Определение № 340 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 290/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна жалба от Д. Ц. Р. и Р. Ц. Р. против определение № 173 от 14.02.2011 г. по ч.гр.д. № 20/2011 г. на Окръжен съд-Габрово, с което е отменено определение от 14.07.2010 г. по гр.д. № 357/2009 г. на Районен съд-Дряново в частта за разноските и е постановено друго, с което е оставено без уважение искането на Д. Ц. Р. и Р. Ц. Р. за присъждане на разноски в размер на 600 лв. Ответниците по частната жалба Р. И. Б., П. П. П., Р. Р. К. и Н. И. Ц. оспорват допустимостта на същата, евентуално нейната основателност. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение констатира, че частната жалба е процесуално допустима /подадена е против съдебен акт, постановен по спор за възстановяване на направени разноски по прекратено в първата фаза делбено производство, решението по което дело би подлежало на касационно обжалване/, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване, по следните съображения: С определение № 479 от 22.11.2010 г. на Дряновския районен съд е оставено без уважение искането на Р. И. Б., П. П. П., Р. Р. К. и Н. И. Ц. за отмяна на определение от 14.07.2010 г., с което същите лица са осъдени да заплатят на Д. Ц. Р. и Р. Ц. Р. разноски по прекратеното делбено производство по гр.д. № 357/2009 г. на Дряновски районен съд в размер на 600 лв. С атакуваното в настоящото производство определение, акта на първоинстанционния съд е отменен и е оставено без уважение искането на ответниците по прекратеното дело за присъждане на разноски по съображения, че сумата от 600 лв. само е уговорена в договора за правна помощ, но до приключване на устните състезания не са представени доказателства за плащането й, а съгласно чл.78, ал.3 ГПК на възстановяване подлежат само направените разноски. Жалбоподателите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса следва ли да бъде признат като разход договорен адвокатски хонорар, независимо дали е платен към момента на договарянето или по-късно. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е обосновано, доколкото към частната жалба не са приложени съдебни актове, които да съставляват задължителна за съдилищата практика на ВКС, съдържащи разрешение по поставения въпрос, различно от това на въззивния съд. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, приложимо в случаите, когато правния въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или когато законите са непълни, неясни или противоречиви. По приложението на нормата на чл.78 ГПК е налице трайна практика, според която се присъждат само действително направените от страната по делото разноски, удостоверени с представени пред съответната инстанция документи. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение