Определение № 50055 от 09.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2288/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. В. в качеството й на ЕТ„Д.-Денка В.-С. В.“ срещу решение №260177 от 15.06.2021 г. по т.д.№216/2021 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №260008 от 11.01.2021 г. по т.д.№347/2019 г. на ОС Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният от С. С. В. в качеството й на ЕТ„Д.-Денка В.-С. В.“ срещу Д. С. В.-И. и С. И. И. иск за разваляне на договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт №85, том V, рег.№10750, д.№699/2017 г. на нотариус Б. Г. с район на действие РС Стара Загора, с peг. №394 в регистъра на нотариалната камара. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Парични вноски с посочено основание „захранване“ и „вноски на каса“ може ли да се приемат като изпълнение на задължение за плащане на цената по договор за покупко-продажба на недвижим имот. 2. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доводи, възражения и оспорвания, като обсъди всички доказателства по делото и постанови решението си въз основа на доказани, съобразно правилата на доказателствената тежест, правнорелевантни факти. 3. Какви са правомощията на въззивния съд при оплаквания във въззивната жалба за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, изразяващи се в липса на разпределена доказателствена тежест и указания по конкретните спорни въпроси. 4. Има ли значение за изпълнение на задълженията за заплащане на цената по договор за покупко-продажба произхода на средствата в хипотеза, при която купувачът, притежаващ правомощия да се разпорежда със сметките на продавача, заплаща цената със средства на продавача и реално или привидно е такова плащане. 5. Как следва да се оспорят твърденият на другата страна-общо или изрично, за да се приеме от съда, че е направено оспорване. По отношение на първи, втори и трети въпроси се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а спрямо останалите, както и евентуално по отношение на първи въпрос – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответниците по касация заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно, а и установяващо се от приложените писмени доказателства, че С. С. В. в качеството й на ЕТ„Д.-Денка В.-С. В.“ е упълномощила на 06.06.2016 г. ответницата Д. С. В.-И. с права да представлява едноличния търговец пред всички банки в България, включително да се разпорежда със средствата по всички открити сметки, тегли и внася суми по тях и нарежда суми към други банкови сметки и да подписва необходимите документи и декларации при упражняването на тези права, като декларацията за оттегляне на това пълномощно е от 24.03.2020 г. При наличието на тези доказателства и при липса на оспорване на тези обстоятелства от страна на ответниците, съдът е намерил за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания, свързани с неразпределение на доказателствената тежест и с липса на указания от съда за обстоятелствата, на които се основава иска, за които не са ангажирани доказателства. Счел е, че сам по себе си фактът, че ответницата е била упълномощена да се разпорежда със средства от банковите сметки на ищцата в качеството й на едноличен търговец не обосновава извод за неизпълнение на задължението за заплащане на продажната цена от 95 000 лв., а и при подписването на нотариалния акт за покупко-продажба от ищцата и от ответницата, има изрично отразяване, че сумата от 95 000 лв. е получена напълно по банков път от продавача. Посочил е, че в тази част нотариалният акт има характер на частен документ - разписка, съдържащ признание на факта на плащането и доколкото е подписан и от ищцата, тя е тази, която по принцип носи доказателствената тежест да установи неговата неистинност съгласно чл.193, ал.3 от ГПК. Установил е от приетата съдебно-икономическа експертиза и от банково извлечение от банковата сметка на едноличния търговец, че в деня на сключване на процесната сделка – 12.12.2017 г., от личната банкова сметка на ответницата в банковата сметка на ищцата е преведена сумата от 95 000 лв. с посочено основание „покупка на недвижим имот“. Изложил е съображения, че фактът, че купувачката е имала пълномощно да се разпорежда с всички сметки на едноличния търговец, не дава основание да се правят изводи за неизпълнението на задължението за заплащане на сумата от 95 000 лв., независимо от установеното по делото обстоятелство, че в деня на сделката 12.12.2017 г., ответницата е изтеглила от сметката на едноличния търговец сумата от 100 000 лв., която сума е изплатена на каса, тъй като по делото липсват твърдения и доказателства с получената на каса сума от 100 000 лв. да е захранена личната банкова сметка на ответницата, от която е направен превода по сметката на едноличния търговец за закупуване на имота. За пълнота е посочил, че дори да се приеме, че ответницата е действала по този начин /което не е установено/, отново не може да се приеме неизпълнение на задължението по договора за покупко-продажба за заплащане на цената от 95 000 лв., тъй като произходът на средствата няма значение за изпълнението на това задължение, а е свързан евентуално с уреждането на друг вид отношения между лицето, което е платило и третите лица, с чийто средства евентуално то се е разпоредило. Приел, че от приложения по делото погасителен план се установява, че към датата на сключване на процесната сделка, размерът на остатъка от отпуснатия на ищцата кредит, половината от остатъка от който ответниците са поели задължение да изплатят, е 87 вноски по 950 евро, или общо сумата от 82 650 евро, т.е. според поетото с процесния договор задължение ответниците са задължени да заплатят половината от тази сума, или 41 325 евро /поетото с договора задължение е за изплащане на половината от остатъка, без да е посочено, че това задължение следва да бъде изпълнявано периодично чрез погасяване на половината от всяка една от ежемесечните вноски и без да е въведено изискване погасяването да става чрез вноски в евро по нарочната сметка, разкрита за обслужване на отпуснатия кредит, каквито твърдения поддържа ищцата, вкл. и в подадената въззивна жалба/. Анализирайки твърденията на страните /съответно на ищцата - че ответниците са изтеглили от банковата й сметка и сума в размер на 52 000 лв., като не са извършили никакво плащане към банката за погасяване на отпуснатия кредит по разкритата специална банкова сметка, средствата по която били превеждани само и единствено от банковата сметка IBAN [банкова сметка], с титуляр едноличния търговец и на ответниците - че за периода от 2017 г. до 2019 г. са превели по същата сметка на едноличния търговец общо сумата от 158 356 лв. с основание „захранване на сметка“, а сумите били превеждани за погасяване на задълженията по кредита/, както и представените по делото банкови извлечения от банковите сметки на едноличния търговец и установеното от вещото лице в приетата експертиза, че през периода от 01.01.2017 г.до 31.12.2019 г. ответниците са превели на каса, по сметката на ищеца IBAN [банкова сметка] и по друга сметка, общо сума в размер на 250 151 лв., е достигнал до следните изводи: От значение по делото са направените от ответниците вноски на каса и с основание „захранване на сметка“ в периода от сключването на процесната сделка 12.12.2017 г. и то само по посочената от тях сметка на едноличния търговец, а именно IBAN [банкова сметка]. Вноските, направени по другата посочена от вещото лице сметка не следва да бъдат вземани предвид, доколкото самите ответници не твърдят вноските по нея да са правени в изпълнение на задължението им за погасяване на половината от остатъка по кредита. От цялата сума от 250 151 лв., видно от заключението на вещото лице и от съдържащите се на страници 95 -126 отчети по сметка, само сумата от 5 000 лева, внесена на каса на 03.01.2019 г. е по другата сметка, като общият размер на вноските, направени от ответниците по сметка IBAN [банкова сметка] за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. е 245 151 лв. От тази сума следва да се приспадне на първо място сумата от 95 000 лв. /представляваща банков превод от личната сметка на Д. В. – И. по сметката на ЕТ в деня на сделката – 12.12.2017 г./, като остатъкът от 150 151 лв., е внесен от ответниците на каса за захранване на сметката. Изложил е съображения, че задължението за погасяване на половината от остатъка от кредита е възникнало към момента на сключване на сделката 12.12.2017 г. и съобразно размера на кредита към този момент, като при това положение вноските, направени от ответниците до 12.12.2017 г.в общ размер на 32 730 лв., също следва да бъдат приспаднати при решаване на въпроса за погасения от ответниците остатък от кредита, или сумата е в размер на 117 421 лв. Посочил е, че при липса на оспорване от страна на ищцата на твърденията на ответниците за този начин на изпълнение на задължението им по договора, свързан с погасяване на остатъка от кредита – вноски на каса за захранване на посочената по-горе сметка в лева на едноличния търговец и при положение, че за изпълнението на това задължение не е уговорен конкретен начин и краен срок – например на определени месечни вноски, съдът намира, че цялата тази сума следва да бъде отчетена при постановяване на решението, независимо от факта, че част от вноските са направени след пълното предсрочно погасяване на кредита на 07.01.2019 г. - задължението на ответниците за изплащането на половината от остатъка по кредита е поето от тях по отношение на продавача по сделката, а не по отношение на банката, поради което не е обвързано с отношенията между кредитополучателя и банката, още повече, че в случая е извършено предсрочно, преди крайния срок по договора погасяване на задълженията по преценка на самия кредитополучател, което не обвързва купувачите по сделката и не се отразява на поетото от тях задължение. В този смисъл е достигнал до извод, че не е налице неизпълнение на договорните задължения от страна на ответниците, поради което искът за разваляне на сделката на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД е неоснователен. Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. При постановяване на решението въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено мотивирано разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни доводи и възражения на страните. В решението се съдържа и подробен отговор на твърденията за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила, като въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие с разясненията, дадени в т.2 от ТР №1 по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приемайки, че оплакването е необосновано, предвид установяването от първоинстанционния съд на твърденията на ищцата относно наличието на упълномощаване /още повече, че в случая се е поддържало, че първоинстанционният съд не е указал доказателствената тежест, носена от ответниците, а не тази, носена от ищцата/. С оглед изложеното вторият и третият от поставените в изложението въпроси, не са решени в противоречие с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквато не се твърди, а и установява по делото/, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. На следващо място, както бе посочено, изводите си по съществото на спора въззивният съд е направил, след като е приел за доказани /с оглед обсъдените писмени доказателства и ССЕ/ твърденията на ответниците за изпълнение на задълженията им по обвързващия страните договор. В този смисъл непрецизното позоваване в съдебния акт на неоспорване от страна на ищцата на конкретни фактически твърдения на ответниците /приети за доказани след обсъждане на конкретни писмени доказателства и с оглед заключението на ССЕ/ се явява без значение, а посоченият в изложението пети въпрос не е обусловил решаващата воля на съда, като при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, по този въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато. Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по останалите въпроси. Формулираният в изложението първи въпрос, освен че е израз на поддържаната от касатора, но невъзприета от съда теза, че ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят цената по договора за покупко-продажба, е обусловен от конкретни факти и обстоятелства, които са релевантни за всеки конкретен спор /вкл. и предвид съдържанието на договора и конкретните уговорки в него, и осъществените от страните действия/, поради което този въпрос е фактически и по него, при липса на общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Изложеното се отнася и до четвъртия от въпросите, с който се предпоставя и че цената по договора е била заплатена със средства на ищцата. Такова становище обаче не е изразявано в обжалваното решение – напротив, както бе посочено въззивният съд изрично го е отрекъл, като е приел, че нотариалният акт има характер на частен документ - разписка, съдържащ признание на факта на плащането и доколкото е подписан и от ищцата, тя е тази, която съгласно чл.193, ал.3 от ГПК носи доказателствената тежест да установи неговата неистинност, която обаче не е оборена, а по делото липсват твърдения и доказателства с получената на каса сума от 100 000 лв. да е захранена личната банкова сметка на ответницата, от която е направен превода по сметката на едноличния търговец за закупуване на имота. Също така принципните изводи за това какво е значението на произхода на средствата, с които е заплатена цената, представляват единствено допълнителен, но не и решаващ довод за достигане до направения въз основа на всички доказателства по делото извод, че цената по договора е заплатена. С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация Д. С. В. сумата от 3000 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,