Определение № 4590 от 14.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 757/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивно решение № 224 от 07.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 305/2023 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, е: 1/ прекратено производството по делото в частта по предявения от Д. С. Иванова против А. Г. Н. иск за предоставяне ползването на семейното жилище, на основание чл. 232 ГПК, като е обезсилено решение № 231 от 04.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1157/2022 г. на Районен съд – Габрово в същата част, на основание чл. 232 ГПК; 2/ отменено първоинстанционното решение в частта, с която е оставена без уважение претенцията на Д. С. Иванова против А. Г. Н. за определяне местоживеене на децата Г. А. Н. и С. А. Н. при ищцата, като тя упражнява родителските права върху тях, за определяне режим на лични контакти на децата с ответника А. Г. Н. и за осъждане на ответника А. Г. Н. да заплаща ежемесечна издръжка за децата, вместо което са изменени мерките по упражняването на родителските права, определени с решение № 11 от 17.02.2020 г., постановено по гр. д. № 61/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово, както следва: 1. определя съвместно упражняване на родителските права спрямо децата от родителите Д. С. Иванова и А. Г. Н.; 2. непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на децата ще се осъществяват, както следва: първите две седмици от месеца - при майката, а вторите - при бащата, като този режим следва да се прилага, считано от месеца, следващ влизане на решението в сила; 3. родителските права ще се упражняват от родителя, при когото са децата в съответния период; 4. местоживеенето на децата ще бъде на адреса на родителя, който полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание през съответния период от месеца. Всеки от родителите ще има право да взема децата със себе си извън определения режим при взаимно съгласие с другия родител, при когото са децата в момента.; 5. издръжката на децата се поема от родителя, при когото са децата в съответния период съобразно определения режим. Срещу въззивното решение в частта, с която са изменени мерките по упражняването на родителските права и като краен резултат е определено съвместното им упражняване, е подадена касационна жалба от Д. С. Иванова, чрез адв. И. Иванова – С.. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и предоставяне упражняването на родителските права на майката. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК следните въпроси: 1/ „Допустимо ли е определянето на режим на споделено родителство от съда, при пълна и категорична липса на съгласие и споразумение между родителите относно упражняване на родителските права по отношение на техните ненавършили пълнолетие деца или съдът в такъв случай следва да предпочете един от родителите при когото децата да живеят и той да е носител на родителските права?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСГК и решение № 176 от 22.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4025/2019 г. на IV г.о.; 2/ „относно приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК“ – жалбоподателят се позовава на приетото в практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 1/12.11.1974 г. и посочените по-горе Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСГК и решение № 176 от 22.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4025/2019 г. на IV г.о. Ответникът по жалбата А. Г. Н., в писмен отговор, подаден чрез адв. С. Банкова, изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил, че: страните са родители на децата Г. А. Н. и С. А. Н.; бракът между тях е прекратен на 17.02.2020 г. с влязло в сила решение № 11/17.02.2020г., постановено по гр. д. № 61/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово; с последното е одобрено споразумение по чл. 51 СК, с което страните уреждат личните си и имуществени отношения след прекратяване на брака, в това число упражняването на родителските права по отношение на децата; в споразумението страните са се съгласили родителските права по отношение на родените по време на брака деца да се упражняват съвместно от родителите, непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на децата ще се осъществяват от всеки един от родителите по един месец, в който той ще упражнява родителските права, като децата ще живеят при съответния родител. Като безспорно между страните е посочено, че от месец юли 2022 г. родителите живеят на различни адреси, а децата пребивават при всеки един от тях по една седмица, след което пребивават за седмица при другия родител. От горното е установено, че възприетият от страните режим не е този, определен с решение № 11/17.02.2020 г., постановено по гр. д. № 61/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово. От изготвения по делото социален доклад е установено, че: двамата родители притежават необходимия родителски капацитет да полагат адекватни грижи за децата; при проведеното интервю с по-голямото дете същото е заявило, че е свикнало с режима, който се изпълнява в момента и желае този режим да се запази, като се чувства добре и при двамата и не е бил пренебрегван. От заключението на изготвената по делото съдебно психологическа експертиза, по която на изследване е подложено по-голямото дете, е изтъкнато, че се наблюдава балансирано отношение на привързаност от страна на детето към двамата си родители; същият има способността да види предимствата и недостатъците им и преценява, че се нуждае в еднаква степен и от двамата си родители; не се наблюдава конфликт на лоялност към когото и да било от родителите. Констатирано е, че съгласно експерта най-подходящият режим с всеки един от родителите е възможна равностойна по време грижа и живот с двамата си родители в техните пространства – споделено родителство. Според вещото лице и двамата родители имат съответният родителски капацитет. От показанията на свидетелите е установено, че и двамата родители имат възможност да полагат необходимите грижи за децата. Въззивният състав е намерил, че с оглед различното местоживеене на двамата родители към момента, то е налице обстоятелство, обуславящо изменение на определените мерки относно децата. Счел е, че тъй като към момента децата се чувстват добре при режим на споделено родителство, като пребивават и при единия, и при другия родител, то този режим следва да се запази. Предвид спокойствието на децата и за да се избегне едно непрекъснато преместване, но и при съобразяване, че същите са свикнали в кратки периоди да са и при единия, и при другия родител, въззивната инстанция е определила като подходящ следния режим: първите две седмици от месеца, при майката, а вторите при бащата; родителските права ще се упражняват от родителя, при когото са децата в съответния период; местоживеенето на децата ще бъде на адреса на родителя, който полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание през съответния период от месеца; всеки от родителите ще има право да взема децата със себе си извън определения режим при взаимно съгласие с другия родител, при когото са децата в момента. Доколкото децата ще бъдат по равни периоди през всеки месец и при двамата родители, е формиран извод, че не следва да се определя издръжка, а същата следва да се поема от родителя, при когото са децата в съответния период съобразно определения режим. При тези мотиви на въззивния съд се обосновава следното: Налице е основанието за допускане на касационното обжалване във връзка с първия въпрос по изложението, спрямо който касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди противоречие с приетото по същия въпрос с Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСГК и решение № 176 от 22.01.2021 г., постановено по гр. д. № 4025/2019 г. на IV г. о. Въззивният съд е дал разрешение, което следва да бъде проверено дали съответства на разрешенията в горепосочената практика на ВКС, поради което релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е осъществено. Поставеният в изложението към касационната жалба въпрос „относно приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК“ е привързан към доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на постановеното решение поради неправилен и непълен анализ на събраните доказателства и поради необсъждането на определени доводи, които съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си. Жалбоподателят извежда въпроса от тезата си, че въззивният съд не е извършил комплексна преценка на всички установени по делото обстоятелства, релевантни за интереса на малолетните деца. Следва да се посочи, че доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Така поставен, въпросът по естеството си не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК, а касационно оплакване по чл. 281 ГПК, което подлежи на преценка във втората фаза на производството при допускане на касационното обжалване. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,