Определение № 60422 от 02.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2706/2021 г.

Образувано по касационна жалба вх. № 262684/05.03.2021 год., заявена от А. Б. Д., М. Б. Д. и Е. П. Р., и тримата представлявани от адв.Ч. Д. АК Ш. срещу въззивно Решение № 260134 от 17.12.2020 година, постановено по гр.В.д. № 671/2020 година на ОС-Пазарджик в производство за съдебна делба, първа фаза –по допускането. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е отменил Решение № 130 от 06. 02.2020 год. на РС- Пещера, постановено по гр. д. № 476/ 2019 г., в частта, в която е отхвърлен иска за делба по отношение на недвижимите имоти, вместо него е постановил ново, с което е допусната съдебна делба между наследници на общия наследодател Б. И. Л., поч. на 30. 09. 2018 година: А. Ц. С. като наследник на С. А. М.- Л.;, Е. Ц. К. като наследник на С. А. М. – Л.; А. Б. Д. като наследник на П. И. Г.; М. Б. Д. като наследник на П. И. Г. и Е. П. Р. като наследник на Ц. И. Р. по отношение на следните недвижими имоти, собственост на общия наследодател Б. И. Л.: 1./ ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], П. област, одобрени със Заповед № РД-18-10/12.04.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК и съгласно Скица на поземлен имот № 15-882571/27.11.2018 г., изд. от СГКК – гр. Пазарджик ., с адрес на имота: [населено място], обл. П., с площ от 190 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниски застрояване /до 10 м./ стар идентификатор: няма, номер на имота по предходен план: *, кв. 38, парцел *, при посочените съседи, ведно с построените в имота: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **** с площ от 99 кв. м., съгласно Скица № 15-882597/27.11.2018 г., брой етажи 2, хангар, депо, гараж с идентификатор ****, с площ от 31 кв. м., съгласно скица № 15-88259/27.11.2018 год. 2./ ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], П. област, одобрени със Заповед № РД-18-10/12.04.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица на поземлен имот № 15-923926/11.12.2018 г., изд. от СГКК – гр. Пазарджик, с площ от 1908 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива; категория на земята при неполивни условия. стар идентификатор: няма, номер на имота по предходен план: *, при посочените съседи. 3./ ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], П. област, одобрени със Заповед № РД-18-10/12.04.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица на поземлен имот № 15-393347/15.06.2018 г., издадена от СГКК – гр. Пазарджик, с площ от 2008 кв. м., трайно предназначение на територията: горска и начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, стар идентификатор: няма, номер на имота по предходен план: *, при посочените съседи. 4./ ПИ с идентификатор *** по КККР [населено място], [община], П. област, одобрени със Заповед № РД-18-10/12.04.2011 г. на Изпълнителния директор на ОГКК и съгласно скица на поземлен имот № 15-393348/15.06.2018 г., издадена от СГКК – гр. Пазарджик, с площ от 2115 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя. категория на земята при неполивни условия, стар идентификатор: няма, номер на имота по предходен план: *, при посочените съседи; 5. / ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], П. област, одобрени със Заповед № РД-18-10/12.04.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица на поземлен имот № 15-923935/11.12.2018 г., издадена от СГКК – гр. Пазарджик, с площ от 3389 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: ливада, категория на земята при неполивни условия: стар идентификатор: няма, номер на имота по предходен план: *, при посочените съседи. 6./ ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], П. област, одобрени със Заповед № РД-18-10/12.04.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица на поземлен имот № 15-923932/11.12.2018 г., издадена от СГКК – гр. Пазарджик, с площ от 2372 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: ливада., категория на земята при неполивни условия, стар идентификатор: няма, номер на имота по предходен план: *, при посочените съседи. 7./ ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], П. област, одобрени със Заповед № РД-18-10/12.04.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица на поземлен имот № 15-923928/11.12.2018 г., издадена от СГКК – гр. Пазарджик, с площ от 3494 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: ливада, категория на земята при неполивни условия, стар идентификатор: няма,номер на имота по предходен план: *, при посочените съседи, при следните дялове: за А. Ц. С. – 3/9 идеални части; за Е. Ц. К. – 3/9 идеални части; за А. Б. Д.- 1/9 идеална част; за М. Б. Д.- 1/9 идеална част и за Е. П. Р. – 1/9 идеална част. С касационната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност, базирани на тезата на защитата на касатора, че делбата на недвижимите имоти не следва да се допуска ,защото по отношение на недвижимите имоти „е налице спор относно наличие на съсобственост между починалите съпрузи“, тези имоти нямат характера на съпружеска имуществена общност, поради което и не следва да се делят с участието на С. Л.. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1./ Следва ли съсобствеността на недвижимите имоти, които се допускат до делба да бъде установена по безспорен начин ?, с довод, че е произнесен в противоречие с съдебната практика на ВКС по Решение № 288 от 30.03.2010 година по гр.д. № 411/2010 година – I г.о. и 2./ Личното имущество на Б. Л. трансформира ли се в СИО и ако не се трансформира, предвид липсата на доказан принос от страна на ищцата – преживяла съпруга, след направено оспорване за съсобственост, следва ли да бъдат допуснати до делба подробно описаните в исковата молба недвижими имоти, които не са приети от въззивния съд за имущества под режим на СИО ? с довод, че на този въпрос следва да бъде даден отговор от ВКС след като ищецът С. Л. никъде не твърди в исковата си молба, че има принос в придобиване на имотите, предмет на делбата, а и няма заявени искове ,с които да се претендира, че е налице общност на имуществата между починалия и преживелия съпруг. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа с довод за очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваните му части- основание по чл. 280, ал.2 предл3 ГПК. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация А. Ц. С. и Е. Ц. К., наследници по закон конституирани на мястото на починалата във хода на въззивното производство С. А. М. - Л., чрез процесуалния им представител адв. В. Т.- АК П., с който отговор се релевират възражения за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване респ. се поддържа, че обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Претендират се разноски за защита пред касационната инстанция за сумата 600 лв.( шестстотин лева ). Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази релевираните основания за допускане на касационно обжалване в контекста на основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК. Касационното обжалване не може да бъде допуснато поради липсата на предпоставките за това. Делбеният процес е иницииран от С. А. М.- Л. с твърдение за наличие на съсобственост с ответниците А. Б. Д., М. Б. Д. и Е. П. Р., придобито по наследство от общия наследодател Б. И. Л., починал на 30.09.2018 година. С. Л. е наследник по закон на покойния си съпруг, чиито граждански брак е сключен на 12.08.1995 година, продължил е повече от 10 години и е прекратен със смъртта на Б. Л., в хипотезата на чл. 9, ал. 2 ЗН, доколкото от брака си нямат общи деца. За да допусне делбата на посочените с исковата молба недвижими имота- 7 на брой, както и за да определи правата на всеки един от съделителите в съсобствеността въззивният съд се е позовал на следните правно-релевантни факти: процесните недвижими имоти са лична собственост на покойния Б. Л. и след смъртта му съставляват част от неговото наследство, страните са наследници по закон на покойния Б. Л. като от наследството преживялата съпруга има дял от 2/3 идеални части, а в случая двете му сестри- респ. техните деца ( страни в процеса) общо 1/3 идеална част, при права 1/6 идеална част за децата на сестрата П. - поч. 24.08.2014 година т.е. преди брат си, която част се получава от съделителите А. Б. Д. и М. Б. Д., а останалата 1/6 идеална част се получава от наследника на сестрата Ц.- поч. 22.04.2012 година- а именно Е. П. Р.. След като по делото няма и не е имало спор, че недвижимите имущества –предмет на делбата са били лична собственост на покойния Б. Л. и трансфера на вещното право, даващо основание за възникване на съсобственост между страните е само и единствено наследяване при условията на чл. 9, ал.2 ЗН, то поставените от защитата на касаторите въпроси „ Личното имущество на Б. Л. трансформира ли се в СИО и ако не се трансформира, предвид липсата на доказан принос от страна на ищцата – преживяла съпруга, след направено оспорване за съсобственост, следва ли да бъдат допуснати до делба подробно описаните в исковата молба недвижими имоти, които не са приети от въззивния съд за имущества под режим на СИО ? се явява напълно неотносим към спора. За да се допусне касационно обжалване и по принцип за са може да се селектира една касационна жалба в рамките на основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК, изведените правни въпроси по см. на чл. 280, ал.1 ГПК следва да са обусловили изхода на делото, т.е. те следва да касаят пряко предмета на спора. В настоящия случай спор дали недвижимото имущество е СИО не е имало, защото преживялата съпруга – С. Л. няма въведени такива твърдения нито в исковата си молба, нито във въззивната си жалба, поради което и този въпрос не е част от предмета на спора. Не може да бъде възприет за основателен и довода на защитата на касаторите, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно, като основание да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал.2 предл.3 ГПК. Очевидната неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, независимо от липсата на основания по см. на чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК, предполага съдебно решение на въззивния съд, произнесено в рамките на предмета на спора, но белязано от тежки пороци от гл.т. законосъобразното приложение на материални или процесуален закон, или при пълна липса на логична обвързаност на факти и приложена правна норма. Доколкото по отношение на обжалваното въззивно решение, без проверка по същество на релевираните доводи, процесуални пороци от упомената по-горе категория не се констатират, то и не може да се възприеме довода, че атакуваното решение на ОС-Пазарджик е очевидно неправилно. По направеното искане на ответниците по касация, заместили в рамките на въззивното производство на основание чл. 227 ГПК покойната ищца- въззивник, за присъждане на разноски за защита пред касационния съд, настоящият състав намира: Искането е неправено своевременно, с писмения отговор на касационната жалба, разноските са доказани по основание и размер- видно от представения Договор за правна защита и съдействие № 001523 от 26.04.2021 год. в размер на 600 лв. ( шестстотин лева), в който размер следва да се уважат. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК, чл. 280, ал.2 предл. 3 ГПК и чл. 81 ГПК, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия