Определение № 400 от 16.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 645/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. С. З., Е. С. З., Е. А. З. и А. С. З. срещу решение №1085 от 30.05.2016 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №118/16 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 29.05.2015 г. по гр.д. № 2143/2014 г. на СГС, в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите срещу ЗД [фирма]-С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на С. А. З. на 41 г.-син на първите двама, съпруг на третата и баща на четвъртия ищец на 18.08.2012 г. за разликите както следва: от по 20 000 лева до 40 000 лева –за първите трима и от 30 000 лева до 40 000 лева –за сина на загиналия, ведно със законната лихва от датата на настъпване на смъртта. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушени са чл.52 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 18.08.2012 г. предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „Опел К.” с рег. [рег.номер на МПС] Ф. Н. Я. е причинена смъртта на С. А. З. на 41 г.-син на първите двама, съпруг на третата и баща на четвъртия ищец в качеството му на водач на мотоциклет „К.”. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди, съдът е взел в предвид близките лични отношения на загиналия с неговите родители,син и съпруга и сравнително младата възраст на същия-41 години. С оглед изложеното, съдът е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания от смъртта на С. А. З. на 41 г.-син на първите двама, съпруг на третата и баща на четвъртия ищец до следните суми: от по 60 000 лева- за всеки от първите трима и 90 000 лева –за четвъртия ищец-син на загиналия. Съдът е редуцирал обезщетението до размерите от по 20 000 лева-за първите и 30 000 лева за последния, с оглед на приетото съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в движение на водача на мотоциклета с несъобразена скорост-142 км./ч. при разрешени 50 км./ч. в населено място. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Твърди, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68. Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по него е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. Касаторите са освободени от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК. С оглед изложеното, съдът