Определение № 1901 от 25.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1238/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по подадена от Р. В. Б. и Р. Х. Б., чрез адвокт В. Ч., съвместна частна касационна жалба срещу Определение № 403 от 09.02.2026г., постановено по в.ч.д. № 2711/2025г. от Апелативен съд - София, с което е потвърдено Определение № 3329 от 19.02. 2025г., постановено по гр.д. № 11887/2021г. на Софийски градски съд, І-25 състав. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските. Оплакванията на частните касатори са за неправилност на обжалвания акт поради несъобразяване от съда с естеството на производството по допълване на съдебното решение като способ за неговото поправяне, когато не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Сочи се, че пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл.80 ГПК, поради което представянето на списък за разноски не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази част. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие на обжалвания акт с ТР № 6/2012 по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните касатори са формулирали следното: „ Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване на непълноти при формиране волята на съда. Уредената като изключение от принципа, въведен с чл.246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена без да се променя вече постановения акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл.80 ГПК.“ Ответникът по частната касационна жалба – Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител, депозира отговор, с който изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е споделил извода на първостепенния съд, че макар искането за присъждане на разноски да е заявено своевременно, по делото не са представени доказателства за действителното им извършване до приключване на последното открито съдебно заседание в съответната инстанция. По делото е представено пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адвоката, но не е приложен договор за правна помощ и съдействие, който да има характер на разписка, удостоверяваща, че страните не само са договорили, но са и заплатили адвокатското възнаграждение, съгласно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. В допълнение е посочено, че жалбоподателите не са депозирали писмени бележки в определения от съда срок, поради което твърдението им, че с тях са представили доказателства за реализирани разходи за адвокатска защита, е прието за недоказано. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по следните съображения: Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска по разрешен с обжалвания въззивен акт правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. В съобразителната част на тълкувателното решение (т.1) е разяснено, че значимият за изхода на делото правен въпрос трябва да е посочен от касатора, който е длъжен да обоснове и специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК допълнителни предпоставки. Изрично е отречено правомощието на Върховния касационен съд да извежда и да формулира служебно въпроса по чл.280, ал.1 ГПК от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърдения и обстоятелства, когато касаторът не е посочил такъв въпрос. В представеното с частната касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е посочен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, което изключва възможността въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване. Дори и да се преформулира като въпрос, поддържаната в изложението теза не изхожда от решаващия за изхода на спора извод на съда, че до приключване на производството по делото частните касатори не са представили доказателства за извършването на разноски, съгласно задължителните постановки на т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение