Определение № 2760 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1737/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от К. П. С., с адрес в гр. Стамболийски, чрез процесуален представител срещу определение №920/26.01.2026 г. по адм.дело №2225/2025 г. на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на кмета на община Стамболийски за произнасяне по подадено от С. заявление за достъп до обществена информация с вх. № 7415/16.09.2025 г. на община Стамболийски и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му, връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частна жалба - кметът на община Стамболийски, в писмен отговор, иска потвърждаване на оспореното определение, прави възражение за прекомерност в случай, че се претендират разноски за възнаграждение за жалбоподателя. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. АС, за да постанови обжалваното определение, е посочил, че административното производство е образувано по заявление на С., който има качеството на общински съветник в Общински съвет - Стамболийски и е председател на Общинския съвет, до кмета на община Стамболийски за достъп до обществена информация, свързана с обществените поръчки на Община Стамболийски за инфраструктурни проекти. АС е посочил, че съгласно чл.4, ал.1 ЗДОИ всеки гражданин на РБългария има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон не е предвиден специален ред. Такъв специален ред е предвиден в чл.33, ал.1, т.4 и чл.33, ал.2 ЗМСМА за общинските съветници, които могат да получават всякаква информация чрез питания до кмета, включително и да получават по този специален ред всякакви документи, свързани с дейността им. На това тяхно право съответства задължението на кмета съгласно чл.44, ал.1, т.18 ЗМСМА да изпраща на общинския съвет посочената в разпоредбата документация. Тоест наличието на специален ред дерогира приложението на общия ред по ЗДОИ и непроизнасянето на кмета на общината по заявлението по ЗДОИ не съставлява мълчалив отказ, тъй като такъв не би могъл да формиран поради недължимото разрешаване на поставения пред органа въпрос по заявения от жалбоподателя ред по ЗДОИ. Определението е правилно. АС правилно е установил приложимото правило и наличието на специален ред за жалбоподателя предвид качеството му на общински съветник и качество на кмета на общината, до когото е отправено заявлението за достъп до обществена информация. Наличието на специален ред дерогира възможността за приложения на общия ред, като е без значение, че в заявлението С. не е посочил качеството си на общински съветник, което не е спорно между страните и се установява и при справка на официалния сайт на община Стамболийски. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на АС, че огато заявителят притежава служебно качество, по силата на което има достъп до определена информация по специален ред (който ред е неприложим за останалите граждани, непритежаващи такова служебно качество), той не може да упражни същото право по общия ред на Закона за достъп до обществена информация. Целта на ограничението по чл. 4, ал. 1 ЗДОИ не е да се ограничи по същество достъпът до информация на определен кръг лица, а да се спазят специфичните изисквания към тях, приложими по силата на специални закони, като по този начин се гарантира и спазване на принципа за процесуална икономия – избягване дублирането на административни процедури, когато по отношение на една правна възможност са уредени специални способи за нейното реализиране. В този смисъл е и практиката на други състави на ВАС, цитирани в обжалваното определение. Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение