Определение № 471 от 07.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6692/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. С. Г.- Т., пълномощник на И. Г. П. против решение № ІІ-81/10.07.2014г., постановено по в. гр. д. № 962/2013г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 424/15.03.2013 г. по гр.д. № 6154/2012 год. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен предявения от И. Г. П. срещу С. Ц. Ц. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановения с влязло в сила решение по гр.д. № 2190/2011 г. на РС Бургас режим на упражняване на родителските права по отношение на детето им А. П., като същите да бъдат предоставени на бащата. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност поради противоречие с процесуалния и материалния закон и необоснованост на постановеното решение - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допускане до касационно обжалване се сочи чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за значението на противоправното поведение на майката, която насажда у детето отчуждение спрямо бащата и възпрепятства осъществяването на нормален личен контакт на детето с бащата при преценка на обстоятелствата, чиято промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно упражняването на родителски права, като се твърди противоречие с ППВС №1 от 12.11.1974 г. по д. 3/74 г., решение № 395/20.12.2012 г. по гр.д.516/2012 г., ВКС, ІІІ г.о., решение № 64/20.02.2012 г. по гр.д.1398/2011 г., ВКС, ІV г.о., решение № 160/25.06.2014 г. по гр.д.214/2014 г., ВКС, ІІІ г.о., решение № 26/10.02.2014 г. по гр.д. 4994/2013 г., ВКС, ІІІ г.о. Посочен и е следният процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства, събрани по делото, както и при преценка на становищата на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК, като твърди, че същият е разрешен в противоречие с ППВС № 1/13.07.1953г. и ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът по касация С. Ц. Ц. не е депозирала писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не взима становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК от И. Г. П. против С. Ц. Ц., за изменение на поставените по-рано мерки, относно предоставянето и упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете А. И. П., който е отхвърлен от първоинстанционния съд. Бургаски окръжен съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от ищеца – И. Г. П.. За да постанови обжалвното решение, въззивния съд е установил следната фактическа обстановка: ищецът и ответницата са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение, с което е утвърдено и споразумение относно упражняването на родителските права по отношение на детето на страните от брака, като същите са предоставени на майката и е определен режим на лични отношения с бащата. В периода след прекратяването на брака между страните е настъпило значително влошаване на отношенията им, в резултат на което личните отношения между бащата и детето са преустановени от 15.10.2011 г.,макар,че с решение № 1921/14.11.2013 г. по в.гр.д.1701/2013 г. на Бургаски окръжен съд е изменен режима на лични отношения на бащата и детето. Съдът е установил многократна промяна на местожителството на майката в хода на процеса. От събраните доказателства е установил, че поведението на детето драстично се е променило, а при условията на чл. 161 ГПК е приел за установено, че детето е развило синдром на родителско отчуждение спрямо бащата. При тези фактически констатации, въззивният съд е достигнал до извода, че след прекратяването на брака и предоставянето на родителските права на майката са настъпили промени в обстоятелствата, при които е отглеждано детето. Констатирал е, че действията на майката, с които способства за отчуждаването на детето от бащата, са противоправни и не са в интерес на детето. Въпреки това, обаче, съдът е разрешил правния спор като е приел, че не следва да се постановява промяна на родителските права. При достигане на извод за неоснователност на иска съдът се е водил и от констатираното по делото отношение на детето към своя баща, което представлява пречка за предоставяне на родителските права на него,независимо, че отчуждаването на детето от неговия баща е предизвикано от майката. Налице е релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос,тъй като въззивното решение противоречи на константната практика на ВКС, опредметена в цитираните съдебни актове, както и в решения постановени по реда на чл. 290 ГПК. Що се отнася до материалноправния въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Значението на противпоравното поведение на майката е част от предмета на делото, но така зададен въпросът представлява становище относно правилността на изводите на въззивния съд, което само по себе си е касационно основание, но не и основание за допускане до касационно обжалване. Касаторът следва да внесе дължимата се държавна такса за касационно производство в размер на 25, 00 лв./двадесет и пет лева/ С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.