Определение № 62 от 04.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 930/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Т. И. Б., чрез пълномощника й адвокат П. С., против решение № 450 от 12.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 575 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Враца, с което е отменено решение № 392/18.05.2012 г. по гр.д. № 5685/2011 г. на Районен съд-Враца в частта относно правата на съделителите в съсобствеността и е постановено друго, с което делбата е допусната при следните квоти: * ид.ч. за Б. Г. И., * ид.ч. общо за П. П. А. и А. Г. П.; * ид.ч. за Е. К. З., * ид.ч. за С. Б. К., * ид.ч. за В. И. И., * ид.ч. за К. Х. К., С. К. Х. и В. К. Х. и * ид.ч. за Т. И. Б.. Е. К. З. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а Б. Г. И., П. П. А., А. Г. П., С. Б. К., В. И. И., К. Х. К., С. К. Х. и В. К. Х. не са подали отговор на касационната жалба. За да постанови решението си, въззивният съд е устатновил, че страните са наследници на И. П. И., поч.3.10.1963 г., който е придобил имот с нотариален акт № 48/1939 г., част от който са делбените имоти. Правата в съсобствеността са определени като е отчетено, че имотът е придобит от наследодателя по време на брака му с първата му съпруга Й. П., поч.22.04.1946 г. и е прието, че нейните наследници получават дял веднъж след нейната смърт и втори път след смъртта на преживелия й съпруг и общ наследодател, а съделителката Т. И. Б. наследява част, както от баща си И. И., така и частта на починалата след него своя майка и втора негова съпруга. К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като счита, че въззивното решение противоречи на ППВС № 7/73 г., т.8, както и на решение № 447/25.06.2012 г. по гр.д. № 4618/2008 г., ВКС, ІІІ г.о., по отношение действието на съдебна спогодба в делбеното производство, която поражда договорените в нея права и задължения и всеки, който се противопоставя следва да заяви претенциите си със съответните искове. В мотивите на въззивния съд липсват съображения относно значението на съдебната спогодба от 6.05.1969 г., в която е уговорено, че неподелените с нея наследствени от И. П. И. имоти остават в общ дял на наследниците при равни права, на която спогодба се е позовала ищцата Т. Б. в исковата молба и която не е била оспорена от останалите съделители. Следователно въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по въпроса за задължението на съда да обсъди правните последици на съдебна делбена спогодба, която не е била прогласена за нищожна, унищожена или развалена по съдебен ред и не е била оспорена в хода на делбеното производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение