Определение № 11547 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9903/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. З., [ЕГН], чрез адвокат Х. Копаранов, против определение № 25906/30.07.2025 г., постановено по адм. дело № 7851/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за ново произнасяне. Ответната страна – кметът на Столична община, чрез процесуален представител, изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по повод подадена от А. З. жалба против писмо рег. № СОА25-ОИ94-139-1/10.07.2025 г. на заместник-кмета на Столична община, направление „Обществено строителство“, на основание чл. 4, ал. 1 ЗДОИ да му се предоставят поискани със Заявление за достъп до обществена информация вх. № СОА25-ОИ94-139/26.06.2025 г. информация и документи. На същата дата към кмета на Столична община от жалбоподателя е отправено и Искане по чл. 33, ал. 2 ЗМСМА с вх. № СОА-25-ВК66-5289/26.06.2025 г. с идентично съдържание. Заявлението за достъп до обществена информация вх. № СОА25-ОИ94-139/26.06.2025 г. и Искането по чл. 33, ал. 2 ЗМСМА с вх. № СОА-25-ВК66-5289/26.06.2025 г. са подадени от З. в качеството му на общински съветник в Столичния общински съвет. С писмо с рег. № СОА25-ОИ94-139-1/10.07.2025 г. заместник-кметът на Столична община е отговорил на З., че исканите със Заявление за достъп до обществена информация вх. № СОА25-ОИ94-139/26.06.2025 г. информация и документи не могат да бъдат предоставени по реда на ЗДОИ, тъй като заявителят не попада в обхвата на закона, а за него, в качеството му на общински съветник, е предвиден специален ред за искане на информация от Столична община. В писмото си заместник-кметът на Столична община твърди, че то не представлява отказ за достъп до обществена информация по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ и исканите информация и документи ще бъдат предоставени на З. в отговор на Искането по чл. 33, ал. 2 ЗМСМА. От правна страна административният съд приел, че обжалваното писмо с рег. № СОА25-ОИ94-139-1/10.07.2025 г., няма белезите на административен акт – не представлява волеизявление с което се отказва да се предостави достъп до исканата обществена информация, не представлява властническо волеизявление, не представлява отказ да се предостави търсена информация, с него не се засягат законни интереси на жалбоподателя, а има единствено уведомителен и оповестителен характер за процедурата по която ще се разгледа искането, с писмото не е изразена волята на решаващия орган по разглеждането или основателността на направеното искане. Съдът е приел също, че жалбата на З. е недопустима, защото е поискал предоставянето на достъп до обществена информация по ЗДОИ в качеството му на общински съветник, за което действие има отделен ред по ЗМСМА и Правилника на общинския съвет. АССГ е счел, че липсва надлежно искане за предоставяне на достъп до обществена информация, респ. не са налице предпоставките за прилагане на ЗДОИ. С обжалваното определение АССГ е оставил без разглеждане жалбата на А. З. срещу писмо № СОА25-ОИ94-139-1/10.07.2025 г. на заместник-кмета на Столична община, като е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му. Със Заповед СОА23-РД09-2498/20.11.2023 г. кметът на Столична община, в кръга на компетентността си да се произнася по заявления за достъп до обществена информация, е възложил на заместник-кметовете към общината функции по предоставяне на достъп до такава информация. Съгласно чл. 4 ЗДОИ право на свободен достъп до обществена информация по реда и при условията, определени в този закон, имат физическите лица, юридическите лица, чужденците и лицата без гражданство, като изрично се изключва приложението на ЗДОИ, ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Следователно, в случай, че по силата на друг нормативен акт заявителят разполага със специален ред да получава официална и/или служебна информация по смисъла на чл. 9 – чл. 11 ЗДОИ, същият не може да търси предоставянето й в производство по ЗДОИ. Наличието на специален ред за упражняване на правото на достъп изключва реализирането му по общия ред, предвиден в ЗДОИ, каквато е настоящата хипотеза. Видно от данните по делото, а и начина по който е подадено искането до кмета на Столична община и жалбата до съда, искането за предоставяне на информация е отправено от длъжностно лице – общински съветник, и то именно в това му качество. Данните по делото сочат на нарочно позоваване на длъжността на заявителя като общински съветник при заявяване на желания достъп до информация. Съгласно чл. 33 ЗМСМА общинските съветници имат право да получават всякаква информация чрез питания до кмета, включително и да получават по този специален ред всякакви документи, свързани с дейността им. На това тяхно право съществува корелативното задължение на кмета съгласно чл. 44, ал. 1, т. 18 ЗМСМА да изпраща на общинския съвет посочената в разпоредбата документация. В тази връзка, подаденото от З. искане в качеството му на общински съветник в Столичния общински съвет не попада в приложното поле на ЗДОИ, т.к. съществува специален ред, предвиден в друг закон – ЗМСМА. Следователно, в процесния случай липсва надлежно искане за предоставяне на достъп до обществена информация, респ. не са налице предпоставките за прилагане на ЗДОИ. Първоинстанционният съд правилно приема, че правото на З. да получи информация не е упражнено по надлежния ред, поради което за него не е налице пряк и личен правен интерес да оспорва отказа на заместник-кмета да предостави поисканата информация. Липсата на правен интерес от оспорване на процесното писмо се обосновава и с отсъствието на неблагоприятно засягане на правната сфера на З. от атакуваното волеизявление. С процесното писмо заместник-кметът на Столична община само е уведомил касатора за процедурата, по която ще бъде разгледано искането му за предоставяне на информация. Следователно, обжалваният акт има само уведомителен характер, поради което правилен и обоснован е изводът на първостепенния съд, че същият не подлежи на оспорване. В настоящата хипотеза уведомлението в процесното писмо, че запитването ще бъде обработено по реда на ЗМСМА, не носи белезите на административен акт - отказ по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, поради което не подлежи на съдебен контрол. Липсата на подлежащ на оспорване акт и на правен интерес от оспорването са абсолютни процесуални пречки за съдебното производство, които съдът правилно е установил и въз основа на които направил законосъобразен извод за недопустимост на съдебното производство. Предвид изложеното, обжалваното определението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от делото и направено от ответника искане за присъждане на ранзноски и на основание чл. 143, ал. 4 съдът следва да осъди А. З. да заплати на Столична община направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,