Определение № 769 от 27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3158/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 идр.второ вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ю. С. Й. против определение № 61/13.03.2013 г., постановено по гр.д..№ 119/2013 г. от състав на ВКС, трето отделение на гражданската колегия. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна в частта, с която се обжалва определението, с което е оставена без разглеждане касационната жалба. Производството по делото е спряно с определение на състава на ВКС, до приключване на ТД №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Производството по тълкувателното дело е приключило с прието тълкувателно решение, поради което производството по делото следва да бъде възобновено. С обжалваното определение, състав на ВКС е приел, че касационното обжалване е недопустимо, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, предвиждаща необжалваемост на въззивните решения, постановени по искове с цена на иска под 5 000 лева. В случая, исковата молба е предявена в Софийски районен съд на 11.09.2007 година, т.е при действието на ГПК /отм./ и цената на предявения иск се определя съгласно действуващата към онзи момент разпоредба на чл.55, ал.1, б.”г.”, препращаща към б.”б” ГПК /отм./. По делото, на л. 33 от гр.д.№19809/2007 г. по описа на СРС, е приложено удостоверение, от което е видно, че данъчната оценка на целия имот е в размер на 8 266,30 лева, върху която и районния съд е определил цената на предявения иск – ¼ от същата, т.е. цена на иска в размер на 2066,58 лева. Тази цена обосновава и извода и на настоящия състав, че касационното обжалване на постановеното по делото въззивно решение е процесуално недопустимо, на основание чл.280, ал.2 ГПК. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване, предвид разрешаването именно към този момент на преюдициални към хода на делото процесуални въпроси, свързани с родовата подсъдност и дължимата държавна такса. Последващи изменения в обстоятелствата, като напр. изменение размера на данъчната оценка, не променят определената към момента на предявяването цена на иска. Предвид изложеното, частната жалба в частта, с която се обжалва определението на състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане касационната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди. С частната жалба е направено искане за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение за касационното производство, в размер на 1280 евро, поради неговото прекомерност. Цената на предявения иск е 2066,58 лева, по съображенията, изложени по-горе. Съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за конкретния случай е в размер на 263,99 лева. С оглд тълкуването, дадено с ТР№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не е обвързан от ограничението на пар.2 от цитираната наредба, според която не може да се определи възнаграждение, по-малко от трикратния размер на определеното от наредбата, като при всеки един случай, водещото при определяне на същото при искане за намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК е преценката на фактическата и правна сложност на делото и осъществената в тази насока адвокатска защита. В случая не се е стигнало до разглеждане на касационната жалба, като осъществената защита се изразява в изготвен отговор на същата. С оглед горното, съдът приема, че присъденото възнаграждение следва да се намали до размера на минималното такова, предвидено в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е в размер на 263,99 лева. Водим от горното, състав на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия