Определение № 329 от 24.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 1052/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. В. А. Д. обжалва определение № 997 от 23.04.2020 г. по ч. гр.д. 6510/19 г., с което е потвърдено определение № 20821 от 12.09.2019 г. по гр.д. 5529/17 г. СГС, ГО, 4 състав, с което на основание чл. 229, т. 4 от ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по нохд № 73/19 г. по описа на ОС – Монтана. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на определението. Изводът на въззивния съд, че с оглед провежданото наказателно производство би било установено качеството му на делинквент и би било изключено правото му на обезщетение, бил очевидно неправилен. Счита, че право на страната е срещу кого да насочи исковата си претенция. Независимо дали извършеното от П. Н. деяние представлява престъпление или не, за настоящето дело било от значение, че с деянието си той бил извършил деликт. Поставя следните правни въпроси: Следва ли производството по едно гражданско/търговско дело, да бъде спряно на основание л. 229, ал.1, т. 4 от ГПК до влизане в сила на присъда по висящо наказателно производство, когато искът за присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане е предявен от подсъдимия срещу лице, което има качеството на свидетел? Присъдата на наказателния съд предпоставка/пречка ли е за търсене на отговорност от лице, което не е имало качеството на обвиняем в наказателното производство ? Моли да се разгледа частната жалба и да се отмени определението и да се върне делото на Софийски градски съд за продължаване на производството по него. Ответникът ЗАД „Армеец“ оспорва частната жалба. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК. Според чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК съдът спирал производството когато в същия или в друг съд се разглеждало дело решението, по което ще има значение за правилното решение по делото. Правилни били изводите и на СГС, и на САС. От съществено значение било, че наказателното производство е образувано срещу ищеца по делото, който претендирал обезщетение. В условията на евентуалност претендира спиране на основание чл. 229, т. 5 от ГПК. Третото лице помагач ЗД „Бул инс“ АД не е изразило становище по подадената частна жалба. Моли да не се допуска касационно обжалване, както и да се остави без уважение частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Съобщение с препис от определението е изпратен до частния жалбоподател на 26.05.2020 г. Частната жалба е подадена на 2.6.2020 г. Следователно е в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК срок. С обжалваното определение, Апелативен съд – София, е потвърдил определението на Софийски градски съд, с което е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството, образувано по иск на В. А. Д. срещу ЗАД „Армеец“. Въззивният съд е приел, че правилно е преценен въпросът за преюдициалност съгласно чл. 300 от ГПК на образуваното наказателно дело. Мотивите, изразени от въззивния съд, са че ако наказателното производство, по което е образувано дело пред Окръжен съд – Монтана приключи, с влязла в сила присъда, то ищецът щял да бъде признат за делинквент, а това изключвало правото му на обезщетение. В случая въззивният съд е приел, че производството, образувано по искова молба на В. А. Д. срещу ЗАД „Армеец“ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв, от смъртта на баща му П. В. П., причинена в ПТП на 23.11.2016 г. Отчел е, че срещу самия ищец е образувано наказателно производство за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. А и б. б вр. ал. 3, пр. 1 пр. 3, пр. 4, пр. 5, пр. 6, вр.чл. 342 ал. 1 от НК и е приел, че установяването с в влязла в сила присъда на деянието на ищеца с налагане на наказание, ще изключи правото му на обезщетение срещу ответника ЗАД „Армеец“, отговарящ на основание гаранционно-обезпечителната отговорност на П. Й. Н.. на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Допускането касационно обжалване на определение, на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК се извършва при условията на чл. 280 от ГПК. В случая касационната инстанция извършва проверка на предпоставките, предвидени от законодателя в тази норма. На основание чл. 280, ал.2 пр.1 и 2 от ГПК извършва проверка служебно при наличие на основанията, предвидени в тази норма. По отношение на чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал.1 т. 1- 3 от ГПК, следва частният жалбоподател да обоснове достъп до касационно обжалване чрез формулиране на правни въпроси, включени в предмета на делото, разрешени от въззивния съд и обосновали разрешаване на правния въпрос. Настоящият съдебен състав намира, че при извършената служебна проверка не са налице основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК. По отношение на първия поставен правен въпрос настоящият съдебен състав намира, че не представлява общо основание за допускане касационно обжалване. С оглед очертания предмет на делото, не може да се приеме, че искът е срещу лице, имащ качеството свидетел по делото. Искът е предявен от ищеца срещу застрахователно дружество с твърдение, че застрахователят отговаря на основание договора за застраховка „Гражданска отговорност“ за действията на друг водач на МПС, който може и да има и качеството свидетел в наказателното производство. Така формулираният правен въпрос не е включен в предмета на делото и не е разрешен от въззивния съд, поради което не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. По отношение на втория правен въпрос, следва да се приеме, че е включен в предмета на делото и е обсъден от въззивния съд. Ответникът е въвел възражение за наличие на наказателно производство с образувано наказателно дело срещу ищеца. Въззивният съд е преценил, че наличието на наказателна отговорност, установена с влязла в сила присъда, ще изключи правото на ищеца да получи обезщетение от застрахователя на лице, за което ищецът е посочил, че е причинил пътно-транспортното произшествие. В този смисъл посоченият правен въпрос е включен в предмета на делото и е разрешен от въззивния съд. Същият въпрос следва да се доуточни съобразно правомощията на касационната инстанция, така както са разяснени в т. 1 от Тълкувателно решение 1/09.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в следния смисъл: Налице ли са предпоставките на чл. 229, т. 4 от ГПК в производство по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226 от КЗ отм. в случай, че наказателно дело не е образувано срещу физическото лице, за когото ответникът по иска отговаря на основание сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“? По отношение на този правен въпрос не е налице допълнително соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като по отношение на чл. 229, т. 4 от ГПК е налице трайна и безпротиворечива практика на ВКС. Наличието на тази практика изключва приложението на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Според тази константна практика, изразена в определение 269/07.05.2009 г. по ч.т.д. № 115/2009 г. на ВКС, II т.о., определение № 401/20.11.2008 г. по ч.гр.д. № 1980/2008 г. на ВКС, III г.о., определение № 406/12.06.2012 г. по ч.гр.д. № 146/2011 г. на ВКС, III г.о., връзка на обусловеност е налице, когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Съгласно определение № 323 от 20.5.2013 г. по ч.гр.д. 2950/13 г. III ГО на ВКС и определение № 100 от 6.2.2018 г. по ч.т.д. 202 /18 г. на ВКС, споделяна и от настоящия състав, „спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” спрямо пострадалото лице, с оглед уредбата на задълженията на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и фактите, обуславящи неговата отговорност, предпоставките за спиране на гражданското дело при висящо наказателно производство срещу застрахования делинквент, ще са налице, при идентичност на деянието /и неговата противоправност/, за което е повдигнато обвинение с обвинителен акт в образуваното наказателно производство и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента.“ С оглед отговора на поставения правен въпрос в случая разрешението, дадено от въззивния съд относно изключване отговорността на ответника само, защото е налице отговорност на ищеца, е в противоречие с разрешението на правния въпрос в практиката на ВКС, което формира основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на определението. С оглед отговора на поставения правен въпрос следва да се приеме, че процесното определение е постановено в нарушение на чл. 229, т. 4 от ГПК. Присъдата на наказателния съд би имала значение в гражданския процес срещу застрахователя на делинквента само при наличие на производство за реализиране отговорността на прекия причинител на увреждането, за когото ответникът би бил отговорен. Изводът относно изключване на отговорността на ответника поради това, че наказателно отговорен може да е само ищеца, не е съобразен с предявения иск с твърдение, че виновен е водачът, застрахован при ответника и искане за заплащане на обезщетение. При определяне на преюдициалните въпроси, съдът неправилно се е произнесъл по наличието или изключването на отговорност. Спирането на производството по делото може да се извърши само когато може да се изчака решение по друго дело, което може да има преюдициално значение с оглед предмета на делото при предявено основание на иск и включени възражения в предмета на делото. В случая се твърди от ответника застраховател, че виновен за процесното пътно-транспортно произшествие е ищецът. Но въззивният съд не е съобразил, че относно това възражение, могат да се съберат доказателства и в хода на гражданското производство. Именно поради това, че предмет на иска, включително и направените възражения, изискват установяване на причините за пътно-транспортното произшествие, конкретно извършените от участниците противоправни деяния, така както са заявени в процеса, не може да се приеме, че е налице преюдициалност на наказателното дело срещу ищеца спрямо производството по гражданското дело с посочения предмет. Първо, защото търсената защита е относно отговорността на застрахователя за противоправно деяние на лице, спрямо което няма данни да има повдигнато обвинение и образувано наказателно дело и второ, в хода на производството пред гражданския съд може да се установи конкретният механизъм на пътно-транспортното произшествие, противоправността на деянията на водачите на автомобили, участници в това пътно-транспортно произшествие и наличието на причинна връзка между осъществените деяния и причинените вреди. Несъобразяването на предмета на производството и действителното значение на нормата на чл. 229, т. 4 от ГПК, е довело до постановяване на незаконосъобразно определение от въззивния съд. Това налага неговата отмяна, на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК, както и отмяна на потвърденото определение на Софийски градски съд. След отмяната делото следва да се върне на Софийски градски съд за продължаване на производството по него. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България