Определение № 375 от 15.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3067/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3051/05.06.2019 година, подадена от Д. Л. Г., срещу решение № 144/30.04.2019 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 104/2019 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Перник е обезсилил първоинстанционното решение № 110/09.07.2018 година на Районен съд Брезник, постановено по гр. д. № 71/2017 година. С обезсиленото решение Д. Д. С. е бил осъден, на основание чл. 50 от ЗЗД, да заплати на Д. Л. Г. сумата от 6000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от животно-кон, под чийто надзор се намирал той на 26.04.2014 година, в [населено място], заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането-26.04.2014 година до окончателното и заплащане, както и сумата от 999.73 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди-направени разходи за лечение от същото непозволено увреждане, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска 21.08.2015 година до окончателното плащане. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо поради което го е обезсилил и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Брезник, за произнасяне по предявения иск, така както е бил предявен с исковата молба с вх. № 1566/21.08.2015 година (преди оставянето й без движение) от стадия на устните състезания. В подадената от Д. Л. Г. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от него против Д. Д. С. иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД да бъде уважен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Перник. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба Д. Д. С. е подал отговор на същата с вх. № 4085/04.07.2019 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 144/30.04.2019 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 104/2019 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. Д. Л. Г. е бил уведомен за обжалваното решение на 07.05.2019, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 3051/05.06.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на обжалваното решение съставът на Окръжен съд Перник е приел, че с оглед принципа на диспозитивното начало съдът бил длъжен и бил овластен да се произнесе само по правопораждащите фактически твърдения в исковата молба на спорното право, чиято защита се търсела-чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. При иск по чл. 50 ЗЗД в правопораждащите претенцията юридически факти, на които се основавал искът по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК се включвало и посочване качеството на ответника като собственик и/или упражняващ надзор върху вещта, причинила уврежданията. Произнасянето на съда по други факти, които не са били въведени като правопораждащи такива или съответно замяната на едни фактически твърдения с други (освен надлежно релевираните с исковата молба или по реда на чл. 214 от ГПК) водело до недопустимост на съдебното решение, като постановено по непредявен иск. В процесния случай, с исковата молба, постъпила в регистратурата на Районен съд Брезник с вх. № 1566/21.08.2015 година бил заявен за разглеждане иск по чл. 50 от ЗЗД, като от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба било видно, че обезщетението се претендирало от ответника като собственик на животното, причинител на уврежданията на ищеца. Твърдения и обстоятелства за ангажиране отговорността на ответника като лице, под чийто надзор се е намирало животното, в исковата молба липсвали, като не били въведени впоследствие и по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. По този начин бил очертан спорният предмет и именно по така предявения иск следвало да се произнесе първоинстанционният съд и при новото разглеждане на делото, в какъвто смисъл били и мотивите и указанията в решение № 39/08.02.2017 година на Окръжен съд Перник, постановено по в. гр. д. № 729/2016 година, с което било обезсилено предходното първоинстанционно решение от 29.07.2016 година на Районен съд Брезник, постановено по гр. д. № 237/2015 година, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК и делото било върнато на друг състав на районния съд, за произнасяне по предявения иск, които настоящият съдебен състав напълно споделя. При обезсилване на съдебното решение на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, (т. е. в хипотезата на разгледан непредявен иск и делото се връща за ново разглеждане на същия съд), новото разглеждане на делото се извършвало от фазата на устните състезания, в която изменение на основанието на иска било недопустимо, като преклудирано след срока на първото съдебно заседание. Това било така, защото при връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, съдът решавал същото при събраните вече доказателства и с оглед на извършените до този момент процесуални действия. В случая не намирало приложение ТР № 32/03.03.1955 година по ч. гр. д. № 11/1955 година на ОСГК., тъй като същото било постановено при друга нормативна уредба-чл. 116 от ГПК (отм.), допускаща изменение на основанието на иска при всяко положение на делото в първата инстанция и касаеща правомощията на втората инстанция в хипотезата на чл. 208 от ГПК (отм.), за разлика от действащата разпоредба на чл. 214, ал. 1, изр. 1 от ГПК-до приключване на първото редовно съдебно заседание по разглеждане на делото в първата инстанция. При новото разглеждане на делото съдът можел да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129, ал. 2 и 4 от ГПК, когато констатирал нередовност в нея, които не са отстранени при първото разглеждане на делото, и да даде на ищеца указания за отстраняването им. Отстраняването на нередовности в исковата молба при новото разглеждане на делото било възможно по отношение на всички реквизити на молбата при съобразяване на тази особеност, че поправянето на нередовната искова молба не трябвало да води до недопустимо изменение на иска или до предявяване на нов иск при новото разглеждане в нарушение на чл. 214 и чл. 228 от ГПК. В процесния случай обаче, при ясното и изрично посочване в обстоятелствената част на исковата молба на ищеца с вх. № 1566/21.08.2015 година, че иска да ангажира отговорността на ответника като собственик на коня, причинител на уврежданията, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд бил указал на ищеца да посочи от кого претендира обезщетение-от собственика, от надзираващия вещта или солидарно от двамата. При липса на недостатъци на исковата молба по смисъла на чл. 129, ал. 2 и 4 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК не било налице основание и задължение за съда да остави исковата молба без движение с указания до ищеца да уточни иска в горепосочения смисъл. При това положение недопустимо, в разрез с принципа за равенство на страните в процеса-чл. 9 от ГПК и този на диспозитивното начало-чл. 6 от ГПК, било съдът във формата на задължителни за ищеца указания за това, дадени по реда на чл. 129, ал. 2 и 4 от ГПК, служебно да инициира изменение на основанието на иска, с който е сезиран и чието изпълнение на указанията имало за последица недопустимо (преклудирано) изменение на основанието на иска с правно основание чл. 50 от ЗЗД по смисъла на чл. 214, ал. 1 от ГПК, каквото било излагането на обстоятелства, че вредоносните последици са произтекли от вещ под надзор на ответника, и като краен резултат-уважаване на исковата претенция, ангажирайки отговорността на ответника като лице, под чийто надзор се е намирало животното, без да е надлежно сезиран с такова искане. Произнасяйки се съобразно недопустимо изменение на иска, първоинстанционният съд се бил произнесъл по непредявен иск, решението, по който подлежи на обезсилване. В този смисъл доводите на Д. Д. С. за допуснати процесуални нарушения, относими към допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение в частта на допуснатото изменение били основателни. Поради тези причини, като постановено по непредявен иск, обжалваното първоинстанционно решение на Районен съд Брезник, следвало да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК. Делото следвало бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на устните състезания, който да се произнесе по претенцията, предявена с исковата молба с вх. № 1566/21.08.2015 година в нейния вид отпреди оставянето й без движение. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. Л. Г. е поискал обжалваното решение на Окръжен съд Перник да бъде допуснато до касационно обжалване по процесуалноправните въпроси за това следва ли да има съответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и има ли задължение съда при констатирано несъответствие между тях да даде указания на ищеца за отстраняването му; за това счита ли се нередовна исковата молба, ако искът е описан в обстоятелствената част на исковата молба, а в петитума й няма конкретизация на иска; нередовност ли е на исковата молба разминаването на между посоченото в обстоятелствената част на исковата молба и непосочването му в петитума на иска и следва ли съдът да даде указания за отстраняване на противоречието помежду им; за това има ли предявен иск, ако в петитума на исковата молба липсва конкретно искане и счита ли се това за нередовност и следва ли съдът да остави исковата молба без движение по реда на чл. 129, ал. 2 и ал. 4 от ГПК, когато констатира нередовност на иск, която не е отстранена при първото разглеждане на делото и да даде указания за отстраняването й, както и за това за какво се счита отстраняването на несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба-за отстраняване на нередовност на исковата молба съгласно чл. 127, ал. 2 и ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК или за изменение на иска. Твърди се, че по отношение на така поставените въпроси решението на Окръжен съд Перник е постановено в противоречие с ППВС № 1/13.07.1953 година, решение № 29/09.02.2016 година, постановено по гр. д. № 4526/2015 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. и решение № 154/08.11.2013 година, постановено по т. д. № 503/2012 година по описа на ВКС, ТК, І т. о., поради което са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване. Горепосочените въпроси са съществени и са включени в предмета на делото, но следва да бъдат конкретизирани съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС, в смисъл за това какво е значението на задължителните реквизити на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 от ГПК и по конкретно на тези по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, както и на връзката между тях за редовността на исковата молба и какви са правомощията както на първоинстанционния, така и на въззивния съд при констатиране на нередовност на молбата; за това допустимо ли е след като първоинстанционното решение е обезсилено като постановено по непредявен иск, при новото разглеждане на делото първоинстанционния съд да извършва проверка за допустимостта на предявения иск, включително и за редовността на исковата молба, или е обвързан от становището на постановилия обезсилването въззивен съд за това, както и обвързва ли и до каква степен дадената от този съд правна квалификация на иска състава на първоинстанционния съд при новото разглеждане на иска и състава на въззивния съд разглеждащ въззивната жалба против новото първоинстанционно решение, както и за това кога е налице отстраняване на нередовността на исковата молба по чл. 129, ал. 2 и ал. 4 от ГПК и изменение на иска по чл. 214, ал. 1 от ГПК. С оглед на тока извършената конкретизация на правните въпроси обжалваното решение на Окръжен съд Перник следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на съответствието му с посочената от Д. Л. Г. задължителна съдебна практика. Освен това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. Л. Г. е поискал обжалваното решение на Окръжен съд Перник да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, т. е. поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 144/30.04.2019 година на Окръжен съд Перник, постановено по гр. д. № 104/2019 година по подадената срещу него от Д. Л. Г., касационна жалба с вх. № 3051/05.06.2019 година и такова трябва да се допусне. Тъй като Д. Л. Г. е освободен от внасянето на държавна такса делото трябва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение