Определение № 4008 от 22.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4864/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. С. М., чрез процесуалния си представител адв.К. Д., срещу решение № 3858 от 27.06.2024г. по в.гр.д.№ 4033/2023г. на Софийския градски съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 20074265 от 12.01.2023г. по гр.д. №23888/2021г. на Софийския районен съд, е отхвърлен предявеният от касатора против А. Й. И. и Б. Й. М. владелчески иск с правна квалификация чл. 76 ЗС - за осъждане на ответниците да възстановят отнетото по скрит начин владение на ищеца върху част от поземлен имот с идентификатор *, представляваща около 100кв.м., заключени между улица от западната посока с дължина около 1.5 метра, от северна посока - новоизградената от ответниците ограда с дължина около 30 метра и нейното продължение към оградата на съседния имот с идентификатор * с дължина около 41 метра, от западна посока - ограда на поземлен имот с идентификатор *** с дължина около 4.5 метра и от южна посока - самоволно премахната от ответниците ограда с дължина около 40 м.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен със законните последици.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1.Следва ли въззивният съд, независимо от възможността по член 272 ГПК да препрати към мотивите на първата инстанция, когато потвърждава нейно решение, да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира собствени изводи и да постанови решение по същество, като обсъди и оплакванията във вьззивната жалба;

По въпроса се поддържа, че приетото от въззивния съд противоречи на задължителната и казуална практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №42/22.01.2024г. по гр.д. №4241/2022г. на ВКС, I ГО, решение №198/29.11.2023г. по гр.д. №3852/2022г. на ВКС, II ГО.

2.Налице ли е отнемане на владението на част от недвижим имот, когато оградата е поставена от съседа-ответник, навътре в имота на ищеца, тази ограда не съвпада с границата по кадастралната карта между имотите и с оградата се затруднява достъпа до част от имота на ищеца;

Твърди се, че приетото по въпроса от въззивния съд в обжалваното решение противоречи на решение №45/03.02.2011 г. по гр.д. №242/2010г., на ВКС, I ГО.

3. Длъжен ли е съдът при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди точно всички доказателства по делото, в тяхната съвкупност без да ги тълкува непълно, едностранно и извадково, с цел да се обоснове определен фактически и правен извод на съда;

Сочи се противоречие с Решение №149/03.07.2012г. по гр.д. №1084/2011г. на ВКС, III ГО.

4. Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение и на изводите си, въз основа на които постановява крайния си акт, да съобрази всички обстоятелства по делото в тяхната логическа връзка, спазвайки правила от логически, опитен и научен характер;

Твърди се противоречие с Тълкувателно решение №1/17.07.2001 г. по т.д. №1/2001г. на ОСГК на ВКС.

5. Може ли крайният извод на съда да не кореспондира и да противоречи на установената по делото фактическа обстановка;

Поддържа се противоречие с Постановление № 1/13.07.1953г. на Пленума на ВС.

6. Следва ли в мотивите на въззивната инстанция, като инстанция по същество, да се съдържа изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни;

Сочи противоречие с Решение №96/02.02.2023г. по гр. д. №4992/2021г. на ВКС, I ГО.

7. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, да обсъди защитните тези на страните, като при преценката на свидетелските показания да установи налице ли е противоречие и основания да бъдат кредитирани някои от тях при съпоставка с останалите доказателства по делото; длъжен ли е въззивният съд при противоречие между свидетелските показания да прецени казаното от кои свидетели следва да приеме за достоверно и по какви съображения, и да изложи съображения налице ли са основания да не се дава вяра на показанията на някой свидетел;

Поддържа се противоречие на приетото от въззивния съд с Решение №50084 от 30.11.2022г. по гр.д. №3966/2021 г. на ВКС, II ГО и Решение №176/28.05.2011г. по гр.д. №759/2010г. на ВКС, II ГО.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответниците по касация А. Й. И. и Б. Й. М., чрез процесуалния си представител адвокат Ю. С., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е установил от фактическа страна, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 32 по нотариално дело № 688/1968 г. на III нотариус при Софийския народен съд, В. Й. С. е призната за собственик на дворно място с жилищна сграда с площ от 1 454 кв. м. при съседи В. Г., наследници на Я. Ш., Д. М. и улица съставляващ имот с планоснимачен № *, за части от който са отредени парцели * и *** от квартал пети по плана на [населено място], който парцел бил с неуредени сметки по регулация.

С Нотариален акт № 190 по нотариално дело № 2235/1969 г. по описа на първи нотариус при Софийски народен съд, В. С. е дарила на сина си Й. И. парцел, съставляващ *** от квартал пети с площ 645 кв.м.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 31 по нот. дело № 1823/1982 г., издаден от нотариус при СРС, В. С. и М. С. са прехвърлили на А. Д. и С. А. дворно място с площ 576 кв. м., съставляващ парцел *** от квартал пети по плана на [населено място], местност К..

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 81 по нотариално дело № 9468/1997 г. на нотариус към Софийски районен съд, С. М. А., В. Б. А., А. М. Д. и Г. М. са продали на ищцата Х. М. дворно място с площ 576 кв. м., представляващо парцел * за имот с планоснимачен № * от кв. пети по плана на [населено място], местност К..

Установено е от удостоверение за наследници, че Б. Й. М. и А. Й. И. са наследници на починалия на 01.04.2003 г. Й. И..

Констатирано е, че със споразумение от 21.08.2008 г., Б. М. и А. И. от една страна и Х. М. от друга, са се споразумели, в качеството им на съседи и собственици на непосредствено граничещи имоти, да бъде извършено частично изменение на разделителната регулационна линия между двата имота, която граница да се изправи от улицата по цялото протежение на тогава съществуващата ограда до долния край на дворните места, във връзка, с което да се извършат съответните фактически действия по проект на „Геокад“ ЕООД като споразумението е с нотариално заверени подписи на същата дата.

Посочено е, че съгласно приетата по делото СТЕ, при направен оглед от вещото лице е установено, че съществуващата между двата имота ограда не съвпадала с имотната граница между тях, съгласно действащата кадастрална карта, тя не съвпадала и с границата между двата имота, отразена в мотивираното предложение за изменение на регулационния план, изготвено от „Геокад“ ЕООД, през месец март 2010г.Не можело да се определи кога новата ограда е изградена.Единствената следа от по-стара ограда е бетонов кол, който съвпада с границата между парцелите по регулационния план от 1967 г.

По делото са събрани гласни доказателства като свидетелят П. Г., е посочил, че по повод познанството си с ищцата е посещавал многократно имота.Там е виждал и ответниците, като Б. познавал по-добре.Имал представа от двата имота, тъй като често ходел там.Помнил старата ограда, която била на разстояние от къщата на ищцата, а не както сега по- близо.Не знаел кой е преместил оградата, но в края на 2020 г. /м. ноември или декември/ отишъл на място, за да почисти растителност с цел трасирането на оградата от геодезична фирма, съседът бил опънал найлонов трансперант за обозначаване на границата, а през април 2021г. оградата била възстановена, но чувствително навлизала в имота на ищцата.

Свидетелят Д. И. - съсед на двата имота, живеещ срещу тях от 2007 г., е заявил, че имотът на ищцата бил обрасъл и необитаем.През януари 2021 г. се появили непознати за него хора и започнали да почистват имота на ищцата, съборили и съществуващата до тогава ограда. Конкретизирал е, че оградата била съборена от представители на ищцата. Ответникът Б. повикал геодезисти, които трасирали с колчета оградата.Той я изградил почти на същото място.Самата тя била пообрасла, но не както преди.

Съдът е приел, че е сезиран с иск за възстановяване на отнето по скрит начин владение, който е отхвърлен като неоснователен от първата инстанция и като е достигнал до същите правни и фактически изводи е препратил към първоинстанционните мотиви по реда на чл. 272 ГПК.

Изложени са съображения, че владелческата защита представлява уредено от закона средство за възстановяване на владението като фактическо състояние. Искът по чл. 76 ЗС защитава всяка фактическа власт върху вещта, без значение на нейния вид /владение или държане/, без значение дали се упражнява правомерно или неправомерно и дали лицето, което я отнема, е действителният собственик или носител на друго право върху вещта.

Прието е, че владението на ищцата върху процесния имот е започнало на 25.04.1997 г., когато тя е придобила собствеността върху него.Вторият елемент от фактическия състав на предявения иск е датата на отнемане на владението, която не може да бъде повече от шест месеца преди завеждането му.Прието е, че процесните събития са се развили в края на 2020 г. и началото на 2021 г., а исковата молба е с дата 27.04.2021 г.Посочено е, че отнемането е по скрит начин, когато е извършено по начин или време, които правят трудно възприемането му от владелеца.По делото е установено, че между двата имота е съществувала ограда, без да е ясно точното й местоположение и дали то е отговаряло на споразумението сключено между страните през 2008г.Свидетелят Г. е посочил, че той е премахнал по поръчение на ищцата оградата, което станало през м. декември 2020г.За същото свидетелства и Д. И. - непосредствен съсед на двата имота.Прието е, че ищцата е следвало да има предвид, че съседът й може да възстанови ограда си и не би могло да се касае за отнемане на владението по скрит начин, тъй като тя е следвало да посещава имота, за да следи ситуацията, която по нейно възлагане е създадена.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В случая, съобразявайки съдържащите се в обжалваното решение съображения и поддържаните в изложението и касационната жалба доводи, настоящият състав приема, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по процесуалноправните въпроси за въпроса задължението на въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, както и дали препращането към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК освобождава въззивният съд от задължението да обсъди всички доказателства, възраженията на страните и да постанови свои мотиви, като изложи в решението си фактическите и правните изводи по същество на спора, посочвайки въз основа на кои точно доказателства намира едни факти за установени, а други - за недоказани. Касационно обжалване по въпросите следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед посочената в изложението практика на ВКС.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение