Определение № 50394 от 17.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2886/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 36529/13.06.2022 г. на В. Г. А., чрез адв. Б. З., срещу определение № 5370/09.06.2022 г. по възз. ч. гр. д. № 1945/2022 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на касаторката срещу определение № 3490/09.02.2022 г. по гр. д. № 53945/2021 г. на Софийския районен съд за връщане на подадената от жалбоподателката искова молба. При проверката за редовност и допустимост на частната жалба, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С разпореждане № 9584/16.06.2022 г. по възз. ч. гр. д. № 1945/2022 г. на Софийски градски съд частната касационна жалба е оставена без движение, като на жалбоподателката е предоставен едноседмичен срок от връчване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 15 лв. и да представи документ за това, както и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал. 1 ГПК. Препис от разпореждането е връчен на процесуалния представител на касаторката на 23.06.2022 г., като в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл. 285, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, е депозирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК с вх. № 41398/30.06.2022 г. По делото е представено и копие от преводно нареждане от 30.06.2022 г. за „внесена“ държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС, в което като основание е посочено - „ДТ по частна жалба гр.д. № 1945/22 г., СГС“. От служебна справка, обективирана в писма на главен специалист - счетоводител при ВКС от 01.08.2022 г и от 15.09.2022 г., се установява, че сумата 15 лв. не е внесена и не е постъпвала по сметката за държавни такси на ВКС нито на 30.06.2022 г., нито към 15.09.2022 г. Поради това, с разпореждане от 20.09.2022 г. съдът е указал на жалбоподателя, че предвид данните за липса на реално внесена в дадения едноседмичен срок по сметката на ВКС държавна такса, следва да представи заверено от банката извлечение от сметката си, че преводът на сумата 15 лв. по платежно нареждане от 30.06.2022 г. е нареден и сумата е платена от сметката му. С молба от 29.09.2022 г. страната не е представила заверено банково извлечение от сметката си, че плащането на сумата 15 лв. е извършено на 30.06.2022 г., а е депозирала ново платежно нареждане от 29.09.2022 г., видно от което (и от приложената справка от счетоводството на ВКС от 30.09.2022 г.) държавната такса за настоящото производство е внесена на 29.09.2022 г. При това положение настоящият състав на ВКС намира, че до изтичането (на 30.06.2022 г.) на законоустановения едноседмичен срок по разпореждане № 9584/16.06.2022 г. по възз. ч. гр. д. № 1945/2022 г. на СГС (съобщено на страната на 23.06.2022 г.) указанията за внасяне на държавна такса от 15 лв. за разглеждане на частната жалба не са изпълнени. Представеното ел.платежно нареждане от 30.06.2022 г. не удостоверява такова плащане, а последващият платежен документ от 29.09.2022 г. сочи, че дължимите действия за отстраняване на констатираната нередовност са предприети 3 месеца след изтичането на едноседмичния срок. Предвид това, на основание чл. 275, ал. 2 ГПК вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК частната касационна жалба следва да бъде върната като нередовна и производството по делото прекратено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение