Определение № 369 от 01.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2134/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. А., гражданин на Руската Федерация, представлявана от адв. Й. Д., срещу решение № 1227 от 23.05.2019г. по гр.д. № 2486/2018г. на САС, 10 състав, с което е потвърдено решение № 1596 от 13.03.2018г. по гр.д № 5402/2018г. на Софийски градски съд, І-18 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от В. Д. А. против ЗД „Бул инс“ АД иск за заплащане на сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на влошаване на здравословното й състояние в периода след 23.10.2014г., последица от настъпило на 17.09.2011г. ПТП.

Касаторката излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения, че извършената операция за екстракция на остеосинтезния материал подлежи на обезщетяване, тъй като, макар да представлява естествено продължение на лечебния процес, същата води до нови неимуществени вреди – болки и страдания, за които не е обезщетена. В тази връзка сочи, че не всички остеосинтезни материали подлежат на екстракция. Поддържа, че посочената операция не е била предвидена, съответно обхваната от присъденото при предходното дело обезщетение, като противен извод не следва от мотивите на постановеното по това дело първоинстанционно решение.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като сочи следните правни въпроси:

1. При постановяване на решение по дело за репариране на неимуществени вреди – болки и страдания от получени травматични увреждания, следва ли решаващият делото съдебен състав в мотивите на решението си изрично да отбележи, че присъденото обезщетение обхваща/не обхваща бъдещи вреди по повод предстоящо лечение на получените травми?

2. В случаите, в които при постановяване на решение по дело за репариране на неимуществени вреди – болки и страдания от получени травматични увреждания, в мотивите на съда е отбелязано, че на пострадалия му предстоят нови, бъдещи лечебни/оперативни процедури, счита ли се, че присъденото обезщетение обхваща и тези неимуществени вреди, които пострадалият ще търпи и вследствие на тези бъдещи лечебни/оперативни процедури?

3. Следва ли решаващият делото съдебен състав в случаите, в които постановява решение по дело за репариране на неимуществени вреди – болки и страдания от получени травматични увреждания, изрично да посочи дали присъденото обезщетение обхваща и бъдещи вреди – ексцес?

4. Последващо/бъдещо лечение на пострадалия по повод травматични увреждания, което е предвидимо, но не и извършено към момента на приключване на устните състезания, би ли било квалифицирано като ексцес при евентуално ново дело за репариране на неимуществени вреди или същото е част от предмета на делото за репариране на първоначално настъпили вреди?

Касаторката поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, като сочи решение № 307 от 01.08.2014г. по гр.д .№ 773/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 285 от 29.05.2016г. по гр.д. № 2060/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 553 от 27.06.2013г. по гр.д .№ 196/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

Прави се и искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 ГПК поради очевидната му неправилност.

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД не представя отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел за установени следните обстоятелства: 1/ Настъпило на 17.09.2011 г. ПТП, в което ищцата е участвала като пешеходец, като при пресичане на пътното платно на [улица], [населено място], е била блъсната от лек автомобил „Ауди А6“ с peг. № 0860 ВХ, управляван от М. Й. Г., която е имала застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника в деня на настъпване на ПТП; 2/ С решение от 29.02.2012 г., постановено по н.а.х.д. № 22589/2011 г. от Софийски районен съд, водачът на лекия автомобил била призната за виновна в това, че е допуснала нарушение на правилата за движение ,установени в чл. 20, ал. 2 и чл. 116 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинила на ищцата две средни телесни повреди /счупване на пищялните кости на лявата подбедрица и счупване на шийката на дясната бедрена кост/; 3/ Наличието на сключен във връзка с посочения автомобил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, действащ към датата на ПТП; 4/ С решение № 18011 от 01.11.2014 г., постановено по гр.д. № 11716/2013 г. от Софийски градски съд, потвърдено с решение № 877/30.04.2015 г., постановено по в.гр.д. № 283/2015 г. от Софийски апелативен съд, на ищцата е присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. при 10 % съпричиняване от нейна страна, като след приспадане на извънсъдебно изплатеното обезщетение, ответникът е бил осъден да заплати на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2011 г.;

Въззивният съд е обсъдил заключението на вещото лице, извършило в първата инстанция медицинска експертиза, от което се установява, че ищцата след ПТП била приета за лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“, където е била извършена операция за открито наместване на счупените кости на лявата подбедрица и операция за стабилизиране на костните фрагменти с метална плака и винтове, а поради многофрагментното счупване на главата на дясната бедрена кост дясната тазобедрена става е била подменена тотално с двуполюсна ендопротеза. Според заключението, взело предвид медицинската документация, в периода от 14.12.2015 г. до 20.12.2015 г. в здравно заведение на територията на Руската федерация и по точно на 15.12.2015 г. е извършена операция на ищцата, при която е отстранена поставената в Р. България метална плака и винтовете. Въззивният съд е посочил, че впоследствие ищцата е била приета в здравно заведение на територията на Руската федерация за заболяване, което не е в причинна връзка с ПТП. Взел е предвид заключението на вещото лице, че изваждането на металната остеосинтеза от зарасналите кости на лявата подбедрица не представлява от медицинска гледна точка „ексцес“ /усложнение на здравословното състояние/, тъй като оперативното отстраняване на металните импланти представлява едно естествено продължение на лечебния процес при оперирани фрактури. Поставената в УМБАЛСДМ „Пирогов“ двуполюсна ендопротеза на дясната тазобедрена става е довела да ограничения при движението встрани, което се наблюдава във всички случаи на ендопротезиране и на практика може да служи до края на живота на ендопротезираното лице. Подмяната се налага само при разхлабване на ендопротезата или получен дефект при нейното отливане, какъвто случай при ищцата не е установен.

Въззивният съд е приел, че в мотивите на съдебното решение, постановено по гр.д. № 716/2013 г. от Софийски градски съд, изрично са посочени операциите с поставянето на металната плака и винтовете, както и необходимостта от последващото им отстраняване, а болките и страданията, които ще се претърпят, включително и последиците от ендопротезирането, са били отчетени при определянето на размера на общото обезщетение от 60 000 лв.

При така установените обстоятелства въззивният съд е счел за спорен по делото въпроса дали при ищцата се наблюдава влошаване на здравословното състояние в сравнение със състоянието след датата 04.04.2015 г., на която е била изчерпана възможността за установяване на нови обстоятелства и представяне на нови доказателства за настъпили вреди от ПТП пред Софийски апелативен съд, постановил решение № 877/30.04.2015 г. по в.гр.д. № 283/2015 г., с което е потвърдил решение № 18011 от 01.11.2014 г., постановено по гр.д. № 11716/2013 г. от Софийски градски съд.

Възприел е заключението на вещото лице, извършило в първата инстанция медицинска експертиза, че извършената на 15.12.2015 г. операция за изваждането на металната остеосинтеза от зарасналите кости на лявата подбедрица не представлява от медицинска гледна точка „ексцес“ /усложнение на здравословното състояние/, тъй като оперативното отстраняване на металните импланти представлява едно естествено продължение на лечебния процес при оперирани фрактури. Посочил е, че тази операция е била предвидима при разглеждането на прекия иск при първоначалното обезщетяване на вредите, причинени от водача на застрахованото при ответника МПС, поради което съдът /първоинстанционнен и въззивен/ при определяне на пълното обезщетение за претърпените неимуществени вреди са включили тези болки и страдания, които ищецът ще търпи при отстраняването на металната остеосинтеза. Достигнал е до извод, че по делото не е установено ищцата да е претърпяла нови болки и страдания, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането и да са вън от тези, за които вече е обезщетена, поради което главният /прекият/ иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касаторката първи и трети правни въпроси не осъществяващ общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи. Те се отнасят до изискуемото съдържание на постановеното решение по предходното дело между страните за обезщетяване на вреди от настъпилото ПТП и поради това не са включени в предмета на настоящото дело. От друга страна, въззивният съд е приел, че във влязлото в сила решение по предходното дело изрично са посочени операциите с поставянето на металната плака и винтовете, както и необходимостта от последващото им отстраняване, а болките и страданията, които ще се претърпят, включително и последиците от ендопротезирането, са били отчетени при определянето на размера на общото присъдено обезщетение. Несъгласието на касатора с този извод на съда представлява оплакване за неправилност, по което касационната инстанция не може да се произнесе в стадия по селектиране на касационната жалба.

По поставените втори и четвърти въпроси, които са обсъждани от въззивния съд, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с практиката, формирана с посочените от касатора решение № 307 от 01.08.2014г. по гр.д .№ 773/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 285 от 29.05.2016г. по гр.д. № 2060/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 553 от 27.06.2013г. по гр.д .№ 196/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., според която при ексцес за увредения възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като въз основа на заключението на СМЕ и събраните по делото доказателства е приел, че операцията за изваждането на металната остеосинтеза от зарасналите кости на лявата подбедрица на ищцата не представлява от медицинска гледна точка „ексцес“, тъй като представлява едно естествено продължение на лечебния процес при оперирани фрактури, била е предвидима при разглеждането на прекия иск при първоначалното обезщетяване на вредите, причинени от водача на застрахованото при ответника МПС и поради това съдът при определяне на пълното обезщетение за претърпените неимуществени вреди е включил тези болки и страдания, които ищцата ще търпи при отстраняването на металната остеосинтеза.

Тъй като по формулираните въпроси е създадена задължителна съдебна практика, от която въззивният съд не се е отклонил и която не се налага да бъде променяна или осъвременявана, не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Не е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,