Определение № 1311 от 17.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1483/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Търговия-К“ООД, чрез адв. Е. П. срещу решение № 239 от 22.06.2023г. на Апелативен съд Пловдив по в.т.д.№ 269/2023г., с което е потвърдено решението по т.д.№ 32/2022г. на ОС Кърджали. С последното са отменени на основание чл.74 ТЗ, по иск на Р. Д. Б., решенията на общото събрание на съдружниците на „Търговия-К“ООД от 16.06.2022г. - изключване на Р. Д. Б. като съдружник; разпределение на дружествените му дялове; приемане на актуализиран дружествен договор. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита въззивното решение и за очевидно неправилно. Сочи, че в ТРРЮЛНЦ не са вписани договори, с които съдружникът - ищецът Р. Б. е прехвърлял свои дружествени дялове на други съдружници. Твърди, че поради непредставяне на декларации по чл.128,ал.2 ТЗ от прехвърлителя и преобретателя, управителят не е могъл да изпълни задълженията си по заявяване за вписване на новонастъпилите обстоятелства. Поддържа се, че вписването в ТР на договора за прехвърляне на дружествени дялове има конститутивно действие, както според касатора е прието в определението по т.д.№ 707/2011г. на Второ т.о. на ВКС. Поради това според обжалващата страна неправилно апелативният съд е приел, че процесните договори за прехвърляне на дружествени дялове между съдружници са породили правно действие и са довели до промяна на собствеността и до промяна в кворума на ОС, приело оспорените решения. Акцентира се на обстоятелството, че дружествените дялове на ищеца са запорирани, поради което по отношение на тях не може да бъде извършено вписване на прехвърлянето им, в който смисъл е произнасянето в т.7.2 от ТР №1/31.05.2023г. ОСТК на ВКС. Оспорва се и правилността на извода на въззивната инстанция, че размерът на дяловете на съдружниците в ООД не подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството. Според касатора изводите в обжалваното решение, че не следва да бъде спазена разпоредбата на чл.129,ал.2 ТЗ при прехвърляне на дружествени дялове между съдружници, са в противоречие с материалния и процесуалния закон и са необосновани и в този смисъл решението е постановено при очевидна неправилност. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/ „ Предвидените в чл.129,ал.2 ТЗ изисквания (нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно; вписване в търговския регистър след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал.1, като се прилагат съответно чл.16, ал.2-4 от ТЗ се прилагат съответно) за прехвърляне на дружествен дял отнасят ли се за прехвърлянето на дружествени дялове между съдружници или се отнасят само за прехвърляне на дружествени дялове на трети лица?“ Допълнителната предпоставка е въведена с довода, че АС Пловдив се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и „по въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото - разглеждането на поставения правен въпрос ще допринесе за развитието на правото, тъй като в случая се касае за непълна, неясна правна уредба, както и за да се създаде съдебна практика по прилагането на тази правна уредба“. 2/ „ Размерът на дружествените дялове на отделните съдружници подлежи ли на вписване като обстоятелство в ТРРЮЛНЦ и има ли това вписване конститутивно действие?“ Поддържа се, че вписването в Търговския регистър на договорите за прехвърляне на дружествени дялове има конститутивно действие и без то да се осъществи, договорите не могат да породят правните си последици. В този смисъл счита за неправител изводът в обжалваното решение, че размерът на дяловете не е между обстоятелствата, които подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, както и че процесиите договори за прехвърляне на дружествени дялове са породили правното си действие и са довели до промяна на собствеността на дружествените дялове, от там и до промяна на кворума на Общото събрание на дружеството, взело процесиите решения. Счита, че в този смисъл е определението по т.д.№ 707/2011г. на 2 т.о. на ВКС. Същевременно се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, а именно, че размерът на дяловете не е между обстоятелствата, които подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ и че договорите за прехвърляне на дружествени дялове между съдружниците са породили правното си действие. Подържа се, че разглеждането на поставения въпрос ще допринесе за развитието на правото, тъй като в случая се касае за непълна, неясна правна уредба, както и за да се създаде съдебна практика по прилагането на тази правна уредба. Писмен отговор от ищеца Р. Б. не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: За да потвърди първоинстанционния акт за уважаване на предявения иск с правно основание чл.74 ТЗ - за отмяна на приетите на 16.06.2022г. от ОСС на „Търговия-К“ООД решения, въззивната инстанция е счела за основателни въведените с исковата молба твърдения, че на проведеното гласуване за изключване на Р. Б. като съдружник, е нарушена разпоредбата на чл.137,ал.3 ТЗ - изключеният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството; че е приспаднат дял на ищеца, който той не притежава и по този начин е променен и изискуемия от закона кворум. Ищецът е поддържал, че прехвърлянето на дружествени дялове между съдружници има незабавно действие, независимо от невписването на промяната и следва да бъзе отчетено; че извършеното гласуване, без да е взета предвид тази промяна е порочно и приетото решение подлежи на отмяна. От фактическа страна въззивната инстанция е приела, че на процесното общо събрание са присъствали представители на 2 407 от общо 3 200 дяла от капитала на дружеството (75.21% от капитала). За изключването на съдружника Б. са отразени 2 350 гласа. Видно от протокола, от общия брой на дяловете/гласовете са приспаднати тези, които общото събрание е счело, че са притежание на Б. - 749 дяла/гласа. Общото събрание е счело, че резултатът от гласуването - „за изключване 2 350 гласа“ формира необходимото мнозинство по чл.137, ал.3 във вр. с ал.1,т.2 ТЗ от ¾ (при минимум необходими 1 839 гласа). Въззивната инстанция е обсъдила фактите, че с нотариално заверени договори на 10.09.2021г. ищецът е прехвърлил 740 от притежаваните 749 дяла от капитала на съдружника Г. Т.; на 11.02.2022г. е закупил 8 дяла от съдружника Ф. А.; на 02.03.2022г. е прехвърлил 16 дяла на съдружника Г. Т., в резултат на което, към датата на процесното общо събрание, на което е гласувано изключването му като съдружник, той е притежавал един дружествен дял, съответно Г. Т. след извършените придобивания на дялове е станал притежател на общо 760 дяла, а съдружникът А. се е разпоредил с всичките си дялове. При проведеното гласуване съдружникът Г. Т. е посочен като притежател на 4 дяла, като в протокола не е отразен начинът, по който той е упражнил вота си. Споделен е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на довода на ответника, че дяловете на Р. Б. са били запорирани, тъй като видно от партидата на дружеството в Търговския регистър, запор на дяловете на Р. Б. е бил наложен на 14.04.2022 г., т.е. след като дяловете са били прехвърлени на Г. И. Т.. От правна страна съставът на апелативния съд е мотивирал, че съгласно разпоредбата на чл. 129, ал.1 ТЗ, прехвърлянето на дружествени дялове между съдружници се извършва свободно, а видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 119 от ТЗ вр. с чл. 115 ТЗ, размерът на дяловете не е между обстоятелствата, които подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството. Изложеното е обосновало извода, че посочените разпореждания с дружествения дял на ищеца са породили действие още при сключване на договорите. За ирелевантно е прието непредставянето на декларации по чл. 129, ал.2 ТЗ по съображения, че с оглед граматическото тълкуване на чл. 129, ал.1 от ТЗ, такива са необходими при прехвърляне на дялове на трети лица, а не между съдружници. При тези правни изводи съставът на въззивната инстанция е обосновал, че на процесното общо събрание при вземане на решение за изключване на ищеца като съдружник, мнозинството е следвало да се определи на база капитала на дружеството - 32 000 лв. (3 200 дяла от по 10 лв.), намален с единия дял от 10 лв. на изключвания съдружник, т.е. на база капитал от 31 990 лв.; че за валидно решение за изключване на съдружника са необходими гласовете на 3/4 от капитала или 23 992, 50 лв, а видно от протокола „за“ изключването са гласували съдружници притежаващи 23 500 лв. от капитала, т.е. решението не е взето с нужното мнозинство и е незаконосъобразно. Прието е, че последващите две решения са свързани с преразпределение на освободените с оглед изключването на ищеца дялове и промените на дружествения договор и подлежат на отмяна с оглед незаконосъобразност на самото изключване. Втори самостоятелен аргумент за незаконосъобразност, обуславяща отмяна на атакуваните решения, апелативният съд е основал на отсъствие на редовното уведомяване на един от съдружниците за насроченото общо събрание - на Д. И. Т., поканата на когото за процесното общо събрание е била връчена на пълномощник, чиито пълномощия са били оттеглени преди това. Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно: Първият въпрос е безпредметен. Той би имал значение единствено към преценката на длъжностното лице по регистрацията при заявени за вписване обстоятелства, свързани с прехвърляне на дружествени дялове. Той не е релевантен за спора, чийто предмет е законосъобразността на решение на ОСС за изключване на съдружник, при което дружеството не е зачело прехвърлянето на дружествени дялове, извършено между съдружници, имащо значение за определяне на кворума и мнозинството при приемането на решението съобразно императивното правило на чл.137,ал.3,изр. второ ТЗ. Посоченото от въззивната инстанция само за пълнота на изложението съображение за отсъствие на необходимост от такива декларации, е в синхрон с отговора по т.7, абзац втори от ТР № 1 от 31.02023г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСТК - отрицателната предпоставка по чл. 129, ал. 1, изр. 2 ТЗ не е приложима при прехвърляне на дялове между съдружници. Не следва касационното обжалване на бъде допуснато и по втория въпрос. Отговорът му се съдържа в т.7 на ТР № 1 от 31.02023г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС - За дружеството с ограничена отговорност подлежащо на вписване обстоятелство по силата на чл. 119, ал. 2, вр. чл. 115, т. 3 ТЗ е името или фирмата на съдружниците, като съответно при прехвърляне на дялове се вписва настъпилата промяна само ако е приет нов съдружник. Дружественият дял на всеки от съдружниците не е обстоятелство, за което законът е предвидил, че се вписва, и поради това промяната в притежаваните от съдружниците дялове не подлежи на вписване. Изменението в дружествения договор по чл. 115, т. 5 ТЗ относно размера на дяловете, с които съдружниците участват в капитала, се обявява по силата на чл. 119, ал. 4 ТЗ. Изменението на дружествения договор и приемането на нов съдружник настъпват с решението на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 1 или т. 2 ТЗ и имат конститутивно действие за съдружниците и дружеството от този момент. Предвиденото в разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ действие на решението за приемане на нов съдружник от вписването му е само по отношение на третите лица с оглед регламентираното в чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ действие на вписването. Изводите на въззивната инстанция са в синхрон с уеднаквената с тълкувателното решение задължителна съдебна практика, което обуславя неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос. Наличието на задължителна за съдилищата практика - чл. 130,ал.2 ЗСВ изключва приложното поле на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. В определението по чл.288 ГПК (което не съставлява съдебна практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.1, предл.последно ГПК) по т.д.№ 707/2021г. на Второ т.о. на което касаторът се позовава, е споделено аналогичното становище - че във вътрешните отношения между ООД и неговите съдружници подлежащите на вписване обстоятелства пораждат незабавно действие, като предвидения в цитираните разпоредби на чл.140, ал.1 вр. с чл.119 и чл.129, ал.2 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети на дружеството лица - т.е с договора за прехвърляне на дружествен дял са обвързани единствено съдружниците и дружеството, но не и третите лица. Изводите на въззивната инстанция и по отношение на въведеното в предмета на спора от ответното дружество възражение, че върху дружествените дялове на ищеца е наложен запор също съответства на разрешението, дадено със същото тълкувателно решение - че запорът върху дружествените дялове е релевантен по отношение вписването на обстоятелства, свързани с прехвърляне на дружествени дялове, ако те са възникнали след вписан в регистъра запор върху дяловете. При наличие на задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивната инстанция, изключено е приложното поле на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, както и наличието на директното основание за достъп до касационен контрол. Същите доводи, с които касаторът аргументира оплакването си за неправилност по чл.281, т.3 ГПК са въведени и като основания за очевидна неправилност по чл.280,ал.2, предл.трето ГПК, а двата процесуални института не са тъждествени. Несъгласието на касатора с разрешенията по т.7 от ТР от 31.02023г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСТК не може да обоснове нито факултативния нито директния достъп до касационно обжалване. Разноски по делото не се присъждат. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.