Определение № 753 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2185/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 278/27.12.2012 на Шуменския окръжен съд по гр.д. № 736/2012, с което е потвърдено решение № 789/05.10.2012 на Шуменския районен съд по гр.д. № 3373/2011, с което е уважен предявеният иск за признаване на наложеното със заповед № 285/18.07.2011 дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 2 КТ за незаконно. Недоволен от решението е касаторът Военно формирование 26910, [населено място], представляван от юрк. Л. Е., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за необходимото съдържание на исковата молба и въззивната жалба, за продължителността на давностните срокове за налагане на дисциплинарно наказание, както и за тежестта на работодателя да докаже извършването на претендираните нарушения на трудовата дисциплина, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата С. Н. Й. я оспорва, като счита, че исковата молба съдържа твърдението, че не е извършила нарушения и искане за признаване незаконността на наложеното наказание, както и че ответникът не е доказал извършването на нарушения на трудовата дисциплина. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че предявеният иск е неоценяем, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „юрисконсулт” по безсрочен трудов договор. С оспорваната заповед № 285/18.07.2011 й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”по чл. 188, т. 2 КТ, което е незаконно, тъй като по делото не установено по несъмнен начин ищцата да е извършила претендираните нарушения на трудовата дисциплина. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото. Въззивният съд се е произнесъл по надлежно предявен иск в пределите на въззивната жалба и не е приел дисциплинарната отговорност на ищцата да е погасена давност. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение