Определение № 4123 от 19.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3081/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Г. Г., подадена чрез адв. В. П., срещу определение № 16 от 09.01.2024 г. по ч. гр. д. № 462/2023 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е отменено определение № 260071/22.08.2023 г. по гр. д. № 344/2019 г. на Ломския районен съд и е уважена подадената от Д. М. П., П. С. И. и Л. И. З. молба по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното решение в частта му за разноските. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съда да конституира всички наследници като задължителни другари по делбено дело, вкл. тези които са се разпоредили е дяловете си?“; 2. „Дължат ли се адвокатски разноски направени от ответници (страна) по делбено дело, конто са се разпоредили с дяловете си (продали са ги на ищеца) преди постановяване на решение по първа фаза на делбата, след като в първа фаза делбения иск срещу тях е отхвърлен на основание продадените от тях дялове?“; 3. „Може ли ответниците да искат да се допълни решение по първа фаза на делбата, по отношение на разноски (направени от тях) и да им се присъдят такива, след като са се разпоредили с дела си преди постановяване на решението по първата фаза?“; 4. „Може ли ответниците да искат да се допълни решение по втора фаза на делбата, по отношение на разноски (направени от тях), след като са се разпоредили с дела си преди постановяване на решението по първа или по втора фаза?“. Подаден е отговор на частната жалба от Д. М. П., П. С. И. и Л. И. З., чрез адв. Д. С., с който се поддържа правилност на въззивното определение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция акт. За да постанови обжалваното определение, с което е осъдил частния жалбоподател да заплати на молителите направените разноски в първоинстанционното производство, съдът е приел, че същото е образувано по искове за делба, предявени от Г. Г. Г., а като ответници по него, в качеството им на съсобственици, били конституирани Д. М. П., П. С. И. и Л. И. З.. Констатирал е, че в хода на процеса последните са отчуждили своите дялове от делбените имоти в полза на ищеца, поради което предявените срещу тях искове били отхвърлени. Предвид горното, съдът е счел нормата на чл. 355 ГПК за дерогирана от правилото на чл. 78 ГПК. В обобщение е приел, че участието им в делбения процес не е било необходимо, и е станало единствено поради посочването им от ищеца като съсобственици. В резултат на изложеното, съдът е направил извод, че ответниците не са станали причина за завеждането на исковете, поради което е приложимо правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК и ищецът следвало да понесе направените от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Поставените от жалбоподателя въпроси може да бъдат конкретизирани и обобщени, съгласно дадените указания в първа точка на тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, по следния начин: Налице ли са предпоставките за ангажиране на отговорността на ищеца за разноски, направени в първата фаза на делбеното производство по отношение на съделител-наследник, спрямо когото искът за делба е отхвърлен. Този въпрос е обуславящ за изхода на спора. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в определение № 574/09.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4345/2023 г. и определение № 676 от 10.04.2023 г. по ч. гр. д. № 4889/2022 г. на първо г. о., в коментираната хипотеза ищецът е следвало да насочи иска за делба срещу всички лица, за които има данни да притежават дял от делбения имот и не е могъл да знае предварително дали в хода на процеса някои от съсобствениците ще изгубят това си качество, в резултат на което същият не дължи на съделителя, по отношение на когото искът за делба е отхвърлен, направените разноски при разглеждане на делото пред първата инстанция. С оглед това, настоящият състав приема, че следва да бъде допуснато касационно обжалване за извършване на проверка дали даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие със съдебната практика. Видно от данните по делото, производството по предявените искове е образувано на 01.03.2019 г., като в неговия ход ищецът е придобил дяловете на Д. М. П., П. С. И. и Л. И. З. по силата на договори за продажба на наследство, сключени съответно на 23.04.2019 г. (л. 46), на 21.06.2019 г. (л. 151 вр. л. 544), и на 30.09.2019 г. (л. 263). Предвид това, действията на ищеца по предявяване на исковете за делба срещу всички наследници на собствениците на имота не са неправомерни, а напълно законосъобразни, тъй като съсобствениците са задължителни необходими другари в делбеното производство, а и делба, извършена без участие на всички съсобственици, е нищожна. Доколкото Д. М. П., П. С. И. и Л. И. З. са загубили качеството си на съсобственици в хода на производството, не би могло да се приеме, че предизвикания правен спор е неоснователен и ищецът следва да поеме отговорността за разноските, направени в първа инстанция от съделителя, по отношение на когото искът за делба е отхвърлен. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се остави без уважение подадената от Д. М. П., П. С. И. и Л. И. З. молба по чл. 248 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.