Определение № 826 от 26.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3722/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК като е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 6518/15.08.2023 година, подадена от Б. П. Г., чрез нейната майка и законна представителка П. К. Г., против определение № 302/04.08.2023 година на Апелативен съд Пловдив, І-ви граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 407/2023 година. С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Пловдив е потвърдил първоинстанционното определение № 1776/17.07.2023 година на Окръжен съд Пловдив, 1-ви състав, постановено по гр. д. № 3161/2022 година с което е прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности на исковата молба. В частната си касационна жалба Б. П. Г., чрез нейната майка и законна представителка П. К. Г. излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото и потвърденото с него определение № 1776/17.07.2023 година на Окръжен съд Пловдив, 1-ви състав, постановено по гр. д. № 3161/2022 година и делото да бъде върнато на първоинстанционния Окръжен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, а също така и в ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускането на касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд Пловдив. Б. П. Г., чрез нейната майка и законна представителка П. К. Г. е била уведомена за обжалваното определение на 14.08.2023 година, а подадената от нея частна жалба срещу същото е с вх. № 6518/15.08.2023 година. Затова частната касационна жалба е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови определението си съставът на Апелативен съд Пловдив е приел, че първоинстанционното производство е било образувано по искова молба, подадена от Б. П. Г., чрез нейната майка и законна представителка П. К. Г., против Н. С. Г. за установяване, че последният е нейн биологичен баща, заедно с останалите обективно съединени искове за предоставяне упражняването на родителските права, определяне режим на лични отношения, местоживеене и издръжка. Била извършена размяна на книжа, като препис от исковата молба и доказателствата към нея бил връчен на ответника при условията на отказ. С определение № 1105/05.05.2023 година първоинстанционният съд бил изготвил проект за доклад и насрочил делото за разглеждане в открито заседание на 28.06.2023 година. За това съдебно заседание ответникът бил нередовно призован доколкото призовката изпратена до последния на адреса, посочен в исковата молба била върната като невръчени и била съпроводена от уведомление от кмета на [населено място], в което било отразено, че лицето живеещо на този адрес било отказало да получи призовката, тъй като името му било не Н. С. Г., а Н. В. Г.. Въз основа на това първоинстанционният съд не бил дал ход на съдебното заседание, а оставил исковата молба без движение до посочване от ищцата на точен адрес за призоваване на ответника Н. С. Г. като е удовлетворил искането й за снабдяване със съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от ОДМВР Пловдив, сектор БДС, със справка за документите за самоличност на лицето Н. В. Г., заедно със снимков материал на това лице. Тъй като в указания едноседмичен срок, изтекъл на 05.07.2023 година, нередовностите на исковата молба не били отстранени, първоинстанционният съд приел, че същата подлежи на връщане като не бил зачел извършеното с молба от 14.07.2023 година процесуално действие, с което било посочено, че ответник бил Н. В. Г., неправилно посочен като С., тъй като същото било извършено след изтичането на срока за това, а съгласно чл. 64, ал. 1 от ГПК процесуалните действия, извършени след като били изтекли установените процесуални срокове, не се взимали предвид от съда. По тези съображения първоинстанционният съд бил върнал исковата молба и бил прекратил производството по делото. С оглед на така установената фактическа обстановка въззивният съд намирал, че определението на първоинстанционния такъв е правилно. С протоколно определение от 28.06.2023 година първоинстанционният съд бил констатирал, че ответникът Н. С. Г. бил нередовно призован на посочения в исковата молба адрес, тъй като призовката до същия била върната в цялост, съпроводена с уведомление от Кметство [населено място], [община], че лицето отказва да получи същата, тъй като не се казва Н. С. Г., а Н. В. Г., но живее на посочения адрес, поради което и в синхрон с процесуалните изисквания бил оставил исковата молба без движение до посочване на точен адрес на ответника Н. С. Г. в едноседмичен срок като същевременно бил снабдил ищцата със съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от ОДМВР Пловдив, сектор БДС, със справка за документите за самоличност на лицето Н. В. Г., заедно със снимков материал за това лице. Срокът за отстраняване на тази нередовност изтичал на 05.07.2023 година, като този едноседмичен срок произтичащ от закона-чл. 129, ал. 2 от ГПК и изрично указан от съда, бил изтекъл безрезултатно, доколкото ищцата не била отстранила така указаните й нередовности. Същите не можели да бъдат санирани с депозираната на 14.07.2023 година молба от ищцата, в която се сочело, че всъщност ответник по исковете е Н. В. Г., с неправилно посочено презиме С., живущ именно на посочения в исковата молба адрес, доколкото срокът по чл. 129, ал. 2 от ГПК бил преклузивен такъв и доколкото в конкретния случай ищцата не била поискала неговото продължаване, каквато възможност, законът й предоставял, действията извършени след пропускането му не можели да се вземат предвид, съобразно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ГПК. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. П. Г., чрез нейната майка и законна представителка П. К. Г. е поискала обжалваното определение на Апелативен съд Пловдив да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това има ли право съдът да прекрати делото на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК и да върне исковата молба в случаите когато нередовностите са отстранени извън дадения от съда срок, но преди да е упражнил правомощията си по ал. 3 от ГПК да върне исковата молба? и за задължението на съда да окаже необходимото съдействие на страната и да й даде ясни и точни указания, включително и относно редовността на връчване на книжата?. Първият от двата въпроса не обуславя допускането на въззивното определение на Апелативен съд Пловдив до касационно обжалване, доколкото съдът не е приемал изрично, че нередовностите на исковата молба са били отстранени, като това е станало след изтичането на срока по чл. 129, ал. 2 от ГПК, но преди прекратяването на делото. Вторият въпрос обаче обуславя допускането на обжалваното определение до касационен контрол, доколкото при констатирани нередовности на исковата молба съдът е длъжен да даде на страната ясни и точни указания, в какво точно се състоят нередовностите, в какъв срок и как следа да бъдат отстранени същите. При това следва да бъде правено разграничение дали се касае до нередовност на исковата молба поради несъответствие с изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК или до допусната в нея очевидна фактическа грешка. По отношение на последната не съществува срок за отстраняването й, поради което тя може да бъде поправена по всяко време на производството. Затова в гранични ситуации, при които не може да бъде направен точен извод дали се касае за допусната очевидна фактическа грешка или за нередовност в исковата молба съдът трябва да предприеме действия за установяване на действителното положение, като същевременно даде на страната точни и ясни указания да уточни дали е налице грешка или нередовност на исковата молба. В конкретния случай съдът е приел, че се касае до нередовност на исковата молба, тъй като не бил посочен точен адрес за призоваване на Н. С. Г. и е дал указания за посочването на такъв. Въпреки, че всички посочени данни за ответника по исковата молба, с изключение на презимето-твърдяно В., вместо посоченото С., са съвпадали съдът не е предприел действия за установяване на обстоятелството дали не се касае до допусната от ищцата очевидна фактическа грешка в исковата молба, изразяваща се в неправилното посочване на презимето на ответника. Наличието на такава е мислимо при положение, че всички останали индивидуализиращи белези на ответника съвпадат, като в такъв случай поправката а името на ответника не е равнозначна на посочването на нов такъв, различен от първоначалния. Такива действия са предприети от ищцата, чрез искането й за снабдяване със съдебно удостоверение. При такива случаи съдът трябва първо да се произнесе по искането за поправка на очевидна фактическа грешка в исковата молба и едва ако намери същото за неоснователно да прекрати производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. В конкретния случай искане за поправка на грешка в исковата молба е направено с молбата от 14.07.2023 година. Поради това съдът е дължал първо произнасяне по тази молба и едва след оставянето й без уважение е могъл да прекрати производството поради неотстраняване на нередовности на същата. Вместо това обаче производството направо е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. С оглед на това са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определение № 302/04.08.2023 година на Апелативен съд Пловдив, І-ви граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 407/2023 година и такова трябва да бъде допуснато. Същото и потвърденото с него определение № 1776/17.07.2023 година на Окръжен съд Пловдив, 1-ви състав, постановено по гр. д. № 3161/2022 година трябва да бъдат отменени като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Освен това в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се прави искане въззивното определение на Апелативен съд Пловдив да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното определение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от Б. П. Г., чрез нейната майка и законна представителка П. К. Г. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Апелативен съд Пловдив. С оглед на горното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 302/04.08.2023 година на Апелативен съд Пловдив, І-ви граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 407/2023 година, по подадената против него от Б. П. Г., чрез нейната майка и законна представителка П. К. Г., частна касационна жалба с вх. № 6518/15.08.2023 година и такова трябва да се допусне. Обжалваното определение и потвърденото с него определение № 1776/17.07.2023 година на Окръжен съд Пловдив, 1-ви състав, постановено по гр. д. № 3161/2022 година следва да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение