Определение № 37 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3/2026 г.

Производството е по реда на чл.135, ал.5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Софийски градски съд (СГС) и Административен съд София – град (АССГ), повдигнат с определение от 10 януари 2022 год. на СГС по гр.д. № 3769/2021 год. по описа на този съд, относно компетентния съд, който да разгледа предявените от А. П. И. срещу Министерство на туризма, осъдителни искове за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в загуба на притежавана от него съразмерна част от имуществото на „Слънчев бряг“ АД като акционер на дружеството в размер на 657 578,70 лв. и за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза от неполучен дивидент от „Слънчев бряг“ АД като акционер на дружеството във връзка с притежаваните от него 5 340 бр. акции в размер 438 386,62 лв., както и искове за заплащане на обезщетения за забава върху претендираните главници, считано от влизане в сила на решението на съда, установяващо незаконосъобразността на действията/бездействията на ответника до окончателното изплащане. Исковата молба на ищеца А. П. И. срещу Министерство на туризма е депозирана на 03 май 2019 год. пред АССГ. С разпореждане от 30 октомври 2019 год. съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна и е оставил без движение последната, като е дал указания на ищеца да уточни в резултат на какво счита, че са му причинени твърдените вреди, като посочи ясно дали те са в резултат на конкретен административен акт, отменен като незаконосъобразен по съответния ред, съответно обявен за нищожен, или за който се твърди че е нищожен, като се изложат съображения за това твърдение; да посочи конкретното незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице. В указания срок ищецът е депозирал молба-уточнение. След запознаване с изложените в нея допълнителни уточнения, съдът е приел, че предявените искове, предявени по реда на чл.203 и сл. вр. чл.128, ал.1, т.6 АПК и чл.1, ал.1 от Закона за отговроността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), са процесуално недопустими, тъй като в исковата молба липсват твърдения за наличието на вреда, настъпила конкретно в резултат на административна дейност. Приел е, че дадените конкретни и ясни указания за отстраняване на нередовността на исковата молба, не са изпълнени от ищеца, тъй като липсват конкретни твърдения, относими към фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, което прави невъзможно изследването на пряка и непосредствена причинна връзка между причинител и вреда. По изложените съображения и предвид неизпълнение на дадените указания, с определение № 1358 от 24 февруари 2021 год. исковата молба е върната и производството по делото е прекратено. Препис от определението е надлежно връчено на ищеца на 15 март 2021 год., който в срока за обжалването му пред Върховния административен съд (ВАС) е депозирал частна жалба с вх. № 9509 от 18 март 2021 год., както и молба от 15 март 2021 год., с която е поискал от административния съд да допълни определението си от 24 февруари 2021 год. като се произнесе по въпроса за подсъдността на исковете и съответно да препрати делото на компетентния съд, каквото искане е направено с молба – уточнение от 19 ноември 2019 год. По повод на искането за допълване на съдебния акт, с който исковата молба е върната и производството по делото е прекратено, съдът с определение № 1897 от 17 март 2021 год. е допълнил прекратителното си определение от 24 февруари 2021 год., като в първия диспозитив думите „и връща“ се заличават и се създава трети диспозитив със следното съдържание: „Изпраща по подсъдност делото на Софийски градски съд, при спазване на правилата за съхраняване и архивиране на съдебните дела.“, като е посочил, че определението не подлежи на обжалване. По повод на това определение, делото е изпратено и образувано в СГС като гр.дело № 3769/2021 год. С определение № 260126 от 10 януари 2022 год. състава на СГС е повдигнал спор за подсъдност пред смесен състав от съдии от ВКС и ВАС за определяне на компетентен съд, който да се произнесе по предявените искове. По повод на този спор за подсъдност е образувано гр.дело № 2-А/2022 год. от смесен петчленен състав от съдии от ВКС и ВАС. С определение № 10 от 29 март 2022 год. състава състоящ се от съдии от ВКС и ВАС е прекратил производството по гр.дело № 2-А/2022 год., образувано на основание чл.135, ал.5 АПК и е изпратил делото на АССГ за надлежно администриране до Върховния административен съд на депозираната от ищеца А. П. И. частна жалба с вх. № 9509 от 18 март 2021 год. срещу определение № 1358 от 24 февруари 2021 год., постановено по адм.дело № 4820/2019 год. по описа на съда По повод на тази частна жалба е образувано адм.дело № 4112/2022 год. по описа на ВАС. С определение № 7005 от 12 юли 2022 год. постановено по това дело състава на ВАС е оставил без разглеждане жалбата на А. П. И., против определение № 1358 от 24 февруари 2021 год., постановено от състав на АССГ по адм.дело № 4820/2019 год., допълнено с определение № 1897 от 17 март 2021 год., постановено по същото дело и е прекратил производството по делото. Това определение на тричленен състав на ВАС е оставено в сила с определение № 10470 от 17 ноември 2022 год. постановено по адм.дело № 7925/2022 год. от петчленен състав на ВАС. След приключване на производството пред ВАС делото е изпратено в СГС на 19 декември 2022 год. След близо три години състава на СГС е постановил по гр.дело № 3769/2021 год определение № 263932 от 02 октомври 2025 год. с което се прекратява производството по делото. По реда на въззивният съдебен контрол прекратителното определение на СГС е отменено с определение № 2945 от 10 ноември 2025 год. постановено по въззивно частно гражданско дело № 2989/2025 год. по описа на Апелативен съд гр.София. За пълнота на изложението въззивният съдебен състав е посочил в мотивите си, че липсва произнасяне по повдигнатата препирня за подсъдност. След връщане на делото в СГС с разпореждане № 260030 от 09 януари 2026 год. делото е изпратено отново на смесен състав от съдии от ВКС и ВАС, по повод на което е образувано настоящото производство. При така установените факти по делото се налагат следните изводи от правно естество: По преюдициалният въпрос по делото, дали определение № 1897 от 17 март 2021 год. постановено от АССГ с което е допълнено прекратителното определение № 1358 от 24 февруари 2021 год., с което делото е изпратено по подсъдност от АССГ на СГС е породило правни последици. Настоящият петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС преценява това определение за недопустимо, тъй като с него се променя постановеното вече прекратително определение. С това определение се променя окончателно формираната воля на съда за недопустимост на образуваното съдебно производство. От определение, което слага край на съдебното производство въобще, поради преценката на съда за недопустимост на исковете, след допълнителното определение, то се променя в определение, което слага край на производството само пред административния съд, поради неподсъдност на исковете и изпращането им на друг компетентния съд. С второто си допълващо определение административният съд е нарушил забраната на чл.246 ГПК приложима по реда на чл.144 АПК за неизменяемост и неоттегляемост на съдебното решение от постановилия го съд. Тази норма е приложима и за определенията. Нарушаването на тази забрана води до недопустимост на съдебния акт, с който тя се нарушава. Недопустимостта на съдебния акт обаче може да бъде премахната само по пътя на обжалването му, каквото в конкретния случай не е предприето. При това положение недопустимото определение, след като не е отменено по реда на инстанционният съдебен контрол, се приема за действително и поражда правни последици, с които настоящият съдебен състав следва да се съобрази. По основният правен въпрос предмет на настоящото производство: Настоящият петчленен състав на съдии от Върховен касационен съд и Върховен административен съд, като взе предвид обстоятелствата, изложени в исковата молба и извършените до момента процесуални действия от съда и страните, приема че делото е подсъдно на Софийски градски съд по следните съображения: От съществено значение при извършването на преценката по какъв процесуален ред следва да бъде разгледана предявена срещу държавен орган претенция за обезщетение и кой е компетентният за това съд (общ или административен) е видът на дейността (действията), при осъществяването на която се твърди, че са причинени вредите, както и естеството на отношенията между спорещите страни, с които тази дейност е свързана. При това следва да бъдат съобразени и фактическите твърдения, съдържащи се в сезиращата съда искова молба, от които ищецът извежда своите претенции, предвид обстоятелството, че правната квалификация е дейност на съда, а не на сезиращата съда страна и се определя чрез подвеждане на твърденията и формулирания петитум под приложимите материалноправни и процесуални норми. Само когато се твърди, че вредите, чието обезщетяване се търси, са причинени от актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица, които представляват административна дейност и които действия принципно подлежат на контрол за законосъобразност от административните съдилища (претендират се вреди от дейност, която по същността си е административна), то компетентни да се произнесат по исковете за вреди са административните съдилища. Но ако задълженията на ответника не сочат на извършването на действия, при или по повод изпълнението на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявеният иск за обезщетение не подлежи на разглеждане по реда на чл. 203 и сл. АПК. В настоящия случай в исковата молба на А. П. И. не се съдържат твърдения за незаконосъобразни действия на ответника или негов служител, извършени при или по повод изпълнение на административната дейност, която му е възложена по силата на нормативен акт, респ. за бездействие по повод изпълнението на такава дейност, които да имат за последица настъпването на вредите, които се претендира, че следва да бъдат обезщетени. Ищецът А. П. И. претедира Министерство на туризма, да му заплати обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в загуба на притежавана от него съразмерна част от имуществото на „Слънчев бряг“ АД като акционер на дружеството в размер на 657 578,70 лв. и за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза от неполучен дивидент от „Слънчев бряг“ АД като акционер на дружеството във връзка с притежаваните от него 5 340 бр. акции в размер 438 386,62 лв., както и искове за заплащане на обезщетения за забава върху претендираните главници, считано от влизане в сила на решението на съда, установяващо незаконосъобразността на действията/бездействията на ответника до окончателното изплащане. Всички тези твърдения не сочат твърдяните вреди да са в резултат на административна дейност, което изключва процесуалната възможност същите да се разглеждат по същество по реда на АПК и от административен съд. Министерство на туризма в случая не е действало в качеството си на орган на власт, т. е. като административен орган, осъществяващ властнически правомощия, а в качеството си на представляващ държавата акционер в „Слънчев бряг“ АД, поради което претенцията следва да бъде разгледана от общия съд, който следва да определи правната квалификация на претенцията въз основа на съдържащите се в исковата молба твърдения. При изложените съображения делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, който да разгледа предявените срещу Министерство на туризма искове. По изложените съображения настоящият петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България