Определение № 387 от 10.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2601/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Т. Начева - чрез адв. С. К., против разпореждане № 5905 от 03.12.2025 г. на съдията - докладчик по в. ч. гр. д. № 832/2025 г. на Апелативен съд - София, с което е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК частната касационна жалба на А. Т. Начева против постановеното по делото определение № 2275 от 10.09.2025 г. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на въззивния съд с указания за администриране на частната касационна жалба. Поддържа се, че при своевременно предприето от обжалващата страна частично изпълнение на указанията за отстраняване на нередовности на подадената частна касационна жалба, за неотстранената част от нередовностите е следвало да бъдат дадени повторни указания с предоставяне на възможност за изпълнението им. Навеждат се и доводи, че при постановяване на разпореждането не е съобразено отсъствието на пълномощно за процесуално представителство пред касационната инстанция, което обстоятелство допълнително е препятствало отстраняването на нередовностите на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, но по същество е неоснователна. С адресирана до Апелативен съд - София частна жалба вх. № 33330/18.03.2025 г. А. Начева е обжалвала определение № 4343 от 05.03.2025 г. по гр. д. № 1669/2025 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото. Частната жалба е подадена чрез редовно упълномощен адвокат - адв. С. С., който е представил пълномощно за процесуално представителство на упълномощилата го страна пред всички съдилища в Република България. Въззивният съд се е произнесъл по частната жалба с определение № 2275 от 10.09.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 832/2025 г., с което е потвърдил първоинстанционното определение. В срока за обжалване А. Т. Начева е подала чрез адв. С. С. частна касационна жалба с вх. № 26611/10.10.2025 г., която е оставена без движение с разпореждане № 5176 от 28.10.2025 г. на съдията - докладчик от Апелативен съд - София, който е дал указания в едноседмичен срок от уведомяването страната - жалбоподател да отстрани нередовностите на жалбата като представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК и доказателства за заплатена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева. В разпореждането е указано, че при неизпълнение в срок на дадените указания жалбата ще бъде върната. Съобщение с приложен препис от разпореждането е връчено на 03.11.2025 г. на посочения в жалбата служебен адрес на адв. С. С. и е получено от адв. С. К.. На 10.11.2025 г. адв. С., действащ в качеството на процесуален представител на А. Т. Начева, е депозирал в регистратурата на Апелативен съд - София изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, без да представи документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса в размер на 15 лв. по сметката на ВКС. След като е констатирал, че указанията за отстраняване на нередовности на частната касационна жалба не са изпълнени в цялост, съдията - докладчик от въззивния съд е постановил обжалваното в настоящото производство разпореждане № 5905 от 03.12.2025 г., с което е върнал жалбата на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Разпореждането за връщане на частната касационна жалба е правилно и следва да бъде потвърдено. В процеса на администриране на частната касационна жалба съдията - докладчик от Апелативен съд - София е констатирал, че жалбата не отговаря на изискванията за редовност по чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 4 ГПК, поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 285, ал. 1 ГПК е предоставил възможност на частната жалбоподателка да отстрани нередовностите. В разпореждането, с което частната касационна жалба е оставена без движение, са дадени ясни и точни указания относно подлежащите на отстраняване нередовности (представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК и представяне на документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв.), срока за изпълнение на указанията (едноседмичен от датата на съобщението) и неблагоприятните последици от неизпълнението (връщане на жалбата). Съобщението с указанията е връчено редовно на посочения в частната касационна жалба служебен адрес на упълномощения от частната жалбоподателка адвокат, като в предоставения за целта едноседмичен срок указанията са изпълнени частично - представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. До изтичане на срока не е представен документ за внесена държавна такса, предвиден изрично в разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК като необходимо приложение за редовност на жалбата. При тези обстоятелства съдията - докладчик от Апелативен съд - София е процедирал законосъобразно като е разпоредил връщане на частната касационна жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Неоснователен е доводът на частната жалбоподателка, че след като указанията са изпълнени частично в срока за отстраняване на нередовности на частната касационна жалба, за неизпълнената част е следвало да й бъдат дадени повторни указания и възможност да представи липсващия документ за внесената такса. Процесуалният закон не предвижда задължение за администриращия съд да дава повторни указания за отстраняване на нередовности на касационната жалба, а постановява изрично, че когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности, за които страната е редовно уведомена, съдът връща жалбата - чл. 286, ал. 1, т.2 ГПК. В случая частната жалбоподателка е уведомена, че следва да представи вносен документ за таксата, и неизпълнението на дадените в този смисъл указания е достатъчно основание за прилагане на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Поддържаният в частната жалба довод, че при подаване на частната касационна жалба не е съществувало пълномощно за процесуално представителство пред касационната инстанция, не води до извод за неправилност на обжалваното разпореждане. От данните по делото е видно, че към въззивната частна жалба е представено пълномощно, с което А. Т. Начева е упълномощила адв. С. С. да я представлява пред всички съдилища на територията на Република България, което означава, че адв. С. е разполагал с представителна власт за подаване на частната касационна жалба. Дори да се приеме, че за процесуалното представителство пред Върховния касационен съд е било необходимо изрично пълномощно, каквото не е изискано при администриране на жалбата, частната жалбоподателка не може да се позовава на неизпълнение на собственото си процесуално задължение да подаде частна касационна жалба с изискуемото от чл. 284, ал. 3, т.3 ГПК приложение (адвокатско пълномощно) и да извежда от това неизпълнение аргументи за неправилност на разпореждането за връщане на нередовната жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,