Определение № 38 от 20.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 765/2020 г.

ВКСI търговско отделение20.01.2021 г.

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2903 от 30.12.2019 г. по т. дело №3372/2019 г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“АД /н/ против решение №2903 от 30.12.2019 г. по т. дело №3372/2019 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация- „ Дитсманн Енергоремонт Холдинг“АД, [населено място] е на становище, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, І т.о., за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.2 ГПК. Интерпретирани са накратко мотивите на въззивния съд, като в заключение е заявено, че било налице основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, възпроизведен е текста и е обвързан със следните въпроси: 1 /“ По издадената запис на Запис на заповед – евентуалното ли правоотношение подлежи на доказване…или менителничното задължение по издадената запис на заповед е основата, която поражда задължението за плащане.“2 / Ако има издадена Запис на заповед/ЗЗ/, като ценна книга, служеща като платежен документ…подлежи ли на плащане тази ЗЗ при предявяване на плащане.“3/“ На основание на коя правна норма се основава обезпечителното основание на ЗЗ, която обезпечава вземане по възникнало каузално правоотношение“. 4/ „ Следва ли в съдебен процес да се изследва причинно следствената връзка между издадената ЗЗ и възникналото менителнично задължение за плащане и доказването по безспорен начин, че тази ЗЗ е издадена именно във връзка с това каузално правоотношение“.5/ „Изразът в Записа на заповед…обещавам и се задължавам…, като поет безусловно ангажимент, подлежи ли на тълкуване и следва ли да се търси основание дали плащането се дължи“. И 6/“Ако задължението по каузалното правоотношение е погасено, но срокът на Записа на заповед е с ненастъпил падеж и държателят на този ЗЗ го джироса на трето лице, може ли този ЗЗ да бъде предявен за плащане от третото лице“. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава извод за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Той е поддържал основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК,с оглед общо посоченото от него в жалбата. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната не е подкрепила с каквито и да било доводи, а още по-малко е развила изложение по една от посочените хипотези. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Касаторът не обосновава и довод за наличие предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Дори от поставените общи и несъобразени с решаващите изводи на състава на въззивния съд въпроси да бъде изведен релевантен въпрос, то страната не е развила каквито и да е било доводи по основанието, съобразно разяснената му дефинитивност с т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.Извън това, по тези въпроси е налице задължителна тълкувателна практика - ТР ОСГТК № 4/13г., чиито разяснения изключват основанието поддържано от страната по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед така депозираното изложение не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

Цитирани разпоредби

7