Определение № 963 от 17.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1715/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби от „Банка ДСК“ АД и А. Н. Н. срещу различни части от решение №182/30.05.2023г., постановено по в.т.д. №146/2023г. на Апелативен съд- Варна. Касаторите твърдят, че обжалваното решение в съответните обжалвани части е неправилно- постановено в нарушение на закона и необосновано. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от касатора „Банка ДСК“ АД се поставя въпрос по чл.280, ал.1 ГПК - при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече съгласно чл.114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви- от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотезата на предсрочна изискуемост. Настоящият съдебен състав констатира, че по поставения правен въпрос е образувано тълкувателно дело №3/2023г. на ОСГТК на ВКС, което е висящо към настоящия момент, поради което са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.7 вр. чл.292 ГПК за спиране производството до постановяване на тълкувателно решение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК