Решение № 254 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 179/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Х. Д., град П., срещу разпореждане №6647 от 15.09.2009 год. по гр. д. №821/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната касационната му жалба срещу решение №710 от 27.04.2009 год. по гр. д. №821/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на разпореждането. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С разпореждане №4050 от 03.06.2009 год. по гр. д. №821/2009 г. на Пловдивския окръжен съд на касатора И. Х. Д. е указано да приложи точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и жалбата да бъде приподписана от адвокат. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че в указания срок касаторът не е отстранил нередовностите на касационната жалба, тъй като не са посочени основания за допускане на касационно обжалване в съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, нито жалбата е приподписана от адвокат. След като жалбоподателят не е отстранил нередовностите на касационната жалба, то правилно са приложени последиците на чл.286, ал.1, т.2 ГПК и същата е върната. Ето защо обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.