Определение № 863 от 13.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 849/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ответника [община] против Решение № 368 от 21.10.2013г. по в.гр.д.№ 405/2013г. на Кюстендилски ОС, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 2457/2012г. в частта за уважаването на исковете на [фирма] и осъждането на касатора като възложител по договор № 854/03.11.2008г. за обект „завършване на резервоар за питейна мода 300 куб.м. в [населено място], [община]” да заплати сумата 13 051.07лв.- неизплатена част от дължимо възнаграждение по фактура № 70/28.12.2009г.- стойност на извършени СМР по Протоколи обр.19 № 7 и 8 от 30.10.2009г., ведно със законната лихва от 22.11.2012г., както и сумата 4 120.88лв.-обезщетение за забава за периода 05.01.2010г.-22.11.2012г. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърдението е за неправилен извод, че протоколи образец 19 са подписани от упълномощен представител на общината, тъй като на инж. М. Х. не е било възложено извършването на технически контрол по процесния договор, а този контрол бил от компетентността на инж.Я.-специалист „В и К“ при общината. Искането е за отмяна на решението и отхвърлянето на исковете със законните последици. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при едновременното наличие на допълнителните предпоставки на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК –противоречие с Решение № 94/ 02.03.2012г. по т.д.№ 133/2010г. на 2 т.о. и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по материалноправния въпрос: Може ли от фактическото приемане на извършената работа и отсъствието на възражения до този момент относно количеството и качеството на извършените дейности по договор за изработка, да се приеме, че е изпълнена необоримата презумпция на чл.264,ал.3 ЗЗД-работата да се счита за приета и в количествено и в качествено отношение. Писмен отговор от ищеца ИВ-С.“О., [населено място], [община] не е постъпил. За да потвърди извода за основателност на предявените искове, въззивната инстанция е констатирала наличието на валиден договор за изработка, сключен по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, както и че извършването, отчитането и приемането на възложената работа е в съответствие с разпоредбата на чл.8 от договора-двустранно подписани актове обр.19, придружени със сметка 22 и приета от възложителя подробна количествена сметка, в резултат на което възниква задължението на възложителя за разплащането им. Прието е, че процесните протоколи № 7 и 8 са подписани от инж. М. Х. като представител на възложителя и този служител е подписал и всички останали предходни актове, за които е изплатено възнаграждение на изпълнителя. Установено е, че в двата протокола са посочени имената на лицето, действащо като представител на инвеститора и неговото качество, както и че не буди съмнение относимостта им към процесния договор, поради което възражението на ответника в отговора по чл.131 ГПК относно неяснота в този смисъл, са приети за неоснователни. Мотивирано е, че сметка образец 22, която е подписана от кмета на общината, съдържа подробна информация за всички протоколи, с които е приемано изработеното, и в нея са отразени и двата процесни протокола, като подлещажи на разплащане. С оглед на тези обстоятелства е констатирано фактическото приемане на възложената работа при липсата на възражения от възложителя относно относно вид, обем и качество-чл.264,ал.3 ЗЗД, с което е обосновано правото на изпълнителя да получи възнаграждението и по процесната фактура. Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора въпрос произтича от неотносимостта му към решаващите изводи на съда. Този въпрос не е включен- въведен от касатора в предмета на спора и по него въззивната инстанция не се е произнесла. Доводи и възражения, основани на неточно в количествено отношение изпълнение не са правени от ответника, такива се въвеждат едва в касационната жалба и изложението и съответно съдилищата не са се произнасяли по въпроса дали възраженията за неточно изпълнение в количествено отношение се обхващат от установената в чл.264,ал.3 ЗЗД преклузия и дали могат да бъдат противопоставени като защитно средство при предявен иск по чл.266,ал.1, изр.първо ЗЗД. Поради липса на правни доводи на въззивната инстанция по този въпрос изключено е противоречие на обжалваното с решението по т.д.№ 133/2010г. на 2 т.о. на ВКС. Наличието на решение по чл.290 ГПК, с което е даден отговор на този въпрос пък изключва приложното поле на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Относим правен въпрос към решаващите изводи на съда по включено в предмета на спора произнасяне от въззивната инстанция не е формулиран и поради отсъствие на основната предпоставка, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Разноски за настоящото производство не се присъждат. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.