 24.07.2015 г. по гр.д. № 1207/2014 г. на ВКС, III г.о./ с твърдения, че по този въпрос обжалваното решение й противоречи; 2.Възможно ли е чрез иск по чл. 124 ГПК съдът да поправя фактическа грешка в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот; 3. При спор относно точния предмет на сделката, необходимо ли е съдът да проведе изрична процедура по чл. 20 ЗЗД или дейността по тълкуването на спорните клаузи в договора може да се извърши при обсъждането на доказателствата по делото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационната жалба – М. Й. Д. и Л. Ж. Л. са подали писмен отговор, в който твърдят, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 5828/31.07.2019 г. по гр. д. № 6453/2018 г. на Софийски градски съд, с което е признато за установено по отношение на ответника, че М. Й. Д. и Л. Ж. Л. са съсобственици на 65.07/118.59 от апартамент № А-12, находящ се на шести етаж на жилищна сграда с адрес: [населено място], [улица], вх. А, а по кадастрална карта имот с идентификатор *****, находящ се в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 118.59 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, три спални, антре, коридор, баня-тоалетна, тоалетна, дрешник, мокро помещение и две тераси, при съседи: апартамент № А-13, двор, калкан, [улица], стълбищна клетка, стълбищна площадка и асансьорна шахта, заедно с мазе № 14 със застроена площ от 5.85 кв.м., подробно описано, заедно с 3.155% идеални части, равняващи се на 14 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ * от кв. 305г по плана на [населено място], отреден със Заповед № РД 09-50-483 от 26.08.1998г., с площ 1161 кв.м., при съседи: улица, УПИ *, УПИ *. Въззивният съд е приел, че от представените по делото доказателства, се установява, че придобитите от ищците идеални части са от апартамент № А-12, който е с площ от 118.59 кв.м., на шести етаж, във вх.А, при граници по инвестиционния проект: апартамент, двор, калкан, [улица], стълбищна клетка, стълбищна площадка и асансьорна шахта, заедно с мазе № 14, и 3.155% идеални части от общите части на сградата /№ 23 в таблицата за площоразпределение/, тъй като е налице пълна идентичност между описания в нотариалния акт на ищците апартамент и посочения като апартамент № А-12 в единствения одобрен за сградата инвестиционен проект от 27.09.2000 г. на Главния архитект на [населено място]. Прието е, че се касае за допусната техническа грешка при изписването в нотариалния акт на номерата на апартамента, при пълното съвпадение на всички останали индивидуализиращи белези – площ, етажност, граници, предназначение, адрес. Посочено е, че по идентификатор, вид на имота и адрес, граници, площ, предназначение и етажност, закупеният от ищците имот съответства на апартамент № А-12 по строителните книжа на сградата, като изяснява, че номерът на апартамента не е сред индивидуализиращите го белези. Волята на страните при сключване на процесната сделка е за прехвърляне правото на собственост върху апартамент № А-12, погрешно изписан под № А-13. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Така поставените от касатора въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на сочените основания по чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не могат да се приемат за относими към изхода на делото. Във въззивното решение не са изложени мотиви относно приложимостта в конкретния случай на установената в чл. 20 ЗЗД правна норма, регламентираща тълкуването на договорите. Съдът е приел, че процесният апартамент е напълно индивидуализиран чрез своите идентификатор, вид на имота, адрес, граници, площ, предназначение и етажност, а номерът не представлява негов индивидуализиращ белег, поради което в случая е налице техническа грешка при съставяне на нотариалния акт, обективиращ сключения между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот. Посочено е, че изразената в договора воля на страните е за прехвърляне на ап.№ А-12, погрешно изписан като № А-13. Не са изложени мотиви относно наличието на неяснота на изразената от страните воля и необходимостта от тълкуване на договора. Следователно, в случая не е налице общата предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – произнасяне по правен въпрос, който да е обусловил решаващата воля на съда.За пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл.20 ЗЗД не предвижда специална „процедура“, която да се проведе от съда. Съдът по реда на чл.20 ЗЗД трябва да направи изводите си относно постигнатото в договора съгласие като достигне до действителната обща воля на страните, а отделните клаузи да тълкува във връзка една с друга. Касаторът не сочи клаузи или изявления и действия на страните, които не са отчетени от съда по реда на чл.20 ЗЗД. Въпросът относно възможността съдът да поправи допусната в нотариален акт фактическа грешка с решението по иск с правно основание чл. 124 ГПК, е изцяло ирелевантен за настоящия правен спор и не е разгледан от въззивния съд. Липсват и развити от касатора съображения за процедура по поправка на нотариален акт при съдебно предявен спор за собственост. Следва да се има предвид и това, че по втори и трети въпрос не е мотивирано соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е посочено` какво е тяхното значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато не се сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. С оглед на изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че по посочените въпроси не следва да бъде допуснато касационно обжалване. При този изход на производството по чл. 288 ГПК на ответницата по касация – М. Й. Д. следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба. Ответникът по жалбата – Л. Ж. Л. не е представил доказателства за сторени от него съдебни разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.