Определение № 60750 от 18.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2498/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 10254 от 19.03.2021 г. по гр.д.№ 5308/ 2019 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 16286/ 2017 г. и по този начин в отношенията между „Юробанк България“ АД и Б. Б. К. е признато за установено, че Б. К. дължи на „Юробанк България“ АД равностойността в швейцарски франкове на 98 881,64 лева по курс купува за швейцарския франк към лева на „Юробанк България“ АД към дата на изпълнението, представляващи непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 14.09.2016 г. до окончателното изплащане; възнаградителна лихва за периода от 12.08.2010 г. до 26.07.2016 г. в размер равностойността в швейцарски франкове на 36 339,25 лева по курс купува за швейцарския франк към лева на „Юробанк България“ АД към дата на изпълнението, дължими по Договор за потребителски кредит № НL43276 от 05.09.2008 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 51819/ 2016 г. на Софийски районен съд, отхвърлен е искът за установяване на съществуването на задължение за плащане на банкови такси в размер 480 лв и Б. К. е осъдена да заплати такси и разноски за производството. При служебна проверка за допустимостта на жалбата съдът констатира, че същата не подлежи на разглеждане по същество. Касаторът е посочил, че обжалва въззивното решение „в неуважената част“. Единственият отхвърлителен диспозитив, който обжалваният акт съдържа, касае претендираното задължение за плащане на банкови такси в размер 480 лв. Това е цената на иска съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК. Въззивните решения по граждански дела, с които се разглеждат искове с цена под 5 000 лв, не подлежат на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Подадената жалба срещу такова решение е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Същевременно касационната инстанция констатира, че в мотивите към въззивното решение са формирани изводи за основателност на жалбата на Б. К. и за частична недължимост на претендираните от касатора суми за главница и лихви. Кореспондиращ на тези изводи диспозитив съдебното решение не съдържа. Оплакванията на жалбоподателя са насочени именно срещу „неуважената част“ от предявените претенции. Затова касационната жалба следва да се третира /извън искането за отмяна на въззивното решение по иска с цена 480 лв/ като молба по чл.250 ГПК. Компетентен да се произнесе по тази молба, след влизане на настоящето определение в сила, е въззивният съд. Същият съд следва да се произнесе и по депозираната пред него на 28.04.2021 г. с вх.№ 33595 дата молба за тълкуване на решението, по която няма данни за произнасяне към настоящия момент. По изложените съображения съдът