Определение № 392 от 07.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 2805/2014 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт В. Л. Й. срещу решение № 160 от 03.02.2014г. по гр. дело № 3660/2013г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 7 състав. С въззивния съдебен акт след частична отмяна на решение № 5622 от 22.07.2013г. по гр. дело № 8075/2012г. на Софийски градски съд, гражданска колегия [фирма] е осъдено да заплати следните суми: 1/ на М. С. А. от [населено място] на основание чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сума в размер 530 000 лв. /разлика над уважения размер от 150 000 лв. до действително дължащия се размер от 680 000 лв./ - обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 23.08.2009г., заедно със законната лихва, считано от 23.08.2009г. до окончателното плащане, както и сумата 93,53 лв. – разноски по делото; 2/ на адвокат П. Д. С. – К. сумата 21 650 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА; по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер 31 800 лв., заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила. Въззивното решение е обжалвано в частта над присъденото с двата съдебни акта обезщетение над 330 000 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване релевира доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК - въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

„1. Има ли право страна, която няма правен интерес да обжалва първоинстанционното съдебно решение, да сезира въззивния съд чрез отговора си на въззивната жалба с оплакване от мотивите, касаещо въпрос по основанието на иска, респективно – длъжен ли е второинстанционният съд да се произнесе по така поставено оплакване?

2. Установеното знание у пострадало при ПТП лице, че водачът, управляващ автомобила, в който се е качило, е алкохолно повлиян, представлява ли израз на съпричиняване от страна на самото пострадало лице към настъпването на негативния за самото него резултат?

3. В случай, че знанието на пострадалия при ПТП пътник, че водачът, при когото се е качил, е в състояние на алкохолно опиянение, представлява принос на пострадалия към настъпването на негативните за самия него последици, то представлява ли това основание за намаляване размера на обезщетението, което му се дължи за понесените вреди?”

Ответницата М. С. А. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. П. К. оспорва касационната жалба и прави възражения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са изложени основания за допускане на касационно обжалване, установяващи, че конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с практиката на ВКС или е от значение за точното прилагане на правото, не е посочена съдебна практика, относима към въпроса за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в ограничаване на правата на касатора като не е отговорено на въведеното възражение за съпричиняване. Ответницата претендира присъждане на разноски.

Третото лице – помагач Р. Р. А. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните от страните доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.

С първоинстанционното решение № 5622 от 22.07.2013г. по гр. дело № 8075/2012г. на Софийски градски съд, гражданска колегия [фирма] е осъдено да заплати на М. С. А. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ сума в размер 150 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.08.2009г. ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното плащане, и искът е отхвърлен за разликата над 150 000 лв. до пълния размер от 680 000 лв. Първоинстанционният съд е приел за неоснователни наведените от ответника по иска с отговора на исковата молба възражения за съпричиняване на вредоносния резултат – както възражението за непоставен обезопасителен колан, така и възражението, че ищцата е знаела за алкохолното опиянение на водача, управлявал автомобила, неин съпруг.

Решението на СГС е обжалвано само от ищцата в отхвърлителната част. В отговора на въззивната жалба застрахователното дружество отново се е позовало на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, която е била наясно със състоянието на съпруга си – повлиян от алкохол.

За да уважи иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер, въззивният съд подробно е изяснил причинените на ищцата в резултат на настъпилото на 23.08.2009г. ПТП изключително тежки увреждания, взел е предвид проведените операции, множеството графични и скопични рентгенови и образни изследвания, довели до получена значителна доза йонизиращо облъчване, тежкото увреждане на гръбначния мозък на нивото на десети гръден и първи – втори поясни прешлени с характер на пълно анатомично прекъсване, пълното обездвижване на долните крайници и тяхното обезчуствяване, липсата на контрол на тазовите резервоари, риска от развитието на уроинфекции, липсата на перспектива за оздравяване, предстоящата нова оперативна интервенция за отстраняване на металната стабилизация на гръбначния стълб, 24-часовата нужда от чужда помощ, постоянните болки и към настоящия момент, изпадането на ищцата в нервни кризи, липсата на сън нощем, възрастта на ищцата, невъзможността да води нормален личен и социален живот, да полага труд и да се грижи за семейството си – двете си деца. Въззивният съд не е обсъдил възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, която е знаела, че съпругът й е употребил алкохол и въпреки това се е качила като пътник в управляваното от него МПС.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК касационната инстанция може да уточни и конкретизира поставените от касатора правни въпроси.

Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос /по т. 1 от изложението/ е релевантен за делото, тъй като е включен в предмета на спора, и може да бъде уточнен по следния начин: Длъжен ли е въззивният съд да разгледа възражението за съпричиняване, релевирано в отговора на исковата молба, на което въззиваемият /ответник в първоинстанционното производство/ се е позовал и във въззивната инстанция, ако решението е обжалвано само от ищеца в отхвърлителната част на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ и не е обжалвано в осъдителната му част от ответника?

По така уточнения процесуалноправен въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липсата на формирана постоянна практика на ВКС, възможността въпросът да бъде противоречиво разрешаван от съдилищата и за да се създаде единна съдебна практика, предвид непълната правна уредба.

По двата материалноправни въпроса /т. 2 и т. 3 от изложението/ въззивният съд не се е произнесъл, тъй като не е разгледал възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Отговорът на тези въпроси би бил от значение за изхода на спора при положителен отговор на релевантния процесуалноправен въпрос.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 7 000 лв. по сметка на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение