Определение № 518 от 04.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 536/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по: 1/ частна жалба на „Фууд Машинъри Интернешънъл“ АД срещу постановеното по реда на чл.247 ГПК определение № 441/ 15.12.2022`г. по ч.т.д. № 675/2022г. на АС – Пловдив, с което е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 373/20.10.2022г. по ч.т.д. № 675/2022г. на АС – Пловдив; 2/ частна касационна жалба на „Фууд Машинъри Интернешънъл“ АД и „Родопа Консерве“ ЕООД против определение № 373/20.10.2022г. /поправено по реда на чл.247 ГПК с определение № 441/ 15.012.2020г./ по ч.т.д. № 675/2022г. на АС – Пловдив, с което са оставени без уважение жалбите на касаторите против определение № 489/ 20.07.2022г. по т. д. № 1506/2021г. на ОС - Стара Загора, с което е постановено спиране на производството по т. д. № 1506/2021г. на ОС - Стара Загора до приключване на досъдебно производство № 26/2019г. по описа на Национална следствена служба, във връзка с прокурорска преписка № 10338/2019г. на СГП. Частните жалбоподатели искат отмяна на атакуваните определения като неправилни. Ответниците по жалбите не представят отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частните жалба, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваният акт апелативният съд е изложил следните съображения: С Решение № 57 от 08.03.2022г. по т. д. №1506/2021г. по описа на ОС – Стара Загора е обявена неплатежоспособността на „Трансглобал сървисис“ ЕООД, определена е началната й дата - 06.09.2021г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, наложена е обща възбрана и запор и е назначен временен синдик. С определение № 321/23.05.2022г. по производството по несъстоятелност е одобрен списъка на кредиторите с приети предявени вземания, обявен в ТР на 21.04.2022г. С искане вх. № 7884/14.07.2022г. Прокуратурата на Република България чрез Софийска градска прокуратура сигнализира съда по несъстоятелността за водено досъдебно производство № 26/2019г. по описа на Национална следствена служба, прокурорска преписка №10338/2019г. по описа на СГП. От посоченото искане, имащо характер на сигнал, е установено, че разследването има за цел да установи извършителя на престъпно деяние, чрез което е прихваната кореспонденция между Luxury Goods International SA, Швейцария и контрагенти на същото дружество, водена чрез електронна поща и при уговаряне на условията на плащане са подменени данните за плащане в оригиналния имейл, като е изпратена банкова сметка на „Трансглобал сървисис“ ЕООД, в резултат на които действия сума в размер на 9 514 470.89 евро е наредена в полза на „Трансглобал сървисис“ ЕООД. В сигнала се посочва, че по образуваното наказателно производство, разследващо компютърната измама, е установено, че запорираните парични средства по сметката на „Трансглобал сървисис“ ЕООД, в „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 3 627 418.68 евро принадлежат на Luxury Goods International SA, Швейцария и е получена молба за връщането й на посоченото дружество. На проведеното на 19.07.2022г. събрание на кредиторите съдът е докладвал постъпилото искане, имащо характер на сигнал, и е дал възможност на кредиторите, длъжника и синдика да вземат становище. С определение 489 от 20.07.2022 г. по т.д. №1506/2021г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, съдът по несъстоятелността е постановил спиране на производството по несъстоятелност /т.д. №1506/2021г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора/ до приключване на досъдебно производство №26/2019г. по описа на Национална следствена служба, във връзка с прокурорска преписка № 10338/2019г. по описа на Софийска градска прокуратура, на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК и чл.621 от ТЗ. Спряното производство по несъстоятелност е във втората се фаза -след постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника по чл.630 ТЗ. Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза в първата фаза на производството е прието, че единственото имущество на дружеството е сума с равностойност 7 097 592.25 лева по валутна банкова сметка на дружеството, по която е наложен запор. На 02.06.2022г. по делото е постъпил отчет на синдика Б. М., който докладва получена от него информация с писмо от „Уникредит Булбанк“ АД относно банковите сметки на длъжника. Установено е, че дружеството има разкрита банкова сметка в евро с наличност 3 627 418.68 евро. На 15.08.2019г. ДСИ при Районен съд – Кюстендил /където към посочената дата е седалището на дружеството/ по изпълнително дело № 70/2019г., с взискател СГП, е наложил запор върху наличните суми по банковите сметки на „Трансглобал сървисис“ ЕООД, в т. ч. и по банковата сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с авоар 3 627 418.68 евро. Въз основа на изпратения сигнал от СГП е прието, че именно по отношение на сумата по посочената банкова сметка във валута се провежда разследването по досъдебно производство № 26/2019г. по описа на Национална следствена служба, във връзка с прокурорска преписка №10338/2019г. по описа на СГП и то е относно неправомерното й отнемане от швейцарското дружество Luxury Goods International SA – престъпления по чл.212а ал.1 и чл.253 ал.1 от НПК. Решаващият състав е счел за неоснователни твърденията в частните жалби, че дори паричните средства по банковата сметка на длъжника да принадлежат на швейцарското дружество, то не е предявило вземането си в производството по несъстоятелност и съответно – след изтичане на сроковете за това – то се явява погасено. Изложени са съображения, че по делото изобщо не са налице данни за изпълнение на процедурата по чл. 54 от приложимия в случая Регламент /ЕО/ № 848/2015 на Съвета от 20.05.2015 г. Съгласно цитирания чл.54, след образуването на производство по несъстоятелност в една държава членка, компетентният съд на тази държава или синдикът, който е назначен от този съд, незабавно информира известните чуждестранни кредитори. Посочената информация, която се предоставя чрез поименното изпращане на съобщение, съдържа по-специално сроковете, предвидените при неспазване на тези срокове санкции, органа или институцията, които са оправомощени да приемат предявените вземания, както и всички други разпоредени мерки. Това съобщение посочва също дали кредиторите, чийто вземания имат право на предпочтително удовлетворение или са обезпечени със залог, е необходимо да предявят вземанията си. Съобщението съдържа и копие от стандартния формуляр за предявяване на вземания, посочен в член 55 от Регламент /ЕО/ № 848/2015 на Съвета от 20.05.2015 г. или информация къде е наличен този формуляр. По делото е налице информация за наложен запор върху паричните средства по банковата сметка още от заключението на съдебноикономическата експертиза от 28.01.2022г. На 27.05.2022г. е получено и писмо от Национална следствена служба. На 01.06.2022г. СГП сигнализира съда с изрично искане да бъде уведомено швейцарското дружество за делото по несъстоятелност, тъй като именно негови средства са наредени чрез измама по сметка на „Трансглобал сървисис“ ЕООД. Въз основа на тези данни решаващият състав е приел, че чуждестранното дружество отново не е уведомено по реда на чл.54 от Регламент /ЕО/ № 848/2015 на Съвета от 20.05.2015 г. за производството по несъстоятелност. Вместо това - с молба вх. №5822/06.06.2022г., изпратена по пощата с клеймо от 02.06.2022г. /стр.301 от делото на ОС – Стара Загора/ синдикът М. моли съда сумата от 3 627 418.68 евро, налична по банковата сметка на „Трансглобал сървисис“ ЕООД, по която е наложен запор по искане на СГП още на 15.08.2019г., да бъде преведена по особената сметка на дружеството в несъстоятелност. По тази молба няма произнасяне от съда по несъстоятелността, но вместо това е свикано събрание с дневен ред относно определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, което единствено имущество е именно тази сума. Апелативният съд е заключил, че след като не е спазена процедурата по чл. 54 от приложимия в случая Регламент /ЕО/ № 848/2015 на Съвета от 20.05.2015г., а на съда, на синдика, и на кредиторите са известни обстоятелствата, описани в сигнала на СГП, срок за предявяване на вземане от страна на чуждестранното дружество изобщо не е почвал да тече. Ето защо е прието, че позоваването в частните жалби на непредявено вземане от страна на чуждестранното дружество и развиване на доводи на тази база, е неоснователно. На второ място, въззивната инстанция е посочила, че наложеният запор върху банковата сметка на длъжника /още преди да възникнат вземанията на кредиторите – частни жалбоподатели/ не подлежи на вписване в ЦРОЗ, поради което доводи за противопоставимост или не въз основа на такова вписване не могат да се правят. На следващо място, е прието, че производството по несъстоятелност има за цел справедливо удовлетворяване на кредиторите, което предпоставя бързина и ефективност на същото, поради което и спирането му е по-скоро изключение и то при точно определени предпоставки. Аргументирано е, че в случая са налице не особените правила, приложими за спиране на производството по несъстоятелност, а общите предпоставки по чл.229 ал.1 т.5 ГПК, които съгласно чл.621 ТЗ следва да намерят субсидиарно приложение. Счетено е, че от установяването на въпроса относно наличието на компютърна измама с паричните средства, постъпили по банковата сметка на дружеството – длъжник, зависи дали тази сума изобщо е част от масата на несъстоятелността. Ако паричните средства принадлежат на швейцарското дружество, то производството по несъстоятелност на „Трансглобал сървисис“ ЕООД би подлежало на спиране по реда на чл.632 от ТЗ, доколкото – освен посочената спорна сума – друго имущество дружеството няма. Ако се установи, че не принадлежат на посочения субект – техен наредител чрез твърдяна измама – то, след евентуална отмяна на наложения запор, сумата би могла да бъде предмет на разпределение между евентуалните кредитори. Заключено е, че се касае за престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи цялото развитие на производството по делото. С оглед изложеното, въззивната инстанция е приела, че по конкретния правен спор, касаещ конкретното производство по делото за несъстоятелност на „Трансглобал сървисис“ ЕООД, предпоставките по чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, във връзка с чл.621 от ТЗ, са налице. С постановеното по реда на чл.247 ГПК определение № 441/ 15.012.2020г. по ч.т.д. № 675/2022г. на АС – Пловдив, е допусната очевидна фактическа грешка в третия диспозитив на определение № 373/20.10.2022г. по ч.т.д. № 675/2022г. на АС – Пловдив, като е постановено, че вместо „Оставя без уважение частна жалба вх. № 7982/28.07.2022г. от „Родопа консерве“ ЕООД- гр. „София“, следва да се чете: „Оставя без уважение частна жалба вх. № 7983/28.07.2022г. от „Фууд Машинъри Интернешънъл“ АД, против определение № 489/ 20.07.2022г. по т.д. № 1506/2021г. на ОС - Стара Загора, с което е постановено спиране на производството по т.д. № 1506/2021г. на ОС - Стара Загора до приключване на досъдебно производство № 26/2019г. по описа на Национална следствена служба, във връзка с прокурорска преписка № 10338/2019г. на СГП“. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК към частната касационна жалба срещу определение № 373/20.10.2022г. по ч.т.д. № 675/2022г. на АС - Пловдив се твърди, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимите за спора въпроси: 1/ Следва ли пристъпните обстоятелства, послужили като основание за спиране на производството, да бъдат разкрити по конкретното, подлежащо на спиране дело, за да е налице основанието по чл.229, ал.1, т.5 ГПК ?; 2/ Възможно ли е спиране на изпълнително производство, респ. производство по несъстоятелност във фаза „осребряване на имуществото“, да бъде спряно на основание чл.229 ГПК?; 3/ Задължени ли са предвид разпоредбата на чл.2, ал.12 Регламент /ЕО/ № 848/2015 на Съвета от 20.05.2015 г., съдът по несъстоятелността или синдикът да уведомят чуждестранен кредитор, ако той не е със седалище в държава – членка, респ. не е „чуждестранен кредитор“ по см. на Регламента?; Касаторите поддържат, че са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 /по първи и втори въпрос/ и т.3 /по втори и трети въпрос/ ГПК. По частната жалба на „Фууд Машинъри Интернешънъл“ АД срещу определение № 441/ 15.012.2020г. по ч.т.д. № 675/2022г. на АС – Пловдив: Частната жалба е неоснователна, тъй като определението е постановено по реда на чл.247 ГПК при наличие на предпоставките за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в третия диспозитив на определение № 373/20.10.2022г. по ч.т.д. № 675/2022г. на АС – Пловдив, а именно - на несъответствие на формирана воля в мотивите на определението /за неоснователност на трети частни жалби на всички жалбоподатели срещу определението по чл.229, ал.1, т.5 ГПК/, и изявената в диспозитива, в който два пъти е посочено, че се оставя без уважение една и съща частна жалба /тази на „Родопа Консерве“ ЕООД/, вместо частната жалба на „Фууд Машинъри Интернешънъл“ АД. Жалбоподателят не е изложил в частната си жалба оплаквания срещу определението по чл.247 ГПК, относими към производството за поправка на очевидна грешка. По касационната жалба на „Фууд Машинъри Интернешънъл“ АД и „Родопа Консерве“ ЕООД против определение № 373/20.10.2022г. /поправено по реда на чл.247 ГПК с определение № 441/ 15.012.2020г./ по ч.т.д. № 675/2022г. на АС – Пловдив: Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ отделение, намира, че не са осъществени предпоставките за допускане на касационното обжалване. Втори въпрос не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в него са игнорирани решаващите мотиви на съда, обусловили конкретния изход на спора, а именно, че спирането на производството по несъстоятелност е обусловено от обстоятелствата, че единственото имущество на дружеството в несъстоятелност са запорирани парични средства, които не биха били част от масата на несъстоятелност, с оглед придобиването им чрез компютърна измама от трето лице – швейцарско дружество /по делото има и данни, че дружеството в несъстоятелност е било създадено с тази цел/. Въпреки, че съдът е приложил Регламент на ЕС по отношение на швейцарско дружество, трети въпрос не може да предпостави основанието за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговорът на този въпрос сам по себе си не може да обуслови промяна на изхода на спора, с оглед решаващият довод на съда, че става въпрос за имущество, което не би формирало масата на несъстоятелността, предвид придобиването му по престъпен начин, относно който довод липсва поставен въпрос от касаторите. Предвид неосъществяването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не следва да бъдат разглеждани наведените във връзка с въпроси № 2 и 3 допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1, съответно по т.3 ГПК – Тълкувателно решение № 1/ 2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Спрямо първи въпрос, независимо, че е от значение за изхода на делото, не може да бъде допуснато касационното обжалване, тъй като не е осъществен допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – определенията по ч.т.д. № 1651/2013г. и ч.т.д. № 8/2014г. на I т.о. на ВКС, са постановени относно досъдебно производство във връзка с приети заключения на вещи лица докато в настоящият случай престъпните обстоятелства касаят придобиването на единственото имущество от търговското дружество. Водим от горното, Върховният касационен съд