Определение № 470 от 17.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2376/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД срещу решение № 3732 от 13.06.2025г. по в.гр.д. № 13533/2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 12282 от 21.06.2024г. по гр.д. № 45812/2022г. на Софийски районен съд за осъждане на застрахователното дружество да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Л. Л. С. сума над размера от 5 000 лева до пълните присъдени 15 000 лева, със законна лихва за забава от 24.01.2021г. до окончателното плащане. Обезщетението е за претърпените от Л. Л. С. неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.08.2020г. по причина на виновно неправомерно поведение на водача на лек автомобил “Алфа Р.“, с ДК [рег.номер на МПС], гражданска отговорност на когото е била застрахована при касатора.

В частта на определеното обезщетение от 5 000 лева, със законната лихва, като необжалвано въззивното решение е влязло в сила.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. В нарушение на процесуалния закон въззивният съд е възприел експертните изводи, които е определил като категорични, без да отчете, че категоричността им не е достатъчна, за да бъдат те обосновани и правилни. Обсъждане и анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка не е правен. В нарушение на задълженията по чл. 202 от ГПК съдът не е обсъдил заключението на експертизата заедно с останалите доказателства по делото. В противоречие с процесуалния закон не са допуснати и исканите от страната с подадената въззивна жалба доказателства. В нарушение на чл. 201 от ГПК първоинстнационният съд не е допуснал повторна експертиза, която да даде обосновани и пълни отговори на задачите, след като анализира обстойно значението на всички заболявания на ищеца за възникване на оплакванията от световъртеж. Присъждането на обезщетение за вреди, чиято връзка със застрахователното събитие не е доказана, е довело до съществено завишаване на неговия размер, т.е. до неправилно приложение на материалния закон (чл. 52 от ЗЗД).

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Относно приложението на чл. 201 от ГПК и чл. 266, ал. 3 от ГПК и задължението на съда да допусне служебно СМЕ, след като е въведено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, от което може да се направи обоснован извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна и за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение?

Касаторът се позовава на постановките на ТР № 1 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, както и на възприетото в решение № 51 от 19.02.2025г. по т.д. № 1732/2023г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 106 от 02.07.2020г. по гр.д. № 1897/2019г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 130 от 12.05.2025г. по т.д. № 1856/2023г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 191 от 20.11.2024г. по т.д. № 106/2024г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., на което, според него, въззивното решение противоречи.

2. Относно приложението на чл. 202 от ГПК и задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства, относими към правния спор и да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните?

Касаторът счита, че въззивното решение в обжалваната част е постановено в противоречие с решение № 720 от 03.12.2024г. по гр.д. № 4903/2022г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 446 от 04.07.2024г. по гр.д. № 4916/2022г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 51 от 19.02.2025г. по т.д. № 1732/2023г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

От насрещната страна Л. Л. С. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба на Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната от застрахователното дружество част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За постанови решението си, въззивният съд е приел за безспорно във въззивната инстнация, че към 03.08.2020г. Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил “Алфа Р.“, с ДК [рег.номер на МПС]. По силата на застрахователния договор дружеството е обезпечило деликтната отговорност на управлявалите автомобила водачи, причинили вреди на трети лица. На посочената дата, около 01.00 часа, в [населено място], в района на моста преди кръстовището на [улица]и [улица], е настъпило ПТП. Поради неспазена дистанция в нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, Богомила Г. Д., водач на автомобила „Алфа Р.“, е причинила сблъсък с друг лек автомобил - „Фиат Мареа“, с ДК [рег.номер на МПС], на чиято предна дясна седалка е пътувал ищецът Л. Л. С.. Касаело се е за камшичен удар отзад, при което е било причинено навяхване на шията на ищеца. Към датата на пътния инцидент той е бил на 53 години и с 94% намалена работоспособност с чужда помощ поради травма в млада възраст (посттравматична ампутация на горен ляв крайник след токов удар). В този смисъл относно механизма на ПТП са били приетите по делото доказателства: писмени доказателства (включително издадените срещу Богомила Г. Д. акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление), както и заключението на изслушана в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза. Богомила Г. Д. е дала и показания като свидетел по делото.

За спорни от страна на въззивния съд са били счетени последиците от травмата за ищеца – дали появилият се при него световъртеж с продължителност от 6 месеца е бил с посттравматична генеза.

Според въззивния съд обстоятелството се е установявало от доказателствата по делото. В този смисъл са били представената от УМБАЛ “Св. И. Рилски“ медицинска документация; заключенията на съдебната медицинска експертиза (основно и допълнително), приети в производството пред Софийския районен съд, при които медицинските документи са били обсъдени от назначеното вещо лице; както и показанията на свидетеля И. Г. К., близък на ищеца, помагал му по време на възстановяването.

По-конкретно съгласно приетите заключения на съдебната медицинска експертиза и обясненията на вещото лице в заседанията от 11.03.2024г. и от 20.05.2024г. пред Софийския районен съд, възприети от въззивния съд изцяло, е съществувала причинно-следствена между състоянието на ищеца (световъртеж) и пътния инцидент от 03.08.2020г. Вещото лице е посочило, че непосредствено след инцидента ищецът е бил приет за амбулаторен преглед в УМБАЛ “Света Анна“ - София, където била поставена диагноза „навяхване на шията“. На 24.09.2020г. състоянието му се влошило и за няколко дни е бил приет в УМБАЛ „Св. И. Рилски" - София. Касаело се е за световъртеж от централен произход с посттравматична генеза. В резултат на удара при пътния инцидент са били наранени центрове на равновесие на централната нервна система на ищеца. Медико-биологичния признак на увреждането се е изразявал в силна болка в шийните прешлени, а оттам по неврологичен път се е получавал световъртеж, гадене и повръщане. Ищецът е бил с болки около 6 месеца, като през първите 2 месеца болките са били с по-голяма интензивност. При проведеното лечение на ищеца са били изписани медикаменти, както и е бил препоръчан режим на труд и бит, изключващ престой на шум, вибрации и токсохимични нокси. Към момента на прегледа от вещото лице състоянието на ищеца е било стабилизирано.

Вещото лице е констатирало също, че съгласно решение на ТЕЛК ищецът е с 94% THP с чужда помощ и с диагноза: състояние след изгаряне с ток/2, дезартикулация на горен ляв крайник, кожни пластики на двете бедра, фрактура на Л1; масивни цикатрикси в областта на двете бедра, ТБС и ляво коляно с ограничени движения; състояние след порезно нараняване на дясна ръка с лезия на флексорни сухожилия и нерви на 1.2.3 пръсти; контрактура на 5 пръст на дясна ръка; псориазис вулгарис.

От вещото лице е било отречено тези заболявания да имат връзка с получения световъртеж. Съображенията са били, че по време на лечението на ищеца в УМБАЛ „Св. И. Рилски" е била обсъдена възможността за посттравматична генеза на световъртежа и след консултация с невролог това се е потвърдило - че световъртежът се дължи на травмата, настъпила по време на ПТП. Вещото лице е посочило още, че в началото световъртежът е бил в по-лека степен, след това е станал по-силен и накрая - нетърпим. Или макар същият да не се е появил непосредствено след инцидента, а след това, и въпреки че към момента на прегледа след ПТП не е имало данни за спешни неврохирургични проблеми, световъртежът е следствие именно на претърпяното ПТП. Това, че няма данни за цервикални и торакални увреждания, също не е изключвало причинната връзка.

Според вещото лице не е имало данни ищецът да е страдал от високо кръвно налягане. Това не се е установявало нито от медицинската документация, нито от прегледа, извършен от самото него. Отречено е било също заболяването „псориазис вулгарис“ при ищеца да е довело до световъртеж. Вещото лице е отрекло, че световъртежът се е дължал и на проблеми със слуховия апарат при ищеца (заболяване „лабиринтна дисфункция“, което е хронично и принципно е свързано със световъртеж). В тази връзка от вещото лице е било изложено, че действително приемът на 24.09.2020г. в болница е бил в отоневрологично отделение, но отразеното в амбулаторния лист е било работна диагноза, като същата се поставя без в листа да е била отразена анамнеза и претърпяното ПТП. Впоследствие такава диагноза е била отхвърлена. След хоспитализацията е била поставена диагнозата „световъртеж от централен произход, в стадий на субкомпенсация“. Това представлява световъртеж от нараняване на центровете за равновесие на централната нервна система. Причина е било претърпяното ПТП.

От въззивния съд са били възприети и показанията на свидетеля К., също възпроизведени в мотивите към решението. Свидетелят е посочил, че след пътния инцидент ищецът се е оплаквал от главоболие, повръщане, не могъл да пази равновесие. Губили му се моменти от катастрофата. Този период продължил половин година, когато И. Г. К. помагал и пазарувал на ищеца. Месец след инцидента закарал ищеца до болницата, където останал на стационарно лечение за около три-четири дни. Ищецът изпитвал страх да излиза, тъй като не могъл да се придвижва и да върви в права линия. Било го страх да кара кола. Получил страхова невроза и бил с постоянни болки. Преди инцидента работил като охрана – пазач, а след това не работел.

При възприемане, че на ищеца е бил причинен световъртеж от централен произход с посттравматична генеза с посочените по-горе страдания с продължителност от 6 месеца, въззивният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лева. Съобразена е била още нуждата от чужда помощ при възстановяването на ищеца, отражението върху социалния му живот, невъзможността да работи и управлява лек автомобил, получената страхова невроза. Сумата, според съда, е отчитала общо обстоятелствата при пътния инцидент, но и конкретните икономически условия в страната, като помощен критерий, израз на които условия са нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането.

От въззивния съд не е била допусната повторна съдебна медицинска експертиза, съгласно искане на застрахователя – въззивник във въззивната му жалба. Отречено е било от първоинстанционния съд да е допуснато процесуално нарушение при събирането на такова доказателство. Искането за повторна експертиза е било направено пред състава на Софийски районен съд в заседанието на 20.05.2024г. след приемане на допълнителното заключение на вещото лице. Мотивирано е било от застрахователното дружество с необходимостта да бъде даден обоснован и аргументиран отговор на всички поставени задачи. Противно на тези оплаквания, според въззивния съд не се е установявало заключението на вещото лице по съдебната медицинска експертиза да не е обосновано и да възниква съмнение за неговата правилност.

При тези установени обстоятелства първият от поставените от касатора процесуалноправни въпроси отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Въпросът е част от правния спор и с обуславящ изхода на делото характер. Това е, тъй като според касатора са били налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК за допускане от състава на Софийски градски съд на повторна съдебна медицинска експертиза, а тя е била отказана от въззивния съд. Този съд е основал решението си на основното и допълнителното заключение на съдебната медицинска експертиза, приети в първоинстанционното производство.

Във връзка с въпроса не е удовлетворено допълнителното изискване на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, включително посоченото от касатора решение по гр.д. № 1897/2019г. на ВКС, ГК, ІV г.о., предпоставящо приложение на разпоредбата на чл. 201 от ГПК при установена необоснованост или неправилност на прието по делото експертно заключение.

Искането на касатора по чл. 201 от ГПК за назначаване на повторна експертиза е било мотивирано с нуждата да бъде дадено обосновано и аргументирано заключение по всички поставени задачи, но заключението на съдебната медицинска експертиза (основно и допълнително) не е било необосновано, поради което да възниква съмнение за неговата правилност. Основен аргумент на вещото лице са били детайлните изследвания на ищеца в УМБАЛ “Св. И. Рилски" и по-конкретно извършената консултация с невролог, съгласно която се е касаело за световъртеж от централен произход с посттравматична генеза. Възможни други причини за това състояние при болничния престой на ищеца са били изключени. Самостоятелно вещото лице по делото също е изключило връзката на световъртежа с другите заболявания на ищеца. В този смисъл са били най-общо изводите му, като конкретно, с оглед въпросите на касатора, поставени при допускане на експертизата и в открито съдебно заседание пред Софийски районен съд, е било изяснено, че няма медицински данни ищецът да е страдал от високо кръвно налягане; че заболяването „псориазис вулгарис“ няма за свое проявление световъртеж; както и че дори ищецът да е имал проблеми със слуховия апарат (заболяване „лабиринтна дисфункция“, свързано със световъртеж), не поради това заболяване са били страданията му в случая.

Същото е по отношение на втория въпрос на касатора. С оглед принципното задължение на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото (чл. 202 от ГПК) и оплакванията в касационната жалба, че в случая от състава на Софийски градски съд това не е било направено, въпросът отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, но не и на допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Въззивният съд е съобразил събраните писмени доказателства (включително медицинската документация от УМБАЛ “Св.И. Рилски“ от болничния престой на ищеца и решенията на ТЕЛК във връзка с инвалидизирането му). Съобразил е и показанията на свидетеля И. Г. К., който е имал непосредствени и преки впечатления от състоянието на ищеца след ПТП. Нито основното, нито допълнителното заключение на вещото лице са в противоречие с тези доказателства. Вещото лице е обяснило защо приемът на ищеца в УМБАЛ“Св. И. Рилски“ е бил в по-късен момент, каква е била поставената диагноза и кои заболявания и състояния при него са действително съществуващи, както и могат ли да имат за своя последица световъртеж. В този смисъл се явява спазена трайноустановената практика на ВКС, съгласно която като доказателствено средство съдебната експертиза не се ползва с приоритет пред останалите доказателства, а следва да бъде преценена от съда във връзка с другите по делото доказателства и с оглед нейната пълнота, яснота и обоснованост (решение по гр.д. № 4903/2022г. на ВКС, ГК, І г.о., на което се позовава касаторът).

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд в обжалваната от застрахователното дружество негова част.

С подадения отговор на касационната жалба адвокат Д. Н., процесуален представител на Л. Л. С., е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, съгласно уговорка между страните за предоставена безплатна правна помощ. С оглед обжалваемия интерес по делото (10 000 лева с равностойност 5 112. 91 евро), фактическата и правна сложност на спора (невисока) и конкретно извършените от адвоката действия (единствено подаване на отговор на касационната жалба) следва да бъде присъдено възнаграждение от 460 евро (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК).

Воден от горното съдът