Определение № 380 от 10.08.2026 г. на ВКС по н. д. № 640/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Окръжен съд – Пловдив и Административен съд – Пловдив във връзка с частна жалба на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Пловдив против определение №297/22.05.2026 г. по н.а.х.д.№2828/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив. За да се произнесе по препирнята за подсъдност, петчленният състав на съдии от ВКС и ВАС съобрази следното: Срещу К. Б. А. за извършено нарушение на чл. 138, ал. 1 от Закона за движение по пътищата е съставен акт за установяване на административно нарушение № GA 3237357/27.04.2025 г. Със съставяне на акта от нарушителя са иззети: пътна книжка с № 1-2-24 със срок на валидност до 14.10.2027 г., два броя регистрационни табели 016В155 и свидетелство за регистрация на МПС с № 0787537. Въз основа на този акт Началник група в ОДМВР Пловдив е издал наказателно постановление № 25-2030-002416/08.05.2025 г., с което на К. Б. А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева. По жалба на наказаното лице срещу наказателното постановление в Районен съд - Пловдив е било образувано н.а.х.д. №2838/2025 г. С решение с рег. №307/22.03.2026 г. на процесуално основание атакуваното наказателно постановление е било отменено. Решението е влязло в сила на 10.04.2026 г. С молба от 08.05.2026 г. процесуалният представител на наказаното лице е поискал районният съд да върне иззетите със съставянето на акта пътна книжка, регистрационни табели и свидетелство за регистрация на МПС. С определение № 297/22.05.2.2026 г. такова произнасяне е направено, като документите и регистрационните табели са върнати на лицето, от което са били иззети. Срещу това определение е била депозирана частна жалба от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Пловдив. Жалбата е била адресирана до Окръжен съд - Пловдив, пред когото самият районен съд е посочил, че подлежи на проверка атакувания акт. Въпреки това жалбата и материалите по делото са били изпратени в Административен съд - Пловдив, където е било образувано к.ч.а.д. №1886/2026г. С определение №7969/01.07.2026 г. този съд е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на Окръжен съд - Пловдив. Аргументирал се е единствено с това, че частната жалба е била адресирана до общия съд. В Окръжен съд - Пловдив е било образувано ч.н.д. №1377/2026 г. С определение №732/13.07.2026 г. производството и пред този съд е било прекратено, като е повдигнат спора за подсъдност, по повод на който е и настоящото произнасяне. Отчитайки това процесуално развитие на делото и естеството на обжалвания от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Пловдив съдебен акт, настоящият смесен състав прецени, че делото е следвало да бъде разгледано от състав на Административен съд – Пловдив. Съображенията за това са следните: Н.а.х.д. № 2838/2025 г., по което всъщност е издадено определението, станало повод за препирнята за подсъдност, е било образувано по жалба срещу наказателно постановление №25-2030-002416/08.05.2025 г. Съгласно чл. 59 ЗАНН наказателните постановления и останалите актове по чл. 58д ЗАНН подлежат на съдебен контрол от районния съд като първа инстанция. По силата на чл. 63в ЗАНН решенията на районния съд, постановени в производствата по този закон, подлежат на касационно обжалване пред съответния административен съд при условията и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Двете разпоредби са ясни и напълно безспорни – чрез тях законодателят е възложил цялостния инстанционен контрол върху съдебните актове, постановени в административнонаказателното производство по ЗАНН, на административните съдилища. В конкретния случай спорът произтича от обстоятелството, че районният съд се е произнесъл относно съдбата на иззетите при съставянето на акта за установяване на административно нарушение вещи и документи след влизане в сила на решението, с което наказателното постановление е отменено. Това процесуално развитие обаче не изменя характера на производството, нито води до възникване на ново, самостоятелно производство, различно от административнонаказателното. Изземването на пътната книжка, регистрационните табели и свидетелството за регистрация на моторното превозно средство е извършено в рамките на административнонаказателното производство и като процесуална последица от съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Въпросът относно последващото им задържане или връщане представлява елемент от приключването на същото производство, тъй като е обусловен от неговия краен резултат и не притежава самостоятелно материалноправно основание извън него. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗАНН, която задължава районния съд при постановяване на решението си да се произнесе и относно веществените доказателства, отнетите в полза на държавата вещи и разноските по делото. Законът разглежда тези въпроси като съпътстващи разрешаването на административнонаказателния спор, а не като предмет на отделно производство. Ето защо обстоятелството, че произнасянето относно иззетите вещи е осъществено с последващо определение, вместо да бъде инкорпорирано в решението по съществото на спора, няма за последица промяна на процесуалния режим на съдебния акт или на компетентния да осъществи инстанционния контрол съд. Процесуалната форма на акта не може да обуслови различна функционална подсъдност, когато предметът на произнасянето остава неразделна част от административнонаказателното производство. Не може да бъде споделено разбирането, че след приключване на производството по оспорване на наказателното постановление произнасянето относно иззетите вещи следва да се приравни на производство по НПК единствено поради това, че е постановено с определение. ЗАНН представлява самостоятелна процесуална уредба, която само субсидиарно препраща към НПК в изрично предвидените от закона случаи. Липсва законово основание инстанционният контрол върху съдебен акт, постановен в рамките на административнонаказателно производство по ЗАНН, да бъде възложен на общите наказателни съдилища. Подобно разрешение би довело до разпокъсване на инстанционния контрол върху едно и също производство между съдилища от различни системи, каквото законът очевидно не допуска. Ирелевантно за определяне на компетентния съд е както даденото от районния съд неправилно указание относно реда за обжалване, така и обстоятелството, че частната жалба е била адресирана до Окръжен съд – Пловдив. Съгласно трайно възприетото в теорията и практиката разбиране подсъдността се определя въз основа на закона, а не от процесуалното поведение на страните или от дадените от съда указания. Неправилното указание не поражда компетентност за съд, на който законът не е възложил разглеждането на съответния вид спорове. По тези съображения настоящият петчленен състав приема, че компетентен да разгледа частната жалба срещу определението на Районен съд – Пловдив е Административен съд – Пловдив като касационна инстанция по административнонаказателните производства по ЗАНН, на когото делото следва да бъде изпратено. Така мотивиран, смесеният състав на съдии от ВКС и ВАС