Определение № 2954 от 12.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 598/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С обща касационна жалба от ответниците в производството Ш. М. А., Н. Х. А., Е. М. Х., И. М. Д. и А. М. А., се обжалва въззивно решение № 1038 от 01.11.2022 г. по в.гр.д. № 1064/2022 г. на ОС - Бургас. В касационната жалба са направени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване в приложното поле на чл. 281, т.3 ГПК. С изложението по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основания за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Насрещните страни по касационната жалба - ищците в производството И. К. О. и З. С. О., я оспорват. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима. С обжалваното въззивно решение, в резултат на потвърждаване на първоинстанционното решение № 111/25.05.2022 г. по гр.д.№ 718/2021г. на РС – Айтос в осъдителната му част, са осъдени ответниците Ш. М. А., Н. Х. А., Е. М. Х., И. М. Д. и А. М. А., на основание чл.109 ЗС, да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците И. К. О. и З. С. О. да упражняват правото си на собственост досежно собствения им недвижим имот – дворно място, съставляващо поземлен имот № * в кв. 29 по плана на [населено място], общ. Р., обл.Б., за който е отреден УПИ *-*, като премахнат изградената сграда в частта, с която се навлиза с площ от 3,93 кв.м. в собствения на ищците гореописан недвижим имот и 35,40 кв.м. от същата постройка, разположени на разстояние до 3 метра от имотната граница между двата съседни имота – собствения на ищците УПИ *-* и собствения на ответниците УПИ *-*, и обусловената от това отговорност за разноските. Въззивният съд, при направена самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, при липсата на събрани нови доказателства във въззивното производство, е споделил изцяло установената фактическата обстановка, възприета от първостепенният съд, и на основание чл. 272 ГПК е препратил към нея. Въпреки това, е изложил и собствени мотиви относно установяване на всички предпоставки за уважаване на предявения негаторен иск по чл.109 ЗС срещу всички ответници. Изхождайки от съдържанието на признатото с чл.109 ЗС право на защита вещното право на собственост срещу срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика, въззивният съд е приел, че за да бъде уважен иска по чл.109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имот и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Прието е за установено, че част от процесната сграда, която се твърди да нарушава правото на собственост на ищците върху имота им, е частично построена в имота на ищците - навлиза в него с площ 3,92 кв.м., както и че 35,40 кв.м. от същата са разположени на разстояние до 3 м. от границата между двата съседни имота на насрещните страни по делото. По отношение частта от 3,93 кв.м., която навлиза в имота на ищците, въззивният съд, като се е позовал на тълкувателните мотиви по т.3 на ТР № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., на ОСГК на ВКС, е приел, че този факт самостоятелно води до извод, че ответниците пречат на ищците да осъществяват правото си на собственост в пълен обем в тази зона, и за тази част не са нужни други доказателства, чрез които ищците да установят, че това създадено състояние им пречи да упражняват абсолютното си вещно право в пълнота. За частта от сградата, която попада в зоната до 3 м. от границата между двата съседни имота, въззивният съд е установил, че по делото няма доказателства ищците да са дали съгласие за това в изрично изискуемата от закона форма. Въз основа на кредитиране на приетата съдебно-техническа експертиза и показанията на свидетелите на ищците е установено, че и в миналото е имало неразбирателство между страните относно разположението на спорната сграда, че същата е построена на по-малко от три метра разстояние от имотната граница между двата имота, че поради засенчването от процесната сграда е трудно отстраняването влагата, която се образува от падащата вода при дъжд стичаща се по стряхата, че коминът на процесната ниска паянтова сграда се намира от страната към сградата, собственост на ищците, която е на около 3 м. от процесната сграда, и последната има прозорец към процесната сграда. Така установените факти са обусловили извод, че изграждането на паянтовата постройка / в частност частта й от 35,40 кв.м./ на по-малко от три метра разстояние от имотната граница между двата имота, води до вредоносни последици от санитарно-хигиенно естество, които не биха се проявили в имота на ищците, ако отстоянието от три метра беше спазено, и с това за ищците се създават неудобства по-големи от обикновените, и искът за премахване на процесната сграда в тези посочени площи, е основателен. По спора спрямо кои от ответниците искът следва да се уважи, въззивният съд е посочил, че пасивно легитимиран да отговаря по претенция с правно основание чл.109 ЗС, е извършителят на строителството, създаващо пречки за ползване на собствеността, а когато претенцията се основава на пречки в резултат на разположението на вещ, която е собственост на неколцина, то отговорността за нейното премахване е върху всички съсобственици, които поддържат противоправното състояние на имота, без значение дали те реално ползват тази вещ. Предвид конституиране като ответници по иска на всички съсобственици на пречещата сграда, от която ответниците Е. М. Х., И. М. Д. и А. М. А. притежават по наследство по 1/14 ид. ч., то искът следва да се уважи спрямо всички ответници, като вида другарство между тях не се отразява на това решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първа група процесуалноправни въпроси: 1/Следва ли експертизата да бъде обсъдена и преценена наред с всички доказателства по делото и съдът да изложи мотиви защо възприема заключението на приетата по делото експертиза? Следва ли при липса на специални знания съдъд да допусне експертиза и без искане на страните? – противоречие с т.10 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, 2/ Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора? Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички приети доказателства и защитни позиции на страните? с довод, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 283/14.11.2014 г. на ВКС, ІV г. о. по г. д. № 1609/2014 г., Решение № 373/23.07.2014 г. по гр.д. № 3003/2013 г. на IV г.о. и Решение № 68/24.04.2013 г. по търг.д. № 78/2012 г. на II т.о., Решение № 81/09.06.2017 г. по гр.д.№ 2631/2016 г. на ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 12/16.02.2016 г. по гр.д.№ 2184/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС, ТР № 1/04.01.2001 г по т.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. В изложението са формулирани и втора група въпроси, по които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, и по които съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС в ТР № 4/6.11.2015 г. на ВКС, Решение № 35/18.07.2017 г. по гр.д. № 3422/2016 г. на II – г.о., Решение № 60087/28.06.2021 г. по гр.д. № 3984/2020 г. на II – г.о. и Решение № 430/27.10.2010 г. по гр.д. № 312/2010 г. на II – г.о., т.е. твърди се по следващите въпроси основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а именно: 1/ Следва ли да се държи сметка на забраната, въведена в чл. 50 ЗС и да се изследва въпроса, доколко съсобственикът на сграда в съседен имот извършва такива действия, с които се създават пречки за ползването на съседния имот, по – големи от обикновените?; 2/ Необходимо ли е, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС, ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право?; 3/ Ако изискванията на строителните правила и норми в т.ч. на чл.31, ал.1, т.1 ЗУТ не са спазени, следва ли да се преценява как отклоненията от тях се торазяват върху собствениците при упражняване правото на собственост?; 4/ Следва ли за уважаването на иска по чл. 109 ЗС да се установи освен неоснователното действие, каквото да бъде отклонението от строителни правила и норми и как това се отразява върху собственика – ищец по негаторния иск?; 5/ При предявен от собственик на съседен имот иск по чл. 109 ЗС, какво е значението за основателността на иска обстоятелството, че строежът в имота на ответника е изграден в един много отдалечен период от време – преди 20 години, че през този значителен период от време не са правени възражения и оплаквания от страна на ищеца, че сградата е допустима и е подлежи на премахване, съгласно удостоверение за търпимост и заключението на вещо лице по СТЕ и необходима ли е преценка дали сградата пречи за пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца?; 6/ Следва ли за уважаването на иска по чл. 109 ЗС да се преценява наличието, съответно липсата на съпричастност към строежа в имота за всички ответници по иска и какво е значението ѝ за уважаване на иска по отношение на тези ответници, за които по делото е установена липса на съпричастност към строежа, че са участвали в строежа, не са живели и не живеят в имота, и изобщо не са извършвали действия и не са поддържали създаденото в резултат на строежа състояние? В изложението са формулирани и трета група въпроси като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, т.е. в приложното поле само на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно: 1/ Какво е значението за основателността на иска за премахване на строеж обстоятелството, че твърдените пречки за ползване на съседния имот – стичане на дъждовни води, замърсяване на въздуха от комин, могат да бъдат отстранени чрез отрементирането на строежа, в това число чрез привеждането му в такова състояние, при което той да не създава пречки в бъдеще, например чрез поставяне на улуци и ремонтиране на покривната конструкция, затваряне на комина и пр.; 2/ Следва ли съдът да направи преценка в този смисъл с оглед недопускане на несъразмерни вредни последици за ответниците, спрямо защитата на ищците, които надхвърлят необходимите и разумни за конкретния случай мерки, когато с по – малки по степен и обем мерки би се изпълнила целта на закона съгласно чл. 50 ЗС, а именно да не се създават пречки за упражняване на правото на собственост на съседния имот по – големи от обикновеното?; 3/ Необходима ли е преценка на съда дали премахването на сградата е съответно и съразмерно на пречките, които са твърди тя да създава чрез съществуването ѝ в този вид, и дължи ли се преценка относно възможността пречките да бъдат отстранени по друг начин, различен от премахването и следва ли този начин да бъде възприет от съда като предпочитания разумен при спазване на причина да не се нанасят вреди повече от необходимото, до какъвто резултат ще се стигне чрез унищожаване на жилището, правото на собственост върху което принадлежи на ответниците?; 4/ Какво е значението дали осъщественото в имота на ответниците строителство е законно, дължи ли се изследване на този въпрос и следва ли съдът да допусне съдебно – техническа експертиза, за изясняване на това обстоятелство, когато вещото лице не е изследвали въпроса дали за строежа са издадени строителни книжа и съответно има ли това значение за преценката дали за строежа са издавани строителни книжа и съответно има ли това значение за преценката дали искът е основателен?; 5/ Дължи ли съдът преценка подходяща ли е исканата мярка за премахване на сградите с оглед твърденията за пречките, които създава за ищците изразяващи се в оттичане на вода върху съществуващата бетонна площадка между имотите на страните, както и с оглед твърдението на страните, че строежа засенчва къщата на ищците? 6/ Следва ли да е установено чрез съдебнотехническа експертиза при противоречиви гласни доказателства какви пречки създава строежа на ответниците на правото на собственост на ищците и по-конкретно: как се установява и следва да е установено чрез експертиза дали биха се проявили вредните последици за ищците, ако отстоянието от 3 м е бил оспазено при строежа? 7/ Следва ли претендираната защита да съответства на нарушението и какво е значението ѝ за основателността на иска за премахване на сградата?; 8/ Основателно ли е искането за премахването на сградата, ако са установени, че чрез преустановяването само на определени действия, респективно, чрез преустановяването само на определени състояние, които оказват неправомерно въздействие върху вещното право на ищците, ще се осигури в достатъчна степен необходимата защита на правото на собственост на ищците по негаторния иск и длъжен ли е съдът да изследва тези въпроси?; 9/ Следва ли да се държи сметка и да се преценява за всеки конкретен случай дали отправеното искане съответства на нарушението и с оглед правото на защита на ответниците? 10/ При предявен от собственик на съседен имот иск по чл.109 ЗС какво е значението за основателността на иска обстоятелството, че строежът в имота е изграден в едни много отдалечен период от време-преди повече от 30 години, че през този значителен период от време не са правени възражения и оплаквания от страна на ищците, че сградата е допустима и не подлежи на премахване съгласно удостовернието за търпимост и заключениена вещо лице по СТЕ, и необходима ли е преценката дали сградата пречи на пълноценното упражняване правото на собственост на ищците? 11/ Следва ли уважаването на иска по чл.109 ЗС да се преценява наличието, съответно липсата на съпричастност към строежа в имота за всички ответници по иска и какво е значението й за уважаване на иска по отношение на теци ответници, за които по делото е установена липса на съпричастност към строежа, че не са участвали в строежа, не са живели и не живмеят в имота, и изобщо не са извършвали действия и не са поддържали създаденото в резултат на строежа състояние? В изложението се сочи още, че въззивното решение е постановено с противоречие с практиката на ЕСПЧ - Решение от 21.04.2016 г. по делото Иванова и Черкезов срещу България, по пета група въпроси, като такива и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, т.е. в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, евентуално чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а именно: 1/ Представлява ли разрушаването на жилище крайна форма на намеса в правото на неприкосновеност на жилището и следва ли при прилагането на тази мярка да се преценява от съда и отчита изискването за пропорционалност на мярката, при съобразяване с индивидуалните особености на случая, следва ли да се търси и постигне справедлив баланс между интереса на ищците и правата на ответниците така, щото за постигане на крайната цел на ищците да не се стигне до непропорционалност на мярката с оглед правата на ответниците: правото им на защита, правото им на собственост и правото им на неприкосновеност на жилището? 2/ При преценката за пропорционалност на мярката /премахване на строеж/ следва ли съдът да отчете факторите: законно ли е изградено жилището, ако е незаконо изградено съзнателно ли е извършено това от ответниците, какво е естеството и степентта на въпросната незаконност, какво е точното естество на интереса, който трябва да бъде защитен чрез разрушаването, приложима ли е друга подходяща мярка за постигане на търсената цел- налице ли е възможност за спавяне с друг, съразмерен, пропорционален начин? Не е налице основание за допускане касационно обжалване в частта по касационната жалба от първоначалните ответници-съпрузи Ш. М. А. и Н. Х. А. /общо подадена с останалите ответници/ по поставените въпроси с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Според ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане и следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Поставените процесуални въпроси в първата група се отнасят до задължението на въззивния съд да обсъди и прецени доводите и възраженията на страните, както и събраните доказателства, и да допусне експертиза и служебно, ако е налице нужда от специални знания, които обаче, по начина на формулирането им, представляват оплаквания за процесуални нарушения по чл.281, т.3 ГПК, и не могат да обосноват наличието на общото основание за допускане на касационното обжалване на решението, поради което и не се налага обсъждане на специфичните основания по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Следва да се отбележи, че въззивният съд, макар да е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, е изложил и свои, макар и непространни, мотиви по същество на оплакванията с въззивната жалба и по установяване на фактите в предмета на делото, в съответствие с посоченото от касатора ТР № 1/2001 г. ОСГТК на ВКС, подложил е на анализ събраните писмени и гласни доказателства и техническа експертиза, доводите и възраженията на страните, взел е отношение по оплакванията с въззивната жалба на ответниците относно спорните факти дали с действията си по изграждане и поддържане на процесната сграда частично в имота на ищците и частично в границите до 3 м. от границата между двата съседни имота, се причиняват по-големи от обичайните пречки на ищците да ползват свободно имота си. Предмет на фазата по селектиране на касационните жалби е въпросът дали въззивният съд е процедирал в съответствие със съдебната практика по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, но не и въпросът дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция, съответстват на събраните доказателства - този въпрос касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК. По същество с тези въпроси от първата група касаторите оспорват направената от въззивния съд преценка на събраните доказателства и формирания извод, че действията на тези ответници им създават пречки по- големи от обикновените по смисъла на чл.50 ЗС, и така представлява оплакване за неправилност на изводите на въззивния съд, но същите не могат да се обсъждат, тъй като имат отношение към правилността на решението и подлежат на обсъждане с решението по същество по чл.293 ГПК при допуснато касационно обжалване. По въпроса за задължението на въззивния съд служебно да събира доказателства, следва да се съобрази обстоятелството, че по изготвения от районния съд проект на доклад по чл. 146, ал. 1 ГПК първоначалните двама ответници- нито лично, нито чрез нълномощник, не са направили възражения в откритото съдебно заседание на 28.04.2022 г., с въззивната жалба на ответниците също не е релевирано оплакване за необходимост от специални знания за установяване на даден правнорелевантен факт. По втората група въпроси, тези по т.1 до т.4 са относими към спора, обусловили са изводите на въззивния съд, но по тях не се разкрива противоречие с посочената практиката на ВКС по тях. С оглед разрешението в т.3 на ТР 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява правото на собственост, от значение за допускане на касационното обжалване са само разгледаните от въззивния съд въпроси, свързани с доказване на действията на ответника, които пречат на ищците да упражнява правото на собственост на своя имот в пълен обем. Правният въпрос относно незаконността на строежа или неговата търпимост по смисъла на ЗУТ не е решаващ за делото и не може да служи като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Според практиката на ВКС, вкл. и посочената в касационната жалба, ако източник на неоснователното въздействие върху собствеността на едно лице е строеж в съседен имот, наличието/липсата на редовни строителни книжа не е пречка третите лица, чиито права се нарушават, да ги защитят с иск с правно основание чл. 109 ЗС. В този случай уважаването на негаторния иск не зависи от това дали строежът е законен или незаконен, дали е тъприм или не, а дали строежът пречи или смущава по някакъв начин правото на собственост на третото лице - ищец по делото. В останалата си част първите четири въпроса от тази група не сочат противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС по приложението на чл.109 ЗС, защото въззивният съд е посочил, че вредното въздействие на процесната сграда върху правото на собстевеност на ищците е доказано от обсъдените доказателства, и то се състои в изграждане и поддържане на постройка частично в чужд имот, и частично при неспазване на отстояние от 3 м. от границата между двата съдедни имота, последното водещо до последици от санитарно-хигиенно естество, конкретно посочени, поради което е направил дължимата преценка за установяване дали са налице предпоставките за уважаване на иска спрямо първоначалните двама ответници. Тези изводи на въззивния съд са в съответствие и с носената от страните тежест на доказване, и при съобразяване с приетото в посоченото от касаторите Решение № 430/27.10.2010 г. по гр.д. № 312/2010 г. на II – г.о.- с което е прието, че в доказателствена тежест на ответника по иск по чл.109 ЗС е да установи, че липсва твърдяното от ищеца увреждане на правата му. Преценката, която извършва съдът, винаги трябва да е конкретна и да съобрази според конкретно установените факти дали строежът създава пречки за ползването на съседен имот, както обосноваността на тази преценка с обсъдените доказателства не е предмет на проверка във фазата по чл.288 ГПК. Поставеният въпрос по т.5 в тази група е фактически и не разкрива белезите на правен въпрос, и по него не е налице общото основание за селекция по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторите - съпрузи А. се позовават на наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване както по въпросите от втората група, така и по тези в третата група, но не са обосновали допълнителната предпоставка за допустимост касационно обжалване по тях, ако се приеме че въпросите са правни такива, защото касаторите не са обосновали допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно с какво произнасянето по тях би имало приносно значение в правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика, не е посочено кои правни норми са непълни, неясни или противоречиви, нито се твърди, че по отношение на някои норми липсва съдебна практика, нито е обосновано съществуването на съдебна практика, създадена поради неточно тълкуване, нито изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването на определени правни норми. Направеното общо твърдение, че те са въпроси от значение за развитието на правото и по тях на касаторите не е известна съдебна практика, не покрива изискването за обосновка на допълнителното основание за селекция по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК според изложеното в т. 3 от ТР № 1/2010 г. по. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно по правилното приложение на материалния закон чл.109 ЗС е налице богата съдебна практика, вкл. и посочената от касаторите по повод въпросите във втората група, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, и което изключва възможността да се допусне касационно обжалване по въпросите от втора и трета група, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставените въпроси в четвъртата група за пропорционалността на мярката премахване на жилищна сграда и за неприкосновеността на жилището, не са обуславящи, защото по такива въпроси въззивният съд не е взел отношение, и по тях не е налице общото основание за допускане касационното обжалване. Противоречие с практиката на ЕСПЧ не е предвидено в нито едно от основанията за допускане касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Същевременно по тези въпроси не е обоснована и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото не е направена обосновка с какво произнасянето по тях би имало приносно значение в правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика, както вече бе посочено в предходния абзац относно друга група въпроси. По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение по касационната жалба на касаторите- ответници и съпурзи Ш. и Н. А., в частта, в която искът по чл.109 ЗС е уважен спрямо тях двамата, не може да бъде допуснато Налице е обаче, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта по касационната жалба на ответниците Е. М. Х., И. М. Д. и А. М. А. / общо подадена с останалите двама ответници/, в частите, в които искът по чл.109 ЗС е уважен спрямо тях тримата като ответници, по въпроса по т.6 от втората група въпроси, посочени по-горе, доуточнен въпроса от касационния състав съгласно правомощието му по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, така: Следва ли да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС спрямо ответници, които нямат съпричастност към изграждането на пречещия строеж и не са извършвали действия по поддържане на създаденото в резултата на този строеж състояние ?. По него се разкрива противоречие на извода на въззивния съд, че и тези трима ответници са материално правно задължени за премахнат пречещия строеж само поради факта, че са съсобственици на същия, дори и да не го ползват, със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 4/6.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и богатата практика на ВКС по приложението на чл.109 ЗС, според която двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, т.е. за да бъде ангажирана отговорността на ответника по този иск следва да е налице реално установено негово вредоносно поведение или поддържане на такъв резултат. Всички петима ответници по иска, както първоначалните двама –съпрузите А., така и последващо конституираните такива Е. М. Х., И. М. Д. и А. М. А., се сочи да са съсобственици на съседния имот - и така са се легитимирали според събраните в първата инстанция доказателства. Съсобствениците-ответници по иск за защита правото на собственост, какъвто е и този по чл.109 ЗС, са обикновени другари, при което между всеки ответник и ищеца възниква самостоятелно процесуално правоотношение, и съдебното решение не е задължително да е еднакво за всички ответници. Ето защо наличието на основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение в частите по произнасянето спрямо тези трима ответници няма за последица допускане на същото и по отношение на първите двама ответници /съпрузите А./, по аргумент от чл.216, ал.1 ГПК. С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,