Определение № 74 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 749/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. Х., подадена чрез процесуалния й представител адв.И. М. от АК-Варна срещу определение № 3871/23.11.2020 г, постановено по гр.дело № 3068/20 г на Окръжен съд-Варна, Гражданско отделение, пети състав, с което е потвърдено определение № 260568/4.9.2020 г по гр.дело № 4123/20 г на Варненски районен съд, 21 състав, с което е оставено без уважение възражението на К. Г. Х. за неподсъдност на спора на българския съд, по предявените от И. Д. Г. в качеството му на баща и законен представител на малолетния Д. И. Д. искове по чл.127 ал.2 СК, чл.143 СК и чл.149 СК. В частната жалба се подържа, че въззивното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния закон. Ответникът по частната жалба оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран от процесуалния му представител адв.С. В. от Варненска адвокатска колегия.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното въззивно определение е прието, че детето Д. И. Д. е български гражданин и по тази причина има основна връзка с България.Висшият интерес на детето диктува спорът да бъде разрешен от български съд, който е международно компетентен да стори това.Представените пред окръжния съд писмени доказателства на немски език, за които се твърди, че са документи относно заведено в Австрия, преди настоящото дело, с идентичен предмет, съдът е приел, че следва да бъдат преведени за сметка на представилата си страна. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Сочи се противоречие с т.7 от ТР № 6/12 г от 6.11.2013 г по т.дело № 6/12 г на ОСГТК по процесуалноправният въпрос „Следва ли съдът да назначи преводач за сметка на бюджета, при представени от особения представител, назначен по реда на чл.46 ал.7 ГПК документи на чужд език.“ Настоящият състав на ВКС, Четвърто ГО намира, че по посочения въпрос е налице соченото противоречие. С т.7 от ТР № 6/12 г от 6.11.2013 г по т.дело № 6/12 г на ОСГТК е прието, че о собеният представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява.Следователно не е негово задължението за заплащането на такси и разноски.Те са за сметка на представляваната от него страна, която не е освободена от заплащането им. Дължимата държавна такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото.Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.278 ал.1 изр.2 ГПК настоящият съд счита, че жалбата следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание със събиране на доказателство-съдебна експертиза, изпълнена от вещо лице-филолог със специалност „Немска филология“, което да извърши превод на представените от особения представител доказателства л.7-л.19 по ч.гр.дело № 3068/20 г на Варненски окръжен съд.Тъй като доказателствата на л.13 и л.19 са нечетливи, задължава ответната страна в едноседмичен срок да представи оригиналите им или четливи преписи, в противен случай ще бъдат изключени от предмета на експертизата. След изслушване на съдебната експертиза, настоящият съд ще се произнесе по същество по релевираното от ответната страна възражение за международна компетентност на спора. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение