Определение № 2014 от 23.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 649/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Кмета на Община Родопи, обл. Пловдив, чрез пълномощника му юрк. Я. Иванова – Илиева срещу Определение № 1945 от 01.12.2022 г., постановено по адм. дело № 2990/2022 г. от Административен съд Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение № 504, прието с Протокол № 21 от 10.11.2022 г. на Общинския съвет Пловдив, с което е потвърдено предходно негово Решение № 433, взето по Протокол № 18 от 13.10.2022 г. В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Общинският съвет Пловдив, представляван от председателя А. Държиков, чрез пълномощника адв. Д. Илиева, представя писмен отговор, в който аргументира становище за неоснователност на частната жалба и моли обжалваното определение, като правилно, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Пловдив е Решение № 504, прието с Протокол № 21 от 10.11.2022 г. на Общинския съвет Пловдив, с което е потвърдено предходно негово Решение № 433, взето по Протокол № 18 от 13.10.2022 г., с което на осн. чл. 21, ал. 1, т. 17 и ал. 2 от ЗМСМА вр. чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗАТУРБ е дадено съгласие за промяна на границите на Община Пловдив чрез присъединяване на с. Белащица, поради отделянето му от Община Родопи, и присъединяването му към Община Пловдив след провеждане на местен референдум. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Кмета на общ. Родопи, с която е оспорено посоченото решение и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че: 1. Обжалваното решение няма самостоятелно правно значение, т.к. представлява част от процедурата по провеждане на местен референдум, установена в чл. 28, ал. 1 ЗАТУРБ. Като такова, решението не е административен акт съгласно чл. 21, ал. 5 АПК и не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност пред съда. Контролът се провежда от областния управител, чийто акт подлежи на оспорване пред съда; 2. След като решението няма самостоятелно правно значение, то липсва годен за оспорване административен акт по смисъла на чл. 159, ал. 1 АПК, което се явява процесуална пречка за разглеждане на спора от категорията на абсолютните и 3. За оспорващия – Кмета на Община Родопи липсва правен интерес от оспорването, т.к. с оспорвания акт не се засягат негови лични права, свободи и/или законни интереси. Определението е валидно, допустимо и правилно. Кметът на общината е орган с обща компетентност и работи в две качества – като орган на общината (с уредба в ЗМСМА) и като териториален орган на изпълнителната власт (с уредба в ЗА), чиито актове и действия се контролират от държавната администрация в лицето на областния управител. В дейността си кметът се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и от решенията на населението, а правомощията му са изчерпателно уредени. Съгласно чл. 44, ал. 4 ЗМСМА в определени от закона случаи кметът на общината изпълнява функции, възложени му от централните държавни органи. Това правомощие, както и отговорността му за изпълнението на всички решения на общинския съвет, вкл. и тези, които съветът взима въз основа на делегация от централната власт, представляват основанието за това кметът да действа и като административен орган – в това му качество неговите актове подлежат на административен контрол от държавната власт. Общинският съвет е колегиален орган на местно самоуправление в съответната община също с обща компетентност. Съгласно ЗМСМА ОбС определя политиката за изграждане и развитие на общината и осъществяването на публичните функции и дейности от местен интерес, посочени от закона като задачи на местното самоуправление, за което има правомощията по чл. 21, ал. 1 ЗМСМА. Няма спор, че кметът на общината може да оспори по законосъобразност актове на общинския съвет пред съответния административен съд по реда на ЗМСМА. Но правомощие да оспорва актове на друг общински съвет, какъвто е процесния случай, не е предвидено в специалния закон. Съдебните производства по АПК, от друга страна, са предназначени да решават спорове между частноправни субекти и администрацията, а не между административните органи – чл. 147 АПК. Вярно е, че съгласно чл. 120 от Конституцията на РБ гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Кметът на общината, като орган на изпълнителната власт, т.е. административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, не действа като гражданин, организация или юридическо лице и по тази причина не е активно легитимиран да оспорва решение на друг общински съвет, в случая ОбС-Пловдив, от една страна. От друга за него, в това му качество, не е налице пряк, непосредствен и личен правен интерес от оспорването, както правилно е преценил решаващият съд. Интересът е пряк и личен, когато с оспорвания акт непосредствено се засяга правната сфера на оспорващия или се създава опасност от непосредствено засягане на негови лични права и законни интереси или непосредствено се създават задължения за него. Пряк интерес е налице тогава, когато със самата отмяна на акта се отстранява настъпилата или сигурно настъпващата щета от изпълнението му, така че самата отмяна да доведе, като последица, непосредствено, действително и незабавно удовлетворение на оспорващия. И тъй като наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, след като е установил, че за Кмета на Община Родопи такъв не е налице, съдът обосновано и правилно е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Правните му изводи, споделени от настоящата инстанция на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, не се променят от представеното по делото писмено доказателство – удостоверение от РП – Пловдив с изх. № 13487 от 09.01.2022 г. (л.22), съгласно което е образувано ДП за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител за това, че на неустановени дати в периода от 24.06.2022 г. – 21.09.2022 г. в с. Белащица, обл. Пловдив лице, само или чрез другиго, е съставило неистински частен документ – подписка за провеждане на местен референдум за отделяне на селото от община Родопи и присъединяването му към съседната община Пловдив. Тази подписка е също несамостоятелен елемент от процедурата по провеждане на местен референдум. По изложените съображения обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила, без да се обсъждат останалите доводи на касатора по същество, на които съдът е дал подробен отговор в мотивите си. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е въведено от законодателя като касационно основание. ( в този смисъл вж. решения по АД № 9826/2008 г. на 5-чл. състав на ВАС; № 12865/2010 г.; № 777/2020 г. и № 7861/2021 г. на тричленни състави на ВАС.). Предявена е претенция от ответната страна за присъждане на понесените по делото разноски, но не са представени доказателства такива да са направени пред съда. Съгласно приложения по делото договор за правна помощ и съдействие от 09.01.2023 г. страните са уговорили адв. Д. Илиева (т.1) „да осъществи правна защита пред Пловдивския административен съд по адм. дело № 2990/2022 г.“, за което (т.2) да й бъде заплатено възнаграждение в размер на 1 000 без ДДС или 1 200 лв. с включен ДДС… „платимо по банков път“. Доказателства за заплащане на посочената сума по банков път не са представени. При това положение претенцията е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от горното и на осн. чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение