Определение № 430 от 04.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1402/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. Б. от [населено място] против решение №1357/11.07.2012 год. по гр.д. №1122/2012 на Окръжен съд [населено място], ГО, Х състав, с което е оставено в сила решение №51 от 10.02.2012 год. по гр.д. №1140/2011 год. на Карловския районен съд, с което е отхвърлен иска на С. К. Б. против Прокуратурата на България за заплащане на сумата от 12 845,67 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което е призната за невинна с влязла в сила присъда, изразяващи се в неизплатена заплата и допълнителни възнаграждения за периода от 04.03.2010 год. до 20.04.2011 год. по служебно правоотношение с [община]. С касационната жалба се представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация Прокуратурата на Република България не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на 3-то г.о. намира следното: За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че ищцата не е длъжностно лице по чл. 93,т.1,б.а от НК, доколкото [община] не е държавно учреждение по см. на този текст .С оглед на това издадената заповед за временно отстраняване от длъжност не е в хипотезата на чл. 100,ал.2 ЗС. Общината не е действала при условията на обвързана компетентност, а по своя преценка, поради което Прокуратурата не носи отговорност за причинените от тази заповед вреди. При тези решаващи мотиви на въззивният съд, обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса какво е съдържанието на понятието „държавно учреждение” по смисъла на чл. 93,т.1,б.”а” НК, който съдът уточнява с оглед правомощията си съгл. т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. по т.д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, доколкото по този въпрос съдебната практика е недостатъчна и следва да се развие. Основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК не е налице, доколкото цитираното Тълкувателно решение №4/17.07.1991 год. по гр.д. №4/1991 год. на ОСГК не съставлява задължителна практика по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК / виж в тази връзка т.2,ал.3 от ТР № 1/19.02.2010 год. /Същевременно не е изпълнено и основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК ,доколкото ТР касае действащите към момента на неговото постановяване Общински народни съвети, а не общините, регламентирани със ЗМСА. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 3-то г.о.