Определение № 2679 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. Л. и Ю. Г. Корева чрез общият им пълномощник адв. Х. против решение № 348 от 20.03.2023 г. по гр. д. № 136/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Ответниците С. Д. А. чрез адв. П. и Т. Г. А., действаща чрез С. Д. А. – настойник и законен представител чрез адв. К. са подали отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. С тях се ангажира становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 3856 от 21.11.2022 г. по гр. д. № 375/2022 г. на Районен съд – Пловдив в частта за отхвърляне на предявения от И. С. Л. и Ю. Г. К. против С. Д. А. и Т. Г. А. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД - за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ..., том.., рег. № ..., дело № ../... г. на Т. К. – нотариус с рег. № 227 на НК, с който Г. М. Л. и И. С. Л. са прехвърлили на Т. Г. А. и С. Д. А. поземлен имот в [населено място], [община], област Пловдивска, с идентификатор ... (съставляващ УПИ ... - 469, кв. 73), ведно с 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор .., ведно с всички подобрения и насаждения в имота и в полза на ответниците са присъдени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че на 28.12.2006 г. са сключени два алеаторни договора, с които е прехвърлена собствеността на два съседни недвижими имота, находящи се в [населено място], Пловдивска област. С първия договор, оформен с нотариален акт № .. от ...... г. на нотариус с рег. № 227 на НК Г. М. Л. и съпругата му И. С. Л. са прехвърлили на дъщеря си Т. Г. А. и нейният съпруг С. Д. А. собствеността върху поземлен имот с идентификатор ..., ведно с 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор ..., както и с всички подобрения и насаждения в дворното място, срещу поето от приобретателите задължение да гледат и издържат прехвърлителите докато са живи, като им осигурят спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, като същите си запазват правото на ползване върху прехвърления имот. С втория договор, оформен с нотариален акт № 167 от 28.12.2006 г. на горепосочения нотариус, приобретателите по първия договор Т. и С. А. са прехвърлили на Ю. Г. Корева, по време на брака й с О. К., собствеността върху 1/2 ид. ч. от съседния имот: УПИ..., кв. 73 по плана на селото, ведно с 1/2 ид. ч. от построената в него стопанска постройка, лятна кухня, ведно с всички подобрения и насаждения в имота, срещу задължението поето от приобретателката да издържа и гледа прехвърлителите по първия договор Г. и И. Л. докато са живи, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега. Прехвърлителят по първия договор Г. М. Л. е починал на 02.02.2021 г., като е оставил за наследници по закон ищцата И. Л. - преживяла съпруга и две дъщери - страните по делото Ю. К. и Т. А.. Последната е поставена под пълно запрещение с влязлото в сила решение №1037/14.07.2022 г. по гр. д. № 718/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, а за неин настойник е назначен съпругът й С. А.. По делото е приет за разглеждане от първоинстанционния съд насрещен иск от ответниците против Ю. Корева и съпруга й О. К. с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД с искане да бъде развален договора за продажба на имот срещу задължение за издръжка и гледане на трето лице, обективиран в нотариален акт № ../... г. на нотариус с рег. № 227 на НК. По този иск е постановено решение от първостепенния съд, което не е обжалвано и е влязло в сила. С тази част от решението съдът е отхвърлил претенцията като е приел, че ответниците по нея – Ю. и О. К. са полагали грижи и издръжка в пълен обем и съобразно нуждите на Г. и И. Л., на които грижи и издръжка последните не са се противопоставяли. Установено е също, че макар и спорадично, С. и Т. А. са полагали известни грижи и издръжка в изпълнение на поетото в полза на прехвърлителите Г. и И. Л. задължение, като след поставянето й под пълно запрещение, Т. А. е изпаднала в обективна невъзможност да изпълнява тези свои задължения. Второинстанционният съд е зачел правните последици на влязлото в сила решение по спора, предмет на насрещния иск – спрямо развалянето на договора по нотариален акт № .../... г., претендирано поради неизпълнение на поетото задължение за издръжка и грижи на трето лице. Така е приел (обвързан от това решение), че приобретателката Корева е изпълнявала задълженията си по договора, оформен в горепосочения нотариален акт като е издържала и гледала родителите си в съответствие с конкретните им нужди, обусловени от възрастта и здравословното им състояние. Направен е решаващ извод, че това изпълнение е точно по вид, обем и качество, поради което отсъства основание за разваляне до размера на правата на ищците И. Л. и Ю. Корева на сключения на 28.12.2006 г. с нотариален акт № 166/2006 г. алеаторен договор, с който Г. Л. и съпругата му И. Л. са прехвърлили на дъщеря си Т. Г. А. и нейният съпруг С. Д. А. собствеността върху притежавания от тях недвижим имот, поради неосъществяване на дължимата от приобретателите по този договор престация да гледат и издържат прехвърлителите докато са живи. Развити са съображения ( при позоваване на формирана съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, изразена в решение № 20/13.03.2019 г. по гр. д. № 2298/2018 г. и решение № 60221/19.01.2022 г. по гр. д. № 3270/2020 г., и двете по описа на IV г.о. на ВКС), че очертаното по – горе изпълнение от Ю. и О. Кореви е било прието от прехвърлителите (кредиторите) И. и Г. Л.), които не са се противопоставяли на полаганите за тях грижи и издръжка от трети лица. С оглед естеството на договора за издръжка и гледане (сключван с оглед личността на длъжника, поради което изпълнение по договора дължи именно той) и целта, която преследва - нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните и разумни граници, е прието, че е възможно така това съглашение да бъде изпълнявано и от трето лице. В тази връзка е изтъкнато, че приобретателят не може да задължи прехвърлителя да отказва грижи и издръжка от трети лица, нито пък може да ограничи тези лица да му предоставят такива. Когато кредиторът приеме предоставеното изпълнение от трето лице, длъжникът се освобождава от задължението си. При това е без значение дали третото лице е натоварено да изпълни от длъжника, или изпълнява по своя воля. Приеме ли изпълнението (макар да не е бил длъжен), кредиторът е удовлетворен. Ако той е доволен от получените издръжка и грижи, длъжникът не може да му натрапи повече, отколкото той е съгласен да приеме, поради което наследниците на кредитора не могат да претендират последиците от такова („непълно“) изпълнение. В обжалваното решение е застъпено виждане, че несъмнено ищцата Ю. Корева и нейния съпруг О. К. са полагали грижи и издръжка в пълен обем и съобразно нуждите на Г. и И. Л., на които грижи и издръжка последните не са се противопоставяли. Прието е, че първите са били и натоварени от длъжниците Т. и С. А. с изпълнение на това задължение по силата на сключения между тях на 28.12.2006 г. договор в полза на трето лице - бенефициерите Г. Л. и съпругата му И. Л., с уговорено задължение на приобретателите да ги гледат и издържат докато са живи. Така е аргументирано становище, че е налице именно договор в полза на трето лице по смисъла на чл. 22 ЗЗД, тъй като съглашението поражда права за лице, което е различно от страните по него и няма изискване третото лице да присъства или да се представлява при сключването му. Развити са доводи, че Г. Л. е приемал изпълнение по описания по-горе начин от момента на сключване на договора на 28.12.2006 г. до смъртта си на 02.02.2021 г., като не е предприел действия по развалянето на договора поради неизпълнение, поради което е направено съждение, че той е считал предоставеното му изпълнение за надлежно такова. И. Л. също е приела това изпълнение от момента на сключване на договора на 28.12.2006 г., на което не се противопоставя и понастоящем. Предвид на тези мотиви е прието, че ответниците А. не са в неизпълнение на договорното си задължение по алеаторния договор, оформен в нотариален акт № 166/28.12.2006 г. на нотариус Т. К. – рег. № 227 на НК, поради което претенцията по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за неговото разваляне е отхвърлена.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите обосновават искане за достъп до касация на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и при предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 3 ГПК с твърдения, че въззивното решение е нищожно като постановено в противоречие с морала и очевидно неправилно.

В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК конкретни въпроси не са формулирани. Вместо това страната излага съображения за неправилност на въззивния съдебен акт и сочи, че е постановен в противоречие с решение № 20/13.03.2019 г. по гр. д. № 2298/2018 г. на ВКС, IV г. о.

На основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на ВКС се претендира допустимост на обжалването по следните въпроси:

1. „Когато прилага тълкувателно решение касаещо действието на договорите съдът може ли да не изследва възникването, валидността, действителната воля на страните, действието и съществуването на задължението спрямо страните без да се произнася относно бъдещото действие на договора, конекситета на договорите, а само да посочи наличието на изпълнение и да отхвърли иска?“ и

2. „Приложимо ли е ТР № 6/15.05.2012 г. по т. д. № 6/2011 г. на ВКС, ОСГК при наличие на два отделни, сключени без да е посочено, че са във връзка един с друг договори за издръжка и гледане на едни и същи лица?“.

Според разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС селектирането на касационните жалби се извършва при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевантен правен въпрос. Той осъществява общо основание за допускане на обжалването и се свързва с произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос е винаги конкретен, включва се в предмета на спора и обуславя решаващата воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Въпросите, които имат значение за правилността на този акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства не удовлетворяват общия селективен критерий. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение (чл. 281, т. 3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба - чл. 290, ал. 1 ГПК. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – вж. мотивите в съобразителната част към указанията по т. 1 от цитирания по - горе тълкувателен акт.

По изложените съображения искането за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователно. Липсата на поставен, конкретно формулиран въпрос с обуславящо значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни предпоставки.

Достъпът до касация не може да се проведе и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като така повдигнатите въпроси не притежават характеристиката на общо основание - правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Те са предпоставени от становище на страната по правилността на въззивното решение и изразяват несъгласието й с решаващите изводи за неоснователност на претенцията за разваляне на договора за издръжка и гледане по нотариален акт № 166/2006 г., а те не могат да удовлетворят общата селективна предпоставка. Дали изводите на въззивния съд са законосъобразни или не, е предмет на проверка в производството по разглеждане на касационната жалба, което обаче се развива след допуснат касационен контрол, предпоставки за което в случая отсъстват.

Обжалваното въззивно решение не е нищожен съдебен акт, каквито доводи развива страната.

Легално определение на понятието „нищожност” на съдебното решение липсва. В съдебната практика и в правната теория, съдържанието на понятието е извлечено по пътя на тълкуването, основаващо се на характера на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правния спор. В константната съдебна практика и в правната теория се приема, че нищожно е решението, което е постановено от ненадлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, неизготвено в писмена форма или неподписано, вкл. издадено в електронна форма без да е подписано с квалифициран електронен подпис, както и такова, което е толкова неясно и неразбираемо, че волята на съда не може да бъде изведена дори чрез тълкуване. Нито един от тези пороци не е налице по отношение на обжалвания съдебен акт. Релевираното оплакване, че в постановилият го съд не е съобразил моралната страна на търсената защита (защото прехвърлителката И. Л. била изгонена на улицата от ответниците А. по крайно унижаващ и недостоен начин, които са натрапили на своите родители и сина им – проблемен като употребяващ наркотици и криминално проявено лице) е без значение за валидността на решението.

Няма основание за допускане на касационен контрол и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т.е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това, наличието на разглежданото основание следва да се обоснове от страната, а не е в служебно задължение на съда. Такава аргументация в случая няма.

В обобщение, не са обосновани предпоставки за допускане на обжалването на основанията по чл. 280, ал.1, т. и т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 3 ГПК, поради което достъп до касация следва да бъде отказан.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.