Определение № 483 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3998/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Х. Г. П., чрез адвокат Е.Ф. от АК-София, срещу решение № 1217/26.05.2022 г. по в. гр.д.№ 2470/2022 г. на Софийски градски съд, с което се обезсилва решение от 13.12.2021 г. по гр.д.№ 38993/2020 г. на Софийски районен съд в частта, с която е постановено решение по чл.31, ал.1 ЗЗД за разликата над 1/12 идеална част и е прекратено производството в тази част; отменя се решението в частта за унищожаване на договор за покупко-продажба с нот.акт № 36/12.12.2014 г. на % идеална част от дворно място в [населено място], в.з.М. д., заедно с построената в имота вилна сграда от 45 кв.м, на основание чл.31, ал.2 ЗЗД, за 1/12 идеална част и вместо това е отхвърлен иск на Х. Г. П. против Е. И. Р. за прогласяване на недействителен на основание чл.42, ал.2 ЗЗД поради липса на представителна власт на ответника по нотариално заверено пълномощно от 29.01.2014 г. на нот.акт № 36, том II, н.д.№ 202/12.12.2014 г. за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот сключен между Г. В. П. /поч.на 30.08.2018 г./ и Е. И. Р.. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и необосновано, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. Правният интерес за унищожаване на нотариален акт за покупко-продажба на имот ограничава ли се само до частта от имота, който евентуално би бил наследен след унищожаването на договора? и 2. Може ли да се иска унищожаване само на част от договор за покупко-продажба на имот, а в другата си част договора да бъде валиден? Според касатора, отговорът на първия въпрос е отрицателен, а вторият противоречи на основните теории на гражданското право и на материалния закон. От Е. И. Р., чрез адвокат В. И. от АК-София, е постъпил писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че между същите страни има влязло в сила решение по гр.д.№ 31 892/2016 г. на РС София, 31 състав, в хипотезата на т.5 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г., ОСГТК на ВКС, т.е. налице е пълен обективен и субективен идентитет в предмета и страните по делата. Прави се възражение за погасяване на исковете по давност, съгласно чл.32, ал.2 ЗЗД, а след направеното уточнение на иска по чл.42, ал.2 ЗЗД пред въззивния съд, той не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1 ГПК), с оглед на което поддържа, че решението на въззивния съд е влязло в сила и претендира сторените разноски в касационното производство. За да постанови решението, въззивният съд приема, че между същите страни има влязло в сила решение от 28.04.2020 г. по гр.д.№ 31892/2016 г. на СРС, 31 състав, с което са отхвърлени исковете за нищожност на пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието 29.01.2014 г. и договор за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот с нот.акт № 36, том II, рег.№ 12418, н.д.№ 202/12.12.2014 г. поради липса на съгласие и накърняване на добрите нрави. Според мотивите на решението, предявеният по делото иск има различен предмет и е процесуално допустим, но само по отношение на собствените на ищеца 1/12 идеални части от наследствения имот, тъй като липсва правен интерес за идеалните части на другите съсобственици. Съдът е приел също, че в исковата молба се твърди невъзможност на упълномощителя да разбира значението на извършеното и да ръководи постъпките си към датата на подписване на пълномощното и покупко-продажбата, с оглед на което правната квалификация на иска е по чл.42, ал.2 ЗЗД. Съобразявайки изводите на вещо лице за психическата годност на упълномощителя при изготвяне на пълномощното, според въззивния съд, мотивите му да отстъпи притежаваната идеална част от имота е без значение, след като не се доказва опорочаване на упълномощителната сделка, поради което иска е недоказан. При тези мотиви на въззивния съд, не са налице основания за допускане на касационно обжалване в частта, в която се обезсилва решението по чл.31, ал.1 ЗЗД за разликата над 1/12 идеална част и се прекратява производството по делото. Поставените в изложението на касатора въпроси обуславят изхода на делото, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС - напр.решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр.д.№ 1604/2011 г., IV г.о., в което се приема, че когато ищецът твърди и представя доказателства, че не е собственик на целия, а само на идеална част от процесния имот, предмет на договора, предвид принципната процесуална забрана по чл.26, ал.2 от ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция), този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси по съдебен ред, т.е. той може (процесуално допустимо е) да предяви иска за прогласяване нищожността на договора само досежно идеалната част от процесния имот, която е негова собственост. В обжалваното решение на въззивния съд се приема, че ищецът по делото е син на прехвърлителя и не е собственик на целия недвижим имот, а наследник по закон с равни права /1/3 от прехвърлената % ид.ч./, поради което има правен интерес да оспорва сключения от неговия наследодател договор за покупко-продажба на имот само по отношение притежаваната от него 1/12 идеална част. Нарушаване на забраната по чл.26, ал.2 ГПК е основание за обезсилване на решението като недопустимо поради липса на правен интерес от предявения иск за идеалните части на останалите съсобственици, в който смисъл са и крайните изводи на въззивната инстанция. Ето защо, в случая, не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените в изложението въпроси. Отделно от това, съображенията на касатора, че даденото разрешение по втория въпрос е „в противоречие с основните теории на гражданското право и в частност на ЗЗД", всъщност представляват доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон (чл.281, т.3 ГПК), по който касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК, а само след допускане на решението до касация по конкретен правен въпрос и наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. При наличието на съдебна практика на Върховния касационен съд и липсата на аргументи тя да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От Е. И. Р., чрез адвокат В. И. от АК-София, са поискани разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 26.07.2022 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Представените след срока за отговор на исковата молба, с писмената защита, доказателства /пълномощно, договор за правна защита от 15.03.2023 г. и списък по чл.80 ГПК/ за допълнително платена сума в размер на 3000 лева, не следва да бъде присъдена, тъй като решението не се допуска до разглеждане на спора по същество. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение