Определение № 2926 от 09.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 690/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. В., чрез адв. М. Ц., срещу въззивно решение № 132 от 14.09.2022 г. по в. гр. д. № 78/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта с която е потвърдено решение № 260085 от 18.11.2021 г. по гр. д. № 241/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч и Г. Д. В. е осъдена на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 284, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, да заплати на С. П. Д. сумата от 81 217 лв. – неотчетена по доверителна сделка по пълномощно от 27.04.2015 г., продажна цена на подробно посочени в решението поземлени имоти, както и сумата от 24 750,60 лв., представляваща законна лихва за забава върху незаплатеното задължение от 81 217 лв. за периода от 22.04.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума. В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните въпроси: 1/ „за начина, по който съдът следва да извърши преценка на показанията на свидетелите и анализ на същите“ – сочи се противоречие с решение № 141 от 11.10.2019 г. по гр. д. № 3719/2018 г. на I г.о.; 2/ „за преценката на евентуалната заинтересованост на свидетелите по делото“ – твърди се противоречие с решение № 118 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 665/2020 г. на II г.о.; 3/ „Представлява ли ново за ищеца обстоятелство, по смисъла на чл. 147, т. 1 от ГПК, обстоятелството за получена от ответника в производство по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, сума по договор за поръчка?“; 4/ „Допустимо ли е установените от съда в производството факти и обстоятелства да се основават на доказателства, допуснати и събрани след изтичане на абсолютните преклузивни за това срокове и то на база на служебно изискана от съда справка по ДП?“ – във връзка с наведените трети и четвърти въпрос, касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като твърди, че същите са от значение са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответниците по жалбата С. П. Д. и „Агро Инвест – Сашо Кръстанов“ ЕООД не вземат становище по нея в срока за отговор. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е установил, че пред Ловешкия окръжен съд е подадена искова молба от ищцата С. П. Д. срещу ответника Г. Д. В. и при условията на евентуалност – срещу ответника „ПМ-Агроинвест-Сашо Кръстанов“ ЕООД /с ново наименование „АГРО ИНВЕСТ – САШО КРЪСТАНОВ“ ЕООД/, с обща цена на исковете – 105 967, 60 лева, от които: главница – 81 217 лева и лихва за забава – 24 750, 60 лева. Съдът е отбелязал, че в исковата молба се твърди, че на 27.04.2015 г., с пълномощно със заверка на подписа и съдържанието от 27.04.2015 г., ищцата е упълномощила ответницата Г. Д. В. да продаде собствените 15 бр. недвижими имоти на ищцата, находящи се в [населено място], област П., изброени подробно в исковата молба. Впоследствие, след справка в Имотния регистър, ищцата научила, че процесните недвижими имоти са били продадени за сумата 81 217 лева на купувача „Мек Балкан“ ЕООД от продавача „ПМ-Агроинвест-Сашо Кръстанов“ ЕООД /с ново наименование „АГРО ИНВЕСТ – САШО КРЪСТАНОВ“ ЕООД/. От съдържанието на нотариалния акт се установявало, че продавачът е действал като преупълномощено лице от Г. Д. В.. Посочено е, че ищцата твърди, че не е била уведомявана от първата ответница, че ще преупълномощи трето лице и че не е получила сумата от продажбата на процесните имоти. От фактическа страна въззивният състав е установил, че по делото е представено пълномощно, със заверка на подписа и съдържанието му от С. С. – завеждащ консулската служба при Генералното консулство на Република България в Дубай, от съдържанието на което се установява, че упълномощителят С. Д. е упълномощила Г. Д. В. да я представлява при продажбата на процесните недвижими имоти, включително да ги продаде и получи от името на упълномощителя и за негова сметка продажната цена. В пълномощното е включена клауза, позволяваща преупълномощаването на трети лица с правата по пълномощното. Съдът е посочил още, че с исковата молба е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № .., том .., рег. № .., дело № .. от .. г. на Нотариус С. И., от който се установява, че продавачът „ПМ-Агроинвест“ ЕООД, представлявано от управителя П. М. П., преупълномощен от Г. Д. В., която от своя страна е била упълномощена от С. П. Д., е продал на купувача „МЕК БАЛКАН“ ЕООД, [населено място], чрез пълномощника му И. К. Й., 14 бр. ниви, находящи се в землището на [населено място], област П., за сумата 81 217 лева. Констатирано е, че по искане на съда са били представени нотариално заверени преписи от документите, съдържащи се в нотариално дело № 203/2015 г. на Нотариус С. И., съдържащо 57 бр. листа, включително: платежно нареждане от 14.05.2015 г. по сметка в банка на „ПМ-АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД от името на наредителя И. К. Й. за заплащане на сумата 81 217 лева с правно основание – покупка на земя в [населено място]; нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № .., том ... рег. № ..., дело № ... от ... г., както и оригиналите на 2 бр. пълномощни: пълномощно, със заверка на подписа и съдържанието му от С. С. – завеждащ консулската служба при Генералното консулство на Република България в Дубай, с което упълномощителят С. Д. е упълномощила Г. Д. В., да я представлява при продажбата на процесните недвижими имоти, включително да ги продаде и получи от името на упълномощителя и за негова сметка продажната цена; пълномощно, с което Г. Д. В. е преупълномощила П. М. П. – лично като ФЛ, а също и като представляващ „ПМ-АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД, относно продажбата на процесните недвижими имоти. Въззивната инстанция е установила още, че на ищцата е било издадено съдебно удостоверение, въз основа на което тя се е снабдила и представила пред съда извлечение от банковата сметка на ответницата Г. Д. В. в бившата „ЕКСПРЕСБАНК“ АД за периода от 15.05.2015 г. до 14.12.2015 г., от която се установява, че на 15.05.2015 г. е получен превод в размер на 62 000 лева. Отбелязано е, че по делото са били допуснати до разпит четирима свидетели. При тази фактическа обстановка, въззивният съд е намерил, че за да бъде уважен искът, с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, следва да се установи наличието на валиден договор за поръчка, по който довереникът да е получил нещо /в случая пари/ в изпълнение на поръчката и липсата на доказателства, че полученото е предадено от довереника на доверителя. Посочил е, че ищцата е упълномощила ответницата Г. Д. В. да продаде недвижимите имоти, собственост на ищцата, находящи се в землището на [населено място], Плевенска област, като задължението на представителя /довереника/ да извършва правни действия от името и за сметка на представлявания /доверителя/ възниква не от самото упълномощаване, а от сключения между тях договор за поръчка, по силата на който довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия, като в случая договорът за поръчка е неформален. По тези съображения съдът е приел, че е бил сключен валиден договор за поръчка между ищцата и ответницата Г. Д. В.. Съобразил е, че задълженията на довереника по този договор са: да изпълни възложените му правни действия /в случая да продаде процесните недвижими имоти/; да уведоми доверителя си, ако е възложил извършването на съответното правно действие на друго лице и при изпълнение на поръчката; да предаде на доверителя това, което е получил за негова сметка. В случая е прието за безспорно установено по делото, че довереникът е продал процесните недвижими имоти чрез едно трето лице – „ПМ-АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД /с ново наименование „АГРО ИНВЕСТ – САШО КРЪСТАНОВ“ ЕООД/, чийто управител П. М. П. е бил преупълномощен да извърши покупко-продажбата. Въззивният състав е констатирал, че тези обстоятелства не се спорят по делото, като се установяват и от събраните писмени и гласни доказателства, поради което е приел, че задължението на довереника по договора за поръчка да извърши съответното правно действие е било изпълнено. Въззивният съд е установил, че в резултат на извършената покупко-продажба продавачът „ПМ-АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД е получил сумата 81 217 лева. Това обстоятелство е прието за установено от приложеното към нотариалното дело платежно нареждане от 14.05.2015 г. за заплатена сума от 81 217 лева по сметка на продавача „ПМ-АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД от И. К. Й. – пълномощник на купувача по сделката, както и от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ..., том ..., рег. № ..., дело № ... от .... г., в който изрично е отбелязано, че продажната цена, общо в размер на 81 217 лева, е изплатена по банков път на преупълномощения представител на продавача преди подписването му. Отбелязано е, че свидетелят П. М. П. – управител на „ПМ-АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД заявява при разпита си, че при преупълномощаването по банкова сметка на Г. Д. В., преди осъществяване на сделката по покупко-продажбата на процесните недвижими имоти, е била изплатена сума, за размера на която свидетелят не може да си спомни, но твърди, че е много повече от 1 000 лева. Прието е, че тези показания на свидетеля се потвърждават от приложеното по делото извлечение от банковата сметка на Г. Д. В. в „ЕКСПРЕСБАНК“, от съдържанието на което се установява, че на 15.05.2015 г. на ответницата е била преведена сумата 62 000 лева, с основание – плащане на земеделска земя, Н., обл. П.. Формиран е изводът, че за продажбата на процесните имоти е била заплатена сумата 81 217 лева на посредника „ПМ-АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД, който е превел по банковата сметка на Г. Д. В. сумата 62 000 лева, а останалата сума до 81 217 лева представлява печалба от сделката за посредника, съгласно свидетелските показания на управителя П. М. П.. За несъстоятелен е приет доводът във въззивната жалба, че първостепенният съд е допуснал процесуално нарушение, събирайки недопустими поради преклузия доказателства, като свидетелските показания на П. М. П. и извлечение от банковата сметка на Г. Д. В.. Въззивният съд е установил, че във връзка с представеното от пълномощника на ищцата – адвокат Б., постановление на РП – [населено място] за изпращане на досъдебно производство по компетентност на друга равностепенна прокуратура от 01.04.2021 г. и изисканата служебно от съда справка за досъдебното производство от РП – [населено място], на която ДП е било изпратено, са установени данни за извършено плащане на 15.05.2015 г. от „ПМ-АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД, представлявано от управителя П. М. П., на сумата 62 000 лева по банкова сметка на Г. Д. В., които представляват нови обстоятелства по делото, като съгласно чл. 147, т. 1 от ГПК страната може да посочи и представи нови доказателства в тази връзка, каквито представляват разпитът на свидетеля П. и извлечението от банкова сметка на Г. Д. В., които по тази причина са допустими и правилно са били допуснати от първостепенния съд. Въззивната инстанция е посочила още, че в доказателствена тежест на ответницата Г. Д. В. е да установи по делото, че е изпълнила задължението си по договора за поръчка да уведоми доверителя, че е възложила извършването на съответното правно действие на друго лице и за изпълнение на поръчката, както и да предаде на доверителя това, което е получила за негова сметка. Изтъкнато е, че първостепенният съд изрично е указал с доклада си по делото, че ответницата носи доказателствената тежест относно тези си твърдения в отговора на исковата молба и че е отчела на ищцата продажната цена от сделката. Отбелязано е също, че ответницата, чрез своя процесуален представител по делото, не е възразила срещу доклада на съда и с оглед разпределената с него доказателствена тежест е поискала да бъдат разпитани свидетели. Съдът е отчел, че в показанията си свидетелката Р. М. заявява, че на 14.05.2015 г. присъствала в дома на Г. на разговор по лаптопа между нея и С. за това, че Г. е намерила купувач на земята – някакъв мъж, който трябвало да упълномощи, дала телефоните на С. да се свърже с него, като Г. не искала да участва и настоявала С. да си уреди отношенията с другия човек, като впоследствие посочва, че фирмата имала наименование „АГРО“, останала с впечатление, че С. ще си получи парите по банкова сметка. Посочено е, че по делото е бил разпитан и свидетелят Д. С., който заявява, че през 2015 г. на връщане от [населено място], телефонът на Г. звъннал, тогава отишли при Нотариус К. в [населено място], изчакал пред нотариуса 5 минути, а Г. влязла вътре, след което дошъл мъж, на който подала документи, казала че това е пълномощно, след което по телефона се обадила С. и Г. казала, че е предала документите, че имат координати и да действат по-нататък. Въззивният състав е установил, че показанията на тези свидетели се намират в противоречие с показанията на свидетелката Н. Й. – майка на ищцата, която заявява, че дъщеря й С. е упълномощила Г. да продаде земеделска земя с пълномощно, което тя е виждала, като С. и Г. били в много добри отношения. Октомври 2015 г. им потрябвали пари, С. се обадила на Г. и разбрала от нея, че земята била продадена за 60 000 лева. По тяхно настояване Г. изпратила на С. 3 000 долара, но не от земята, а от други пари, които имала да дава. Впоследствие, когато се върнала от Дубай в България през 2016 г., свидетелката проверила в Агенцията по вписванията и разбрала, че земята е продадена не за 60 000 лева, а за 80 218 лева. Свидетелката твърди, че не е чувала от С. дали Г. е упълномощила друго лице да извърши продажбата и че други пари С. не е получавала от Г.. Съдът е намерил, че и тримата свидетели за заинтересовани – свидетелката Й., като майка на ищцата, а свидетелите М. и С., като приятели на ответницата. В показанията на последните обаче според въззивната инстанция липсва конкретика и определеност и те остават изолирани, както от показанията на свидетелката Й., така и от останалите доказателства по делото, поради което въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелката Й. и е приел, че ответницата Г. В. не е успяла да докаже изпълнението на задължението си по договора за поръчка да уведоми доверителя, че е възложила извършването на съответното правно действие на друго лице и за изпълнение на поръчката, както и да предаде на доверителя това, което е получила за негова сметка. Въззивният състав е приел, че по делото са налице данни, че довереникът по договора за поръчка Г. Д. В. се е разпоредила с полученото в изпълнение на поръчката в свой и чужд интерес – получила е по банковата си сметка 62 000 лева от цената на продажбата, а останалата сума до продажната цена 81 217 лева е получена от посредника „ПМ-АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД, като печалба от реализираната сделка, поради което носи отговорност за неизпълнението, което е общо в размер на 81 217 лева, с която сума довереникът Г. Д. В. се е разпоредила в свой и чужд интерес. По тези съображения въззивната инстанция е приела, че обективно съединените искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 284, ал. 2, вр. чл. 86 от ЗЗД, срещу ответницата Г. Д. В., с обща цена на исковете – 105 967, 60 лева, от които: главница – 81 217 лева и лихва за забава – 24 750, 60 лева, за периода от 22.04.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба – 24.04.2020 г., са основателни и следва да се уважат, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2020 г. до окончателното й изплащане. Доколкото и Окръжен съд – Ловеч е достигнал до същите правни изводи, то постановеното от него решение е намерено за правилно и е потвърдено изцяло. При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Съображенията за това са следните: Наведените в изложението въпроси са привързани към доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на постановеното решение поради неправилен и непълен анализ на събраните доказателства и поради необсъждането на определени доводи, които съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на акта си. Доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това в случая въззивният съд е изложил собствени фактически и правни изводи, като е навел и съображенията си по всички релевирани от страните доводи и възражения. Обсъдил е и е анализирал поотделно и в съвкупност всички доказателства и е изложил съображенията си какво счита за установено от тях. Въпросът доколко анализът на доказателствата и направените фактически и правни изводи са пълни, обосновани и правилни е ирелевантен за производството по чл. 288 ГПК. Така поставени, въпросите по естеството си не представляват правен въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК, а касационно оплакване по чл. 281 ГПК, което подлежи на преценка във втората фаза на производството, ако касационното обжалване бъде допуснато. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с извършения анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които както се посочи не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Въпреки това следва да се посочи следното: Първите два въпроса обобщено от съда касаят въпроса за приложението на чл.172 ГПК. По този въпрос е налице трайна и последователна практика на ВКС - пр. Р№ 207 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 165/2020 г., IV г. о. Както е разяснено в това решение, което се споделя и от настоящия състав, законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост или предубеденост от изхода на делото (роднините, настойника или попечителя на посочилата го страна, осиновителите, осиновените, тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, пълномощниците, посочени от техните доверители). Като възможни заинтересовани свидетели разпоредбата определя и всяко друго лице, които има интерес от постановяване на решението в полза или във вреда на една от страните. Това могат да бъдат хипотези на евентуална симпатия/антипатия спрямо някоя от страните, отношения на власт и подчинение, на финансова или друга зависимост и пр. Във всички случаи, свидетелят се явява заинтересован, ако в резултат на показанията му, за него или негови роднини и близки би възникнала определена облага или отговорност. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността и предварителната предубеденост да са повлияли на достоверността на показанията му. Към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност, но не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Както е изяснено в решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, решение № 176 от 28.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 759/2010 г., II г. о., ГК, решение № 65/16.07.2010 г. по гр. дело № 4216/2008 г. на IV г. о. на ВКС, гласните доказателства, както и всички други, щом са допустими и относими, се ценят съвкупно с целия доказателствен материал по делото, по вътрешно убеждение и по правилата на логиката. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката (ден, нощ, виелица, дъжд и пр.), психическото състояние на свидетеля, възрастта му към него момент, физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане (притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето) и волята на свидетеля да каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите, съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, възможна заинтересованост или предубеденост, доколко показанията са вътрешно логични или са противоречиви, подкрепени ли са или отречени от останалите събрани по делото доказателства. Съдът, в подобна хипотеза разполага и с възможността по чл. 174 ГПК да извърши очна ставка между свидетелите и това е особено нужно, когато за спорните обстоятелства съществуват единствено гласни доказателства, а те са противоречиви, като всички свидетели се явяват и вероятно заинтересовани или предубедени по чл. 172 ГПК. Съдът е длъжен да обезпечи установяването на истината ( чл. 10 ГПК ), както и своята преценка на доказателствата по вътрешно убеждение ( чл. 12 ГПК ). В процесния случай въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Очертал е двете групи заинтересовани свидетели, критично е анализирал показанията им поотделно и в съвкупност с останалия доказателствен материал и на тази основа е обосновал извода си кои факти намира за установени и кои не. Конкретно за третия и четвъртия въпроси следва да се посочи, че те не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и не могат да обусловят допускане на касационен контрол, тъй като решаващият извод на въззивния съд, че имотите са продадени, че продажната цена е 81 217 лв. и същата не е предадена на С. Д., е обусловен не от посоченото доказателство за превод на суми от преупълномощения към преупълномощителя, а от съвкупната преценка на останалите събрани по делото доказателства – нотариален акт за продажба и удостовереното в него плащане на цената, преупълномощаването и липсата на доказателства за това, продажната цена да е предадена на ищцата. Касационно обжалване не следва да се допуска и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответната страна не е подала писмен отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, съответно не е претендирала присъждането на такива. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,