Определение № 60262 от 28.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1141/2021 г.
ВКСIII гражданско отделение28.06.2021 г.докладчик Симеон Чаначев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 261563/19.02.2021 г. по регистъра на Врачански окръжен съд, подадена от Сдружение „Синдикат на атомните енергетици – Национална федерация на енергетиците – Конфедерация на независимите синдикати в България“, [населено място] и Секция „Първа атомна електроцентрала“, Федерация „Атомна енергетика“ на КТ „Подкрепа“, [населено място], както и частна касационна жалба с вх. № 261564/19.02.2021 г. по регистъра на Врачански окръжен съд, подадена от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, [населено място] против определение № 260050 от 19.01.2021 г. ч. гр. дело № 587/2020 г. на Врачански окръжен съд в обжалваната част. ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 1141/2021 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение. Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред друг тричленен състав на Върховният касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по чл. 274, ал. 3 ГПК е образувано по обща частна касационна жалба с вх. № 261563/19.02.2021 г. по регистъра на ВОС /Врачански окръжен съд/, подадена от Сдружение „Синдикат на атомните енергетици – Национална федерация на енергетиците – Конфедерация на независимите синдикати в България“, [населено място] и Секция „Първа атомна електроцентрала“, Федерация „Атомна енергетика“ на КТ „Подкрепа“, [населено място] чрез адвокат Е. О., както и по частна касационна жалба с вх. № 261564/19.02.2021 г. по регистъра на ВОС, подадена от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, [населено място], чрез адвокат Л. Д. против определение № 260050 от 19.01.2021 г. по ч. гр. дело № 587/2020 г. на ВОС в частта му за разноските. Частна жалба с вх. № 261563/19.02.2021 г., „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД намира за основателна, а частна жалба с вх. № 261564/19.02.2021 г., Сдружение „Синдикат на атомните енергетици – Национална федерация на енергетиците – Конфедерация на независимите синдикати в България“ и Секция „Първа атомна електроцентрала“, Федерация „Атомна енергетика“ на КТ „Подкрепа“намират за основателна. Ответникът Б. Г. Л. чрез адвокат Р. М. оспорва жалбите, като поддържа становище за процесуалната им недопустимост. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение при проверка процесуалната допустимост на жалбите констатира следното: С определението на въззивната инстанция е отменено определение № 260053 от 29.09.2020 г. по гр. дело № 671/2019 г. на КРС /Козлодуйски районен съд/ в обжалваната му част относно разноските и вместо това присъдените в полза на ответниците разноски за адвокатска защита по предявения от Б. Г. Л. иск за недействителност на КТД /колективен трудов договор/ са намалени до размера на сумата 600 лв., или по 720 лв. с ДДС /данък добавена стойност/ за всеки от тях. Въззивният съд е мотивирал извод за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения в размер на 3600 лв. с ДДС за „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и по 1200 лв. с ДДС за Сдружение „Синдикат на атомните енергетици – Национална федерация на енергетиците – Конфедерация на независимите синдикати в България“ и Секция „Първа атомна електроцентрала“, Федерация „Атомна енергетика“ на КТ „Подкрепа“. Съставът е посочил, че осъществената защита в производството се свежда до подаването на отговор на исковата молба и участие в две съдебни заседания, като на второто заседание делото е спряно на основание чл. 229, т. 4 ГПК. Според въззивния съд делото не е с фактическа и правна сложност, която да обосновава завишен размер на адвокатското възнаграждение, спорът е по иск за частична недействителност на КТД за един от подписалите го синдикати и по аналогия, съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения следва да се присъди справедливо адвокатско възнаграждение в размер на минималния размер 600 лв., т.е. редуциране на адвокатските хонорари до размер на 600 лв. Затова съставът на въззивната инстанция е приел, че присъдените в полза на ответниците разноски следва да бъдат редуцирани до размер на 600 лв., или 720 лв. с включен ДДС. Подадените частни касационни жалби са процесуално недопустими. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК не подлежат на касационен контрол решенията по въззивни дела по трудови спорове с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. В случая съдебното производство, във връзка с което са постъпили частните касационни жалби е образувано по иск за обявяване на частична недействителност на КТД от 20.12.2018 г., вписан под № 39/21.12.2018 г. в регистър на Инспекцията по труда по отношение на един от синдикатите, страна по договора - Секция „Първа атомна електроцентрала“, Федерация „Атомна енергетика“ на КТ „Подкрепа“. Ищецът Б. Г. Л. в исковата молба твърди, че в качеството си на работник в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, [населено място] се е присъидинил към посочения КТД, както и че един от ответнтиците - Секция „Първа атомна електроцентрала“, Федерация „Атомна енергетика“ на КТ „Подкрепа“ не притежава качеството на юридическо лице, изискуемо, за да е страна по КТД, поради което КТД от 2018 г. е недействителен по отношение на тази страна, тъй като същата няма правосубектност. Трудовият спор е по иск, който не попада в изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, за които е предвиден касационен контрол на въззивните решения. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК предвижда, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Въззивното определение, предмет на обжалване е по дело, по което крайният акт, с който би приключил спора по същество не подлежи на касационно обжалване. Поради това и определението, предмет на частните касационни жалба не подлежи на обжалване пред ВКС. Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения по посочената категория дела обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните определения, постановени в тези производства, предвид разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК. Ето защо подадените частни касационни жалби са процесуално недопустими като постъпила срещу определение, неподлежащо на последващ съдебен контрол. Съставът на настоящата касационна инстанция констатира, че частната касационна жалба с вх. № 261563/19.02.2021 г. е процесуално недопустима по отношение на жалбоподателя - Секция „Първа атомна електроцентрала“, Федерация „Атомна енергетика“ на КТ „Подкрепа“ и на още едно основание – неспазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. От данните по делото е видно, че препис от въззивното определение е връчен на страната на 26.01.2021 г., с оглед на което жалбата на посочената страна е подадена извън законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК – на 17.02.2021 година вместо на 02.02.2021 г. С оглед на всичко изложено по – горе следва частните касационни жалби да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото – прекратено. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
Цитирани разпоредби
7- чл. 229, т. 4 ГПК
- чл. 274, ал. 3 ГПК
- чл. 274, ал. 4 ГПК
- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК
- чл. 344, ал. 1, т. 1
- чл. 7, ал. 6