Определение № 1237 от 01.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4572/2014 г.

гр.дело N 4572/2014 година. Производство по чл.288 ГПК. [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. Д. от АК-В., е подал касационна жалба срещу решение от 07.05.2014 година по гр.д. № 187/2014 година на Шуменския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 39 от 22.01.2014 г. по гр.д. № 2348/2013 г. на районен съд - Шумен. С него са уважени исковете на Г. А. И. от [населено място], [община], срещу касатора за признаване незаконност и отмяна на заповед за уволнение № 83/17.06.2013 г. на управителя, извършено на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради това уволнение до размер на 3535, 49 лева, ведно със законната лихва – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ. В касационната жалба е посочено, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл.281, т. 3 ГПК. Ответникът Г. А. И. от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. Д. Б. от АК-Ш., е подал отговор, с който оспорва наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по съществото й. Претендира разноски за касационното производство. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното: Материалноправният въпрос, който е поставен за разглеждане в изложението и е послужили като основание за касационно обжалване е формулиран така: „По какъв начин могат да бъдат измерени качествата на работника - пряко чрез конкретното им посочване или за тях се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати”. Поставен е и процесуалноправният въпрос „По какъв начин се осъществява доказването на „липса на качества” – чрез доказването на положителни факти, които имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения или по друг начин.” За да уважи иска за незаконност на уволнението съставът на въззивния съд е приел, че заповедта за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ не е мотивирана, тъй като в нея липсва посочване на качествата, поради които работникът не може ефективно да изпълнява работата си. Същевременно препращането към докладна записка на техническия ръководител и разпореждане на производствения директор не може да замени липсата на каквато и да е мотивировка в заповедта, тъй като тези документи са общи и не са станали достояние на уволненото лице. При тези решителни мотиви на въззивния съд следва да се приеме, че зададените въпроси нямат връзка с тях, съответно не могат да повлияят върху правилността на решението. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1, правният въпрос е този, по който въззивният съд е мотивирал правни разрешения, обусловили изхода на спора, т.е. въпрос, отнасящ се до конкретно процедиране на работодателя при прилагането на чл.328, ал.1, т.5 КТ, подложен на преценка от въззивния съд и обвързан с изводи, решаващи изхода на делото. Жалбоподателят е следвало да изложи тези въпроси и отнасящите се към тях разрешения на окръжния съд, което не е направил поради въвеждане на субективните си становища по правилността на решението и неразграничаване на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК от основанията по чл.281, т.3 ГПК. С оглед на това при селекцията по чл.280, ал.1 ГПК следва да се приеме, че няма основание за допускане на обжалването. При този изход на делото касаторът дължи разноските за настоящото производство. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.