Определение № 50158 от 23.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3227/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от К. В. Й., чрез процесуален представител адв.Б., срещу въззивно решение № 679 от 10.05.2022г., постановено по в.гр.д.№342/2022г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на разпореждане от 01.06.20121г. по гр.д. № 2844/2021г., е отхвърлена молбата по чл.622 ГПК и чл.623 ГПК, във връзка с Регламент /ЕО/ №2201/2003г., на К. В. Й. за признаване и допусане на изпълнението на заповед от 13.03.2020г. за уреждане на взаимоотношения с дете, издадена от съдия в Обединеното Кралство по дело FD19P00632. Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба М. Й. не взема становище по касационната жалба, препис от която е редовно връчен на посочения от нея съдебен адресат в молба от 21.06.2021г. /л.42 от първоинстанционното дело/ адв.Г. М. Д., който е и неин процесуален представител /пълномощно на л.61 от въззивното дело/. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: За да отхвърли молбата на по чл.622 ГПК и чл.623 ГПК, във връзка с Регламент /ЕО/ №2201/2003г., на К. В. Й. за признаване и допусане на изпълнението на заповед от 13.03.2020г. за уреждане на взаимоотношения с дете, издадена от съдия в Обединеното Кралство по дело FD19P00632, въззивният съд е приел, че в случая е налице принципна пречка исканията по чл. 622 от ГПК и чл. 623 от ГПК във връзка с Регламент 2201 от 2003г. да бъдат уважени: „Процесната съдебна заповед от 13.03.20г. на практика преразглежда /преурежда/ наново и изцяло всички правоотношения - касаещи родителските права и личните отношения с детето /които правоотношения вече са били регламентирани с влязъл в сила съдебен акт: решение на ПРС от 12.04.17г. по г.д. № 8666 от 13г./. Такъв правен ефект /дерогиране на влязъл в сила съдебен акт/ е недопустим. В тази насока са и правилата на чл. 22 и чл. 23 от Регламент 2201 от 03г. /които не допускат вече финализиран по съдебен ред правен спор да бъде – преразглеждан по същество/. В същата насока е и основното възражение на жалбоподателката /което се явява – основателно/. Посоченият порок на процесната заповед съставлява принципна /достатъчна/ пречка - актът на чуждестранния съд да не бъде признат и допуснат до изпълнение /при условията на чл. 622 от ГПК и чл. 623 от ГПК връзка с Регламент 2201 от 03г./.“. Въззивният съд е посочил:“ В допълнение: Уважаването на процесната молба би довело до лишаване на М. Й. от всякаква правна и фактическа защита: ако процесната заповед бъде реално изпълнена /ако детето бъде преместено в Англия/ за майката /въпреки, че е титуляр на родителските права – съгласно горното решение на ПРС/ ще отпадне възможността да има физически контакт с детето /такава възможност ще остане само за бащата, чиито права са били пълноценно защитени във всеки един момент - по силата на самото решение на ПРС; в това число и по смисъла на чл. 528 от ГПК/. Такива правни последици обаче /лишаване на майката от защита/ вече са постановени - с решението на САС от 29.06.21г. /което е влязло в сила и не може да бъде ревизирано/. Този /покъсно постановен/ съдебен акт на практика „поглъща“ /дублира/ правния ефект на процесната чуждестранна заповед и поставя /към момента/ под въпрос - наличието на правен интерес за ищеца да поддържа процесното искане. Независимо от това – настоящият съдебен състав постановява /за да бъде разрешен пълноценно процесния правен спор/ решение по същество.“. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, по въпроса: „С разпоредбата на чл.23 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. /отм./ относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, относима към основанията за непризнаване на решения за родителска отговорност, предвидена ли е хипотеза за неприемане на чуждестранното решение поради предходен влязъл в сила съдебен акт между страните, постановен в държавата –членка, където се иска признаването?“, доколкото посочените основания за непризнаване в чл.23 б.“д“ и „е“ възникват при противоречие на решението с по-късно постановено решение. По-рано постановено решение, както е в настоящия случай, е основание за непризнаване на решение, постановено по искове за развод, раздяла на съпрузи и унищожаване на брак, съгласно чл.22 б.“в“ от Регламента. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение