Определение № 2441 от 24.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 743/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Делта Хил 2020“ ООД, [населено място], приподписана от процесуалния му представител адвокат Д. Н., срещу определение № 75 от 30.01.2024 г. по в.ч.т.д.№ 44/2024 г. на Варненски апелативен съд. С атакуваното определение се потвърждава първоинстанционното разпореждане № 5082 от 02.10.2023 г. по т.д.№ 688/2022 г. на Варненски окръжен съд, с което на основание чл. 262, ал.2, т.2 ГПК се връща въззивна жалба с вх.№ 15070/16.06.2023 г. на „Делта Хил 2020“ ООД, поради неотстраняване в срок на нередовностите щ. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му. Твърди се, че въззивният съд не е извършил проверка, дали първоинстанционният съд е указал на въззивника „Делта Хил 2020“ ООД, какви са последиците при невнасяне в предоставения срок на дължимата държавна такса и непредставяне на доказателства за това. Като аргумент се сочи, че в случая не е било указано на страната, че при невнасяне в предоставения срок на дължимата държавна такса и непредставяне на доказателства за това, въззивната жалба подлежи на връщане, поради което в случая разпоредбата на чл. 262, ал.2, т.2 ГПК е приложена неправилно. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, посочено в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. В писмен отговор насрещната страна „Темпо транс“ ЕООД, [населено място] оспорва наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване, както и основателността на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното: Във Варненски окръжен съд е постъпила въззивна жалба с вх. № 15070/16.06.2023 г., подадена от „Делта Хил 2020“ ООД срещу решение № 224 от 22.05.2023 г. по т.д.№ 688/2022 г. на Варненски окръжен съд. В процеса на администрирането й е постановено разпореждане № 3365 от 20.06.2023 г. на Варненски окръжен съд, с което на жалбоподателя- „Делта Хил 2020“ ООД се дават указания за представяне на доказателства за заплатена по сметка на Варненски апелативен съд държавна такса в размер на 418,42 лв. за подадената въззивна жалба, в едноседмичен срок от получаване на разпореждането, като изрично се посочва, че при неотстраняване изцяло и в срок на нередовността, жалбата ще бъде върната на основание чл. 262, ал.2, т.2 ГПК. Видно от приложените по делото книжа, препис от разпореждането е връчен в бюро „Призовки“ на 21.09.2023 г. на адвокат С. К., надлежно упълномощен от „Делта Хил 2020“ ООД, с приложено към съобщението за връчване заверено копие от пълномощно. Впоследствие, с разпореждане № 5082 от 02.10.2023 г. по т.д.№ 688/2022 г. на Варненски окръжен съд се установява, че в рамките на дадения едноседмичен срок, който изтича на 28.09.2023 г., както и към момента на постановяване на самото разпореждане, пороците на жалбата не са отстранени, поради което въззивна жалба с вх. № 15070/16.06.2023 г. се връща на основание чл. 262, ал.2, т.2 ГПК. Сезиран с частна жалба срещу разпореждане № 5082 от 02.10.2023 г. по т.д.№ 688/2022 г. на Варненски окръжен съд, въззивният съд е проследил и изложил подробно хронологията на администриране на въззивна жалба с вх. № 15070/16.06.2023 г., като е споделил изцяло мотивите и правните изводи на Варненски окръжен съд, потвърждавайки постановеното от него разпореждане за връщане. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд определение. В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят поставя следния въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да извърши проверка, дали първоинстанционният съд е дал указания на жалбоподателя, че при невнасяне на дължимата държавна такса в определения срок въззивната жалба ще бъде върната?“ По така поставения въпрос се сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради твърдяно от жалбоподателя противоречие със следната съдебна практика: определение № 337 от 11.09.2020 г. по ч.т.д.№ 1404/2020 г. на ВКС, ТК, II т.о., ТК; определение № 324 от 09.10.2013 г. по ч.гр.д. № 4841/2013 г. на ВКС, ГК, II г.о.; определение № 474 от 11.11.2009 г. по ч.гр.д. № 418/2009 г. на ВКС, ГК, II г.о.; определение № 238 от 04.06.2018 г. по ч.гр.д. № 2030/2018 г. на ВКС, ГК, III г.о.; определение № 632 от 01.10.2015 г. по ч.гр.д. № 4455/2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; определение № 29 от 18.01.2019 г. по ч.гр.д. № 11/2019 г. на ВКС, ГК, III г.о. По отношение на формулирания въпрос следва да се има предвид изложеното в Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В тази връзка основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивния съдебен акт по чл. 281, т.3 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че поставеният въпрос касае правилността на обжалвания съдебен акт и е непосредствено свързан с изследване на фактическата обстановка по конкретния случай, като в тази връзка той представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК, а не основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде разгледан в производството по допускане на касационно обжалване по чл. 274, ал.3 ГПК. Извън горното, от данните по делото е установено, че видно от приложената по делото разписка, препис от разпореждане № 3365/20.06.2023 г., с което са били дадени указания за отстраняване нередовностите на въззивната жалба е било надлежно връчено на жалбоподателя, като в него се съдържа изрично предупреждение за последиците от тяхното неизпълнение. По изложените съображения определението по в.ч.т.д.№ 44/2024 г. на Варненски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение