Определение № 360 от 09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 270/2011 г.

Образувано е по частна жалба на М. Е. Т. срещу определение № 10748 /23.07.2010 г., постановено по частно гр. д. № 7773 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., І–ви брачен въззивен състав, с което е оставена без уважение частна жалба на жалбоподателя срещу първоинстанционно решение на СРС, в частта му, имаща характер на определение, с което е допуснато предварително изпълнение на съдебното решение за присъдената издръжка и е отхвърлено искането на частния жалбоподателя за присъждане на разноски. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу. Другата страна в това производство – непълнолетният син на жалбоподателя Е. М. Т., действащ със съгласието на майка си Р. С. Х., не изразява становище. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с първоинстанционното решение съдът е присъдил издръжка и в този случай съгласно императивната разпоредба на чл.242,ал.1 ГПК служебно е постановил предварително изпълнение на решението си в частта за присъдена издръжка. Съдът е приел, че не следва да разглежда изложените в частната жалба оплаквания за неправилността на първоинстанционното решение, които могат да бъдат разглеждани в производството за неговата въззивна проверка. Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение частният жалбоподател извежда въпросите: налице ли е правна възможност частният жалбоподател да бъде осъден да заплаща издръжка на непълнолетното си дете, без това да се осъществява чрез майката на детето; допустимо ли е частният жалбоподател да бъде осъден да заплаща издръжка, като се има предвид, че той упражнява родителските права по отношение на непълнолетното си дете и майката е осъдена за издръжка; за правилното приложение на разпоредбите за предварителното изпълнение на решението и в частност правилно ли е въззивният съд да се произнесе по частната жалба без до момента да се произнесе по въззивната, като частният жалбоподател е подал две жалби, защото срокът за обжалване е различен – 7 и 14-дневен. (По делото е приложена въззивна жалба от 20.04.2010 г., по която още не е образувано въззивно производство). Частният жалбоподател твърди, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК и предпоставка по чл.274,ал.3 ГПК за допускане на частната касационна жалба до разглеждане от ВКС. По изведените правни въпроси: Първите два не са обуславящи изхода от производството по чл.242,ал.1 ГПК – нямат значение за него, а за съществото на спора за издръжка, поради което не могат да бъдат основание за допускане на разглеждането на частната касационна жалба от ВКС. Третият въпрос е процесуалноправен - за допустимостта на частно гражданско производство по въпроса за предварително изпълнение на съдебно решение, което да е отделно от въззивното производство (когато са налице предпоставките за въззивно обжалване). Този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото разпоредбата на чл.244 ГПК не е непълна, нито неясна, нито противоречива, тя е със същото съдържание като това на чл.240 ГПК от 1952 г. (отм.) и съдебната практика е последователна за това, че в резултат на подаването на предвидената в тези разпоредби частна жалба, се образува частно производство, отделно от въззивното. Също така: частният жалбоподател не е обосновал наличието на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, нито е обосновал необходимост от осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Съдържащото се в този въпрос оплакване за забавяне на въззивното производство не може да бъде разгледано в това частно производство. От изложеното следва извод, че не са налице предпоставките на чл.274,ал.3 ГПК за допускане на разглеждането по същество на подадената частна касационна жалба от ВКС. Страните в това производство не претендират разноски и такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав