Определение № 591 от 08.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 736/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу решение № 224 от 30.11.2017 г. по в.гр.д. № 553 /17 на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение №40 от 09.06.2017 г. по гр.д. № 376/2015 на РС-Луковит, с което е отхвърлен искът на касатора срещу Арендна земеделска производителна кооперация за услуги, водоснабдяване и водоползване”Бъдеще”/в ликвидация/-с.Ъ., общ. Л., обл.Л. за сумата от 14 937 лева-стойност на припадащата се част от разноските за извършен ремонт на съсобствен между страните имот. Навеждат се доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост. От страна на ответника по касация Арендна земеделска производителна кооперация за услуги,водоснабдяване и водоползване ”Бъдеще”/в ликвидация/-с.Ъ.,общ. Л., обл.Л. е подаден писмен отговор със становище за липса на очевидна неправилност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и е постановено по граждански спор /извън изчерпателно изредените в чл.365 ГПК търговски такива/ и отговаря на изискванията на чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че исковата прететенция, целяща ангажиране отговорността на ответника в хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие/ чл.61 ал.2 евентуално ал.3 ЗЗД/ е останала недоказана по основание по следните съображения: Твърденията на касатора-ищец, че е извършил със свои средства необходимите за запазване на вещта ремонтни дейности в съсобствения на страните имот не се установява при условията на пълно, главно доказване. Приетият като доказателство договор за извършване на ремонта, сключен с трето за процеса лице, предвижда съставянето на констативен протокол за извършените дейности, а такъв не е представен по делото. Представените ф-ри за закупуване на материали не водят до извода, че същите са били вложени в обекта, което е констатирано и от едно от вещите лица в обясненията му пред съда. В констатациите отразени в протокола за опис, съставен на 06.06.2014 г. от публичния изпълнител е установено единствено смяната на дограма в някои от стаите в обекта. Дори и да се приемат за извършени някои от твърдяните от ищеца дейности, констатирани и от вещите лица, то същите представляват по-скоро луксозни подобрения, а не необходими за запазване на вещта необходими такива. Отделно е направена констатация, че същите са предприети изцяло в частта от етажа разпределен предварително между страните-съсобственици за ползване от самия ищец. Счетено е за доказано, че самият ремонт е предприет въпреки противопоставянето от страна на ответника. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба като единствено основание за допускане на касационно обжалване се сочи очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК/ред.ДВ бр.86/2017 г./,изразяваща се в противоречие при приемане от съда на фактическата обстановка изложена в мотивите на обжалваното решение. Обосновава се и материалноправна незаконосъобразност, доколкото, според касатора, във всички случаи на извършен ремонт в съсобствен имот, ответникът следва да отговаря в хипотезата на чл.61 ал.3 ЗЗД. За да е налице, обаче, очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е „очевиден“ подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, на приетите за установени факти или тълкуване на закона. В случая, от изложените в КЖ и цитирани по-горе оплаквания наличието на такъв недостатък, нито се обосновава, нито е налице. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК/ред.ДВ бр.86/2017 г./ за допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция в размер на договорено и заплатено от страната възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2050 лева, съгласно приложения договор за правна помощ. С оглед изложеното, съдът