Определение № 1302 от 17.03.2026 г. на ВКС по д. № 456/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. С определение №317от 03.02.2026г г. по гр.д. № 1164/2025г. състав на Окръжен съд–Бургас е повдигнал спор с Административен съд–Бургас за определяне на компетентния съд по иска на А. Д. А.,предявен срещу Министерство на вътрешните работи и ГД „БОП” за ангажиране на солидарната им отговорност при обезщетяване на претендирани имуществени и неимуществени вреди,причинени от противоправно бездействие на органи в структурата на МВР своевременно на основание чл.413, ал.1 НПК и в изпълнение на влязъл в сила съдебен акт - решение от 27.10.2021г по к.н.дело №542/2021г на ВКС, да върнат иззети от ищеца при проведено наказателно производство негови парични средства. С определение №5937 от 01.07.2025г по адм.дело № 1205/2025г Административен съд Бургас е счел, че не е компетентен да се произнесе по предявените искове, като производството е прекратено и изпратено на ОС-Бургас по родова подсъдност. Определението на административния съд е обосновано с установеното в практиката на ВКС и ВАС разбиране за административна дейност. Последвало е сезиране на ВКС и ВАС от състав на ОС Бургас с въпроса за подсъдността на спора по съображения, основани на приетото в определение № 4531/2025 по гр.д №1791/2025 на ВКС и ВАС. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да се произнесе по подадената искова молба на А. Д. А. е Бургаски окръжен съд. Предявен е иск за обезщетение на вреди от бездействие на органи в системата на МВР своевременно да върнат иззети повреме на процесуално-следствено действие през 2016г /претърсване на жилище / веществени доказателства от ищеца А. Д. А. - парчни средства в евро и лева. При влязло в сила съдебно решение на компетентния съд за отмяна на отнемането им в полза на държавата - с присъдата по н.о.х.д№1313/2018г на СНС и на основание чл.53, ал.2 б.”б” НК, която присъда е изменена с присъда на АСНС от 18.01.2021г, последната частично отменена от ВКС, но не и в частта за иззетите парични суми които да бъдат върнати на ищеца А. съгласно решението на въззивната инстанция и решението на ВКС, т.е считано от 27.10.2021г., посочените ответници са задържали съхраняваните /съгласно чл.110, ал.5 ,вр чл.111, ал.1 НПК/ пари до датата на реалното им връщане 20.03.2025г, или 3 години 4 месеца и 21 дни, от което за ищеца са произтекли претендираните вреди. Ответниците са част от структурата на изпълнителната власт - чл. 38, ал.1 от Закона за администрацията. Критерият, свързан с подведомствеността на исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обаче не е структурен, а функционален. Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, а според чл.1,ал.3 /предишна ал. 2/ от ЗОДОВ, в тези случаи исковете се разглеждат по реда, установен от АПК.Тъй като разпоредбата на чл.6 ЗМВР разграничава основните -девет на брой - дейности, които се осъществяват от Министерството на вътрешните работи, като в едни случаи изпълняваната от служителите на МВР дейност се определя като административна, а в други случаи тя е правозащитна, разграничението им е опредящо за прилагането на чл.1,ал.1 ЗОДОВ и в тази връзка за подсъдността съгласно чл.1,ал.3 ЗОДОВ. Предвид разпоредбата на чл.39, ал.2 ЗМВР, ГД БОП осъществява включително дейности по чл.6, ал.1,т.3 ЗМВР, извършвани от разследващи полицаи. Изземването, съхраняването ,в тази връзка и връщането на правоимащия на иззети по чл.109 НК вещи или пари,независимо дали връщане в предвидените от закона случаи следва да се осъществи въз основа на съдебен акт, или постановление на прокурор, то представлява дейност на полицейски служители, осъществявали функции на разследващ орган по смисъла на чл. 52, ал.1,т.2 НПК. Тази дейност няма административен характер, поради което причинените при нейното осъществяване вреди не могат да бъдат търсени от държавата по реда на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. В този смисъл е установена практиката на ВКС и ВАС в определение №55/2016г по адм.д №24/2016г; определение №60/2016г по адм.д.№63/2016г; определение №20/2017г по адм.д №69/2016г; определение №52/2019г по гр.д №29/2019г; определение № 32/2022г по гр.д № 19/2022г и др, която се споделя и от настоящия петчленен състав на ВКС и ВАС. Не може да се възприема като определящо за подсъдността съображението, застъпено в определение № 4531/2025 по гр.д №1791/2025 на ВКС и ВАС, че когато наказателното производство по което са събрани веществените доказателства е приключило, тогава бездействието на полицейските органи по предаване на вещите на правоимащите са едновременно правоохранителни и административни и поради това съставляват „административна дейност“ по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Воден от изложеното, настоящият петчленен състав на Върховният касационен съд и на Върховният административен съд