Определение № 239 от 03.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 377/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Г. Д. и П. Г. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 385 от 06.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1568/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 261008 от 30.03.2021 г., постановено по гр. д. № 9103/2020 г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите против И. Р. Ж. искове по чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия – теч в жилището си, находящо се в [населено място], [улица], ет. 3, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост по отношение на притежаваното от тях жилище, находящо се в [населено място], [улица], ет. 2; да монтира нов годен водомер в магазина си, находящ се в същата сграда, както и да им заплати сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. По делото е установено, че страните по делото притежават самостоятелни жилищни и търговски обекти в сграда, находяща се в [населено място], [улица], като жилището на ответника се намира над жилището на ищците. В констативен протокол от 01.10.2019 г., издаден от [община], район „С.” е отразено, че при направен оглед в жилището на ищците са установени следи от теч по тавана на тоалетната около вертикалния канализационен клон и по стената, както и в близкия ъгъл на банята. Като вероятна причина за теча е посочена нарушена водоплътност на вертикалния канализационен клон при преминаването му през плочата. С констативен протокол № 694/12.08.2016 г. от „ВиК” ЕООД, гр. Пловдив е констатирано, че водомерът в магазина на ответника е повреден, без метрологична пломба и е произведен преди повече от 10 г. като на същия са дадени предписания за подмяната му с нов. При последваща проверка е установено, че водомерът в този магазин е проверен и запушен от фирма „Хидроконтрол”, респ. е годен за експлоатация, като е съставен констативен протокол № 775/12.09.2016 г. на „ВиК” ЕООД. Изслушаната пред първата инстанция комплексна съдебно-техническа експертиза е дала заключение за наличие на следи от проникваща влага в горната част на намиращ се в северозападния ъгъл на тавана куфар от гипсокартонени плоскости, с които е скрит участъкът от общия вертикален канализационен клон от РVС тръби и фасонни части, и на прилежащите участъци от стените и тавана на тоалетното помещение в жилището на ищците на площ от 1 кв. м. По отношение на банята в тяхното жилище вещите лица са установили следи от проникнала в минал период от време влага в североизточния ъгъл на тавана, около отвора в стоманобетоновата междуетажна плоча и прилежащите горни части от северната и източната стена на помещението на обща площ от 1,5 кв. м, като и в двете помещения е компрометирано шпакловъчното и бояджийското покритие. При извършените от вещите лица водни проби, изразяващи се в последователно пускане на обилни водни количества от водочерпените източници, не са установени видими течове и такива, които да дават отражение на петната в тоалетната и банята в жилището на ищците. Според вещите лица най-вероятната причина за теч е компрометирана фасонна част или връзка на елементите, които изграждат общия канализационен клон от РVС тръби и хоризонталните канализационни отклонения. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че в случая ищците не са установили при условията на пълно и главно доказване, че течът произтича от водопроводната и канализационна инсталация или от нефугирани участъци в жилището на ответника, тъй като от заключението на вещите лица е установено, че най-вероятната причина за него е компрометирането на елемент от общата канализационна инсталация на сградата, за поправянето на която носят отговорност и ищците като етажни собственици. С оглед на това искът по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия /теч в жилището си/, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост по отношение на притежаваното от тях жилище, както и искът по чл. 45 ЗЗД са приети за неоснователни. Тъй като същият е изпълнил предписанието на водоснабдителното дружество да монтира годен за експлоатация водомер в магазина си за неоснователна е приета и тази претенция. По въведените с въззивната жалба обстоятелства относно отчитането на водата в тоалетната на офиса на ответника съдът е приел, че не дължи произнасяне, тъй като са преклудирани. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е ответникът, при наличието на констативен протокол от 01.10.2019 г., издаден от [община], район „С.”, със съответни констатации за наличието на теч в банята и тоалетната на ищците, като същите факти и обстоятелства са посочени в заключението на приетата по делото КСТЕ, да съдейства за отстраняването на причините за този теч”; 2. „Длъжен ли е ответникът да обезщети ищците за проявеното бездействие, със съвместните усилия на страните по делото, да бъде отстранен съществуващия теч в банята и отделно в тоалетната на ищците” и 3. „С какви доказателствени средства следва да си послужат ищците, за да се приеме, че те безспорно са установили причините за теча на описаните в КСТЕ места, получени в резултат на противоправни действия, съответно бездействия на ответника”. Ответникът по жалбата И. Р. Ж. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение по отношение на предявените искове по чл.109 ЗС, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т. 1/. В случая така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице, тъй като поставените от касаторите въпроси не кореспондират на съображенията на въззивния съд за постановяване на обжалваното решение и на предмета на настоящия спор, поради което не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Освен това липсва противоречие на въззивното решение с дадените с ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения, които нямат отношение към поставените въпроси, нито касаторите сочат в какво се състои противоречието. Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Не се констатира и видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, а сочените от касаторите евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение по отношение на исковете по чл.109 ЗС не следва да се допуска. Подадената касационна жалба срещу въззивното решение относно исковете по чл.45 ЗЗД е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. При обективно и субективно съединение на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове. В случая цената на всеки от предявените в субективно съединение искове се определя съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и тя е под минимума по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касация сумата 970 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.,