Определение № 403 от 04.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 755/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Oбразувано по касационната жалба вх. Nо 26603/25.03.2011 година на Т. Н. Г. от [населено място], представлявано адв. И. В. И. - САК срещу въззивно Решение Nо 339/ 20.01.2011 година по гр. възз. д. Nо 2347/2008 година на Софийския градски съд-II д възз.с-в.. С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ по жалба на Т. Г. е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления ревандикационен иска по чл. 108 ЗС, заявен срещу Н. Т. Т. за признаване правото на собственост на основание изтекла придобивна давност на таванско помещение от 14 кв.м., намиращо се на 5 етаж в жилищната сграда в [населено място] [улица]Nо 64 и предаване владението на същото. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно,постановено при допуснато нарушение по приложение на материалния закон и съществени процесуални правила, и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, че с постановеното въззивно решение, съдът се е произнесъл по при неизясненост на делото от фактическа страна-основание за отмяна, което е в противоречие с Решение Nо 237/19.02.2001 година по гр.д. Nо 1521/2000 година на ВКС-V отд., при подробно приповторени доводи, касаещи „неправилното”/ според защитата на касатора/ тълкуване на фактите и закона при разрешаване на спора за придобиване правото на собственост в резултат на изтекла в полза на ищеца придобивна давност по чл. 79 ал.1 ЗС. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация Н. Т. Т.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция изм. ДВ. бр.100/2010 година /, намира: Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед на данните за данъчната оценка на имота и закона – чл. 280 ал.2 ГПК. По делото на л. 22 – производство районен съд, е представено Удостоверение Nо 886/30.01.2007 година на [община]/И. - София за данъчната оценка на имота оценка от 2968 .70 лв., обуславящ извод за цена на иска, според действащите правила на ГПК към предявяване на иск 21.10.2007 г., от 724.20 лв .- арг. от чл. 55 ал. 1 б.”б” ГПК / отм./. При липсата на други данни, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК от 5000 лв. като жена на иска, редакция на закона ДВ. бр.100/2010 година, касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия