Определение № 92 от 02.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1989/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Ж. А. Й., чрез настойника й А. К. Й., представлявана от назначения й особен представител адв. Н. Д., против определение № 111/25.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 3924/2021 г. на ВКС, ІІ гр.о., в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от нея касационна жалба против въззивно решение № 29 от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 143/2021 г. на Шуменския окръжен съд, допълнено с решение № 54/19.07.2021 г., в частта по претенция по чл. 346 ГПК, с която тя е осъдена да заплати на Н. А. М. сумата 2 471,66 лв., представляваща извършени от него подобрения в съсобствения имот, съобразно квотата й в съсобствеността, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на приемане на претенцията по сметки за разглеждане – 24.06.2020 г. до окончателното й изплащане. В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението, но свързани със спора по същество по претенцията, заявена по чл.346 ГПК, квалифицирана по чл. 61 ЗЗД, защото тази претенция не била доказана по основание и размер. На следващо място е направено оплакване, че съдът въпреки това, че е освободил ищцата от такси и разноски, е присъдил разноски на ищеца - такива му се дължали по принцип, но следвало да се съобрази, че жалбоподателката е социално слаба страна, а ищеца, който бил извършител на „вмешателството“, я лишава от необходимата й подкрепа. Моли да й бъдат платени на “нормално основание“ разноски в размер на 120 000 лв., реализирани поради многократните пътувания от чужбина и продължително пребиваване в България поради процеса. Моли да се спре изпълнението на въззивното решение, но без да внася сума като обезпечение. Ответникът по частната жалба Н. А. М. оспорва частната жалба с аргумент, че определението по чл. 288 ГПК не подлежи на касационно обжалване, а частната жалба против определението, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба против частта от решението по чл. 346 ГПК е неоснователна. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съдът е съобразил следното: Ж. Й. е осъдена да заплати на основание чл. 61 ЗЗД за извършени в делбения имот подобрения - сумата 2 471,66 лв., съобразно квотата й. Претенцията против нея е предявена в този размер и е уважена изцяло. Съдът е посочил, че в тази част съдебният акт не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като цената на този самостоятелен иск е под 5 000 лв. Затова касационната жалбата против тази част от възивното решение е преценена като процесуално недопустима. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. При обективно и субективно съединение на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове, защото ако те бяха предявени по отделно, не биха подлежали на касационен контрол. Съобразено е, че претенцията по чл. 346 ГПК съставлява самостоятелен иск, предявен в делбеното производство, който се подчинява на изискването за предявяване на иск, включително и на правилата за обжалваемост на възивното решение. Тъй като обжалваното определение е съобразено с процесуалните правила, то следва да бъде потвърдено. Поради недопустимост на касационната жалба против тази част от решението, не могат да се разглеждат оплакванията по същество по претенцията. Поради недопустимост на касационната жалба и с оглед настоящото произнасяне, с което приключва производството по обжалване на въззивното решение и то влиза в сила, искането за спиране изпълнението на възивното решение следва да се остави без уважение. Неотносими към настоящото производство са оплакванията за присъдените разноски в полза на другата страна и искането за присъждане на суми за престоя на частната жалбоподателка и семейството й в България докато е траел процеса. Явяването на страните по делата не е задължително. Неотносимо към спора по частната жалба е и искането, частната жалбоподателка да не отговаря за разноски поради това, че това я лишава от подкрепа. Законът допуска освобождаване от държавни такси и разноски за производството, но не предвижда подобно основание за изключване отговорността за разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение